Определение № 31 от 26.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 270/2016 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Териториално поделение към северозападно горско предприятие, [населено място], „Държавно горско стопанство“-гр., срещу решение № 113 от 30.10.2015 г., постановено по гр.д. № 237 по описа за 2015 г. на Видинския окръжен съд, Гражданска колегия, с което е потвърдено решение № 177 от 27.05.2015 г. по гр.д. № 2457 по описа за 2014 г. на Видинския районен съд за осъждане на касатора да заплати на С. Т. Й. 528,35 лв. обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ, 3 756,24 лв. обезщетение по чл.18, ал.2 от Браншовия колективен трудов договор, както и мораторни лихви от 160,07 лв. върху първото обезщетение и 1 138,04 лв. върху второто обезщетение за периода от 1.1.2012 г. до 18.12.2014 г. При проверка на допустимостта на касационното производство Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, констатира следното: Въззивното решение е постановено по предявените от касатора искове за заплащане на две обезщетения по трудово правоотношение и мораторните лихви върху тези обезщетения, като цената на всеки един от тези искове е под пет хиляди лева. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.2, т.3, предложение последно/редакция Д.В., бр.50 от 2015 г. от ГПК/ това решение не подлежи на касационно обжалване. Следователно касационната жалба е подадена срещу въззивно решение, което е необжалваемо, поради което е недопустима и трябва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение