Определение № 267 от 27.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 3215/2013 г.

Производството е образувано по молба на Р. Т. Т. и Х. Ш. Т., за отмяна на влязло в сила решение, постановено на 24.03.2011 год. по гр.д.№ 153 / 2010 год. на СГС, потвърдено с решение от 29.07.2011 год. по в.гр.д.№ 1818 / 2011 год. на Апелативен съд София, недопуснато до касационно обжалване с определение № 760 / 20.11.2012 год. по т.д.№ 1196 / 2011 год. на Върховен касационен съд, първо търговско отделение. С атакуваното чрез извънредния способ за контрол на влезли в сила съдебни актове решение, са отхвърлени предявените от молителите искове, с правно основание чл.226 ал.1 КЗ, за обезщетяване претърпени от смъртта на сина им, настъпила при ПТП с участието на водач на застрахован при ответното дружество - З. „ А. „ лек автомобил, неимуществени вреди. Прието е, че с оглед поведението на пострадалия не е налице вина у водача на увреждащия автомобил, за настъпване на противоправния резултат, т.е. е налице „случайно деяние ” по смисъла на чл.15 НК. Молителите сочат, като основание за отмяна по чл.303 ал.1 т.1 пр.първо ГПК, постановяването на определение № 144 / 13.07.2012 год. по в.н.ч.д.№ 696 / 2012 год. на Софийски апелативен съд, с което е отменено определение от 17.10.2011 год. по н.ч.д. № 2037 / 2011 год. по описа на СГС, за потвърждаване прекратяването на наказателно производство по пр.пр. № 7407/ 2009 год. по описа на СГП, ЗМ № 10128 / 2009 год. по описа на РТП – ПР – СДВР, МВР, респ. е отменено постановлението на прокурора от СГП за прекратяването му, като делото е върнато за допълнително разследване. Възприета е необходимост от допълнително изследване на обстоятелства от значение за потвърждаване, респ. изключване извода за наличието на „случайно деяние ”, в съответствие с отговора на въпроса дали деецът е направил всичко възможно да предотврати вредоносния резултат. Ответната страна - З. „ А. „ – оспорва допустимостта на молбата, в евентуалност - основателността й. Счита, че като страни в досъдебното производство молителите са могли да узнаят за постановеното, преди влизане в сила на тук атакуваното решение, определение № 144 / 13.07.2012 год. по в.н.ч.д.№ 696 / 2012 год. на Софийски апелативен съд ,впрочем образувано по тяхна жалба. Върховен касационен съд,първо търговско отделение ,при произнасяне по допустимостта на молбата за отмяна, в производство по чл.307 ал.1 от ГПК, намира същата недопустима, предвид следното: С оглед формалното твърдение на молителите - за определение № 144 / 13.07.2012 год. по в.н.ч.д.№ 696 / 2012 год. на Софийски апелативен съд, самото то съставляващо „ ново обстоятелство от съществено значение за делото „, като възобновяващо висящността на досъдебното наказателно производство, разследващо виновността на дееца, отречена с влязлото в сила съдебно решение - следва да се съобрази обстоятелството, че се касае за съдебен акт, постановен в производство, за чиято висящност, вкл. като страна по образуваната пр.пр. № 7407/ 2009 год. по описа на СГП, по ЗМ № 10128 / 2009 год. по описа на РТП - ПР - СДВР, МВР, молителите са могли да бъдат в известност и чието развитие са могли да следят във всеки момент от висящността на спора, предмет на атакуваното по реда на извънредния способ за контрол на влезли в сила съдебни актове, решение. Следователно и за същите, тримесечния срок по чл.305 ал.1 т.1 ГПК, от узнаване за „новото обстоятелство „, „възникнало „ преди влизане в сила на съдебното решение, чиято отмяна се иска / с постановяване на определение № 760 / 20.11.2012 год. по т.д.№ 1196 / 2011 год. на Върховен касационен съд, първо търговско отделение, съгласно чл. 296 т.3 ГПК /, тече от влизането му в сила - на 20.11.2012 год., като най-благоприятен за молителите момент / за да е изпълнено условието - „молба за отмяна на влязло в сила решение „ / .Към момента на депозиране на молбата за отмяна – вх.№ 43324 / 11.04.2013 год. - този срок се явява изтекъл. В същия смисъл е непротиворечивата практика на ВКС, за преценка редовността на молба за отмяна в случаите, когато узнаването на новото обстоятелство, респ. снабдяването с новото писмено доказателство по смисъла на чл. 303 ал.1 т.1 ГПК е станало в по-късен момент, макар да е било възможно и преди постановяване на атакуваното чрез отмяна решение, единствено с оглед бездействието на страната / опр. № 85 / 10.12.2008 год. по т.д.№ 740 / 2008 год. на ВКС, ІІ т.о., опр. № 379/ 14.10.2011 год. по гр.д.№ 731 / 2011 год. на ВКС, ІІ гр. отд., опр. № 616 / 16.12.2011 год. по ч.гр.д.№ 554 / 2011 год. на ВКС, І гр. отд. и др. /. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение