Определение № 10485 от 07.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9332/2024 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от В. Г. Д. от гр. Казанлък, [улица]срещу Определение № 2336 от 17.07.2024 г. на Административен съд – Стара Загора по административно дело № 576/2024 г. С обжалваното определение съдът отхвърля искането на жалбоподателя за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №РД-14-1898 от 25.04.2024 г., издадена от началника на Областния отдел „Автомобилна администрация“, гр. Стара Загора по чл. 106а, ал.1, т. 7, б. „а“ и ал. 2, т. 6 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) – отнемане на удостоверението на водач на лек таксиметров автомобил сер.[номер] за срок от една година. Частният жалбоподател счита обжалваното определение за неправилно и постановено при неправилно приложение на закона. Оспорва извода на съда, че изпълнението на зопавадта може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Сочи, че тъй като административният орган не е обсъждал икономическото положение в страната и в частност положението на жалбоподателя като пенсионер с ниска по размер пенсия и как тези факти се отразяват на изпълнението на мярката, то същите се явяват нови по смисъла на чл. 166, ал.2, изр. последно АПК. Счита, че предварително изпълнение ща причини на оспорващия значителна и трудно поправима вреда като последният няма да може да може да осигури на себе си на семейството си, включително възрастната си майка, необходимите средства за нормален живот и грижа. Изтъква, че целта на мярката не е да затруднява живота на хората и да ги обрича да търсят социална подкрепа и по този начин да увеличава финансовата тежест за фиска. Моли съда да се отмени обжалваното определение и да постанови друго, с което да се спре допуснатото предварително изпълнение на мярката. Ответникът по частната жалба – началник Областен отдел „Автомобилна администрация“, не взема становище. Върховният административен съд счита частната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение първоинстанционният съд приема за установено от фактическа страна, че: На 25.04.2024 г. в гр. Крън на кръстовището на ул. [улица] и [улица], жалбоподателят извършва таксиметров превоз на пътничка С. Д.Ш. със собствен лек автомобил (индивидуализиран с марка, модел и рег. №) без да е включил ел. таксиметров фискален апарат – нарушение на чл. 38, предл 1 от Наредба № 34/06.12.1999 г. на министъра на транспорта, за което е съставен акт за установяване на административно нарушение. Едновременно с това със Заповед №РД-14-1898 началникът на Областния отдел „Автомобилна администрация“ прилага спрямо В. Г. Д. принудителна административна мярка по чл. 106а, ал.1, т. 7, б. „а“ и ал. 2, т. 6 ЗАвтП – отнемане на удостоверението на водач на лек таксиметров автомобил сер.[номер] за срок от една година. Заповедта е върчена на лицето едва на 01.07.2024 г. На 15.07.2024 г. В. Г. Д. оспорва Заповед №РД-14-1898/25.04.2024 г. на началника на Областния отдел „Автомобилна администрация“ пред Административен съд – Стара Загора. По жалбата е образувано административно дело № 576/2024 г. С жалбата е направено искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта. Представени са доказателства, че жалбоподателят е пенсионер и относно размера на пенсията му, както и че в периода 31.03.2024 г. – 30.04.2024 г. не е работил. Също и доказателства, за възрастта на майка му. Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспорената Заповед №РД-14-1898/25.04.2024 г. на началника на Областния отдел „Автомобилна администрация с оглед на чл. 107, ал. 3 ЗАвтП подлежи на предварително изпълнение по силата на закона. Когато по силата на закона се предвижда предварително изпълнение на административен акт се презумира наличието на една, повече или на всички предпоставки на чл. 60, ал. 1 АПК. Предпоставка за спиране от съда на изпълнението на цитираната заповед е наличието на противопоставим друг интерес, който по степен на важност е от категорията на изброените в цитираната разпоредба. Жалбоподателят, на който е доказателствената тежест, обосновава искането си със следните факти – полага грижа за възрастната си майка, която живее сама с друго населено място, а той е пенсионер с ниска пенсия, която не е достатъчна за осигуряване на нормален живот на него и семейството му. Съдът намира, че тези факти, не обосновават интерес, който да е непротивопоставим на обществения интерес, поради което съдът отхвърля искането. Определението е валидно, допустимо и правилно. Изпълнението на невлязъл в сила индивидуален административен акт, чието предварително изпълнение е допуснато по силата на закон, какъвто е настоящия случая предвид разпоредбата на чл. 107, ал. 3 ЗАвтП, обичайно има сериозно въздействие в правната сфера на адресатите на акта, който предварително следва да понесат задълженията или ограниченията, които се налагат с още невлязлия в сила индивидуален административен акт. Така предварително изпълнение на невлязъл в сила индивидуален административен акт имплицитно съдържа в себе си и възможността изпълнението да причини вреди на адресата, ако впоследствие актът бъде отменен. В определени случаи, законодателят е разпоредил изрично в правна норма, че обжалването няма суспензивен ефект, освен ако съдът разпореди друго. Предпоставката, при която съдът може да спре допуснатото по закон предварително изпълнение – какъвто е настоящият случай с оглед на разпоредбата на чл. 107, ал. 3 ЗАвтП, е възможността предварителното изпълнение да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Доказателствената тежест за тази факти и обстоятелства и въздействието им върху правната сфера на адресата на акта е на искателя. Тъй като става въпрос за изключение от принцип тълкуването на законовите предпоставки е само stricto sensu. Частният жалбоподател твърди, че ще понесе значителни и трудно поправими вреди поради невъзможността да осъществява дейност като таксиметров шофьор и така да подпомага издръжката на себе си и семейството си. Безспорно е, че временното отнемане на удостоверението му за водач на таксиметров автомобил за един не малък период от време представлява затруднение за неговия собственик, т.е. налице е факт, който ще има неблагоприятни последици за жалбоподателя. Но тези последици настъпват не от факти и обстоятелства, осъществени след издаването на акта, а в резултат на самото допуснато предварително изпълнение. С оглед на това сам по себе си фактът на невъзможността за изпълнение на дейността по осъществяване на таксиметрови услуги не е релевантен за преценката на значителните или трудно поправими вреди. Мярката е приложена, именно защото упражняването на тази дейност е станало в нарушение на въведените от закона правила и то този начин се предотвратява нарушаването им. Съдът е обсъдил, представените доказателства, като правилно е заключил, че лицето не е лишено въобще от доходи, не е лишено от възможността да управлява автомобила си и да посещава майка си, като по този начин предварително изпълнение не засяга правната и личната му сфера повече от обичайното за постигане целта на закона. Не са представяни доказателства, които да обосновават значителни и трудно поправими вреди, които освен това да се дължат на нови факти и обстоятелства, както е изискването на чл.166, ал.2, края АПК. Такива доказателства не са представени и пред настоящата инстанция. Налага се извод, че нито пред първоинстанционния съд, нито пред настоящия са представени доказателства за вредите, които ще му причини допуснатото от закона предварително изпълнение на заповедта за прилагане на принудителната административна мярка. Други конкретни нови факти и обстоятелства частният жалбоподател не сочи, поради което искането му за спиране на допуснатото предварително изпълнение на административния акт, правилно е преценено от първоинстанционния съд като недоказано и съответно отхвърлено. С оглед на горното доводите на частния жалбоподател за неправилност на обжалваното определение са неоснователни. Определението е правилно, съответно е на закона и представените по делото доказателства и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 236 от АПК във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд