Решение № 15546 от 16.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14073/2009 г.

Решение № 15546 от 16.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14073/2009 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 46, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). Образувано е по касационна жалба на Иванов Глигор, гражданин на Република Македония, против решение № 74 от 12.08.2009 г., постановено по адм. д. 2301/2009 г. на Административен съд - София град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата срещу заповед № ОЧ-346/16.03.2009 г. на директора на Главна дирекция "Гранична полиция" за налагане на принудителна административна мярка "Забрана за влизане в Република България" за срок от 5 години, на основание чл. 42з, ал. 2 и ал. 3, във вр. с чл. 11, т. 5 и чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ. Оплакванията са за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния и процесуален закон - касационни основания по чл. 209, т. 3, предл 1-во и 2-ро от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на заповедта. Ответникът - директор на Главна дирекция "Гранична полиция" - МВР, чрез упълномощения си процесуален представител, оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като провери правилността на обжалваното решение и съобрази изложените от страните доводи, намира касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна - участник в съдебното производство пред АССГ и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество - жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред АССГ е заповед № ОЧ-346/16.03.2009 г., издадена от директора на Главна дирекция "Гранична полиция", с която на Иванов Глигор, гражданин на Македония е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) "Забрана за влизане в Република България" за срок от 5 години. Заповедта е издадена на основание чл. 42з, ал. 2 и ал. 3, във вр. с чл. 11, т. 5 и чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ, като издателят на акта е съобразил изложеното в предложение № 3759/16.03.2009 г. на началник РДГП - ГКПП Аерогара, където е посочено, че на 12.03.2009 г. на ГКПП - Аерогара - София в зоната на отговорност на РДГП - ГКПП Аерогари, с полет FB 438 от Франкфурт е пристигнал като принудително върнат от ФР Германия, гражданинът на Македония Иванов Глигор (IVANOV GLIGOR), придружен от български паспорт и лична карта, издадени на името на Божин Трайков, със снимки на приносителя. Установено е, че Иванов притежава валиден македонски задграничен паспорт и последно е напуснал България на 2.04.2007 г. с българските документи за самоличност. Преценявайки законосъобразността на оспорената заповед в контекста на изискването на чл. 168, ал. 1, вр. чл. 146 от АПК, съдът обосновано е приел, че административният акт е законосъобразен, като издаден от компетентен орган, в съответствие с приложимия материален закон и неговата цел, като при това не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съгласно разпоредбата на чл. 42з, ал. 2 от ЗЧРБ забрана за влизане в Република България може да се наложи, когато са налице основанията по чл. 11 от с. з. За разлика от императивната разпоредба на чл. 42з, ал. 1 от ЗЧРБ, предвиждаща задължително прилагане на ПАМ при наличие на някоя от изброените в чл. 10 хипотези, нормата на чл. 42, ал. 2 е диспозитивна по своя характер. Чрез нея законодателят е регламентирал една правна възможност, която законодателят е предоставил на административния орган - да извърши преценка за всеки конкретен случай дали да наложи временно ограничение за влизане в страната или не. Тази негова преценка е израз на свободна воля и вътрешно убеждение в рамките на предоставената му оперативна самостоятелност и като такава по целесъобразност не подлежи на съдебен контрол. В случая условията, при които може да бъде наложена такава мярка по чл. 11, т. 5 от ЗЧРБ са налице, а именно: касаторът не е гражданин на Република България, бил е принудително върнат от трета държава с невалидни български паспорт и лична карта, издадени на друго лице, което е послужило като основание да му се наложи ПАМ с аргумент, че чужденецът използва Република България като транзитен пункт за миграция към трета държава. Неоснователен е наведеният в касационната жалба довод, че заповедта не е мотивирана в достатъчна степен. Правнорелевантните факти при проверка законосъобразността на административния акт са тези, посочени от органа като основание за издаването му, а наличието на такива е било несъмнено установено в хода на проведеното съдебно-административно производство. С оглед нормативното предписание на чл. 42з, ал. 2 от ЗЧРБ, изложените като мотиви за издаването на заповедта фактически обстоятелства съответстват на предвидените по закон предпоставки за налагане на ограничението за влизане в страната. При наличието на надлежни писмени доказателства за съществуването на юридическия факт, визиран в хипотезата на приложимата правна норма, условията за прилагане на ПАМ по отношение на касатора са доказани, поради което приемайки, че заповедта се основава на действителни факти и вярно приложение на материалния закон, АССГ е постановил правилно решение. В контекста на релевираният довод по чл. 209, т. 3, предл. 1-во от АПК, не е налице твърдяното нарушение на административнопроизводствените правила по чл. 26 от АПК, доколкото неуведомяването на адресата за проведеното административно производство не е повлияло и не би могло да повлияе ефективно върху съдържанието на акта. Правилата на административното производство се разглеждат и с другите изисквания за законосъобразност на заповедта и преди всичко с изискването за материална законосъобразност, каквато в случая е безспорно установена. Не е допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, т. к. съдът е анализирал задълбочено релевантните за делото обстоятелства и е обосновал с тях решението си. При постановяване му са преценени всички правнозначими доводи на жалбоподателя, а наведените в касационната жалба оплаквания преповтарят поддържаните такива пред АССГ, поради което и не налагат извод за неправилност на съдебното решение. При липса на инвокираните касационни основания, атакуваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение