Определение № 9731 от 07.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9940/2026 г.
ВАСШесто отделение07.10.2026 г.докладчик Бойка Табакова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 30759 от 03.08.2026 г., постановено по адм. дело № 5340/2026 г. по описа на Административен съд – София-град. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ВЕСЕЛА НИКОЛОВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ БОЙКА ТАБАКОВА /п/ НИКОЛАЙ АНГЕЛОВ
Мотиви
Производството е по реда на чл.229 и сл от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на П. П. Г. от [населено място], [жк], [адрес] против определение № 30759 от 03.08.2026 г., постановено по адм. дело № 5340/2026 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е оставена без разглеждане жалбата му против писмо (наименувано уведомление/решение) с изх. № СОА25-ГР94-6541/21.01.2026 г. (погрешно посочено от 31.01) на председателя на комисията, избрана с решение № 597/24.07.2025 г. на Столичния общински съвет във връзка с процедурата за определяне на кандидати за съдебни заседатели за Софийски градски съд за мандат 2026–2030 г. и производството по делото е прекратено. Поддържат се доводи за неправилност на определението като се оспорва изводът на съда, че процесното писмо не представлява индивидуален административен акт. Иска се отмяна на атакуваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия и разглеждане на жалбата по същество. Ответникът – Столичен общински съвет –, в срока по чл. 232 от АПК не е изразил становище по частната жалба. Частната жалба е подадена в преклузивния 7-дневен срок по чл. 230 от АПК от надлежна страна, за която оспореният с нея съдебен акт е неблагоприятен, срещу определение от кръга на визираните в чл. 229, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. От данните по делото е прието, че с решение № 597/24.07.2025 г. Столичният общински съвет е обявил процедура за определяне на кандидати за съдебни заседатели за Софийски градски съд за мандат 2026–2030 г. и е избрал комисия за определяне на кандидатите. На 05.09.2025 г. частният жалбоподател П. П. Г. е подал заявление с вх. № СОА25ГР94-6541 за участие в процедурата за определяне на кандидати за съдебни заседатели за Софийски градски съд за мандат 2026–2030 г. и е представил изискуемите от закона документи. С протокол № 5 от проведено на 14.01.2026 г. заседание на комисията, избрана с решение № 597/24.07.2025 г. Столичният общински съвет, единодушно е одобрен списъкът на допуснатите до събеседване 200 от общо 213 кандидати. Със същото протоколно решение комисията е одобрила и списъка на недопуснатите до събеседване 12 кандидати, в който фигурира П. П. Г.. С решение № 281/30.04.2026 г. Столичният общински съвет е определил 147 кандидати за съдебни заседатели за Софийски градски съд, които да предложи на Общото събрание на съдиите от Софийския апелативен съд, съгласно Приложение № 1 към решението. На 21.01.2026 г. на П. Г. е връчено процесното писмо на председателя на комисията, избрана с решение № 597/24.07.2025 г. на Столичния общински съвет, с което е уведомен, че не е допуснат до участие поради това, че не отговаря на изискването на чл. 67, ал. 1 от ЗСВ, а именно на възраст е над определената в закона. Уведомлението е връчено на жалбоподателя на 24.04.2026 г., а жалбата срещу същото е подадена на 28.04.2026 г. чрез Столичен общински съвет. За да остави без разглеждане на основание чл. 159, т. 1 от АПК сезиралата го жалба, първоинстанционният съд е аргументирал теза, че процесното писмо не представлява самостоятелен административен отказ по смисъла на АПК. След анализ на нормативната уредба по чл. 68–68в ЗСВ, регламентираща процедурата по определяне и избор на съдебни заседатели, приема, че сложният фактически състав завършва с окончателното решение на общото събрание на съдиите, а предхождащите го актове имат подготвителен и междинен характер. С оглед на изложеното счита, че оспореното писмо не представлява годен акт, подлежащ на самостоятелен съдебен контрол. Така постановеното определение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти и обстоятелства от значение за казуса и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка и е в съответствие с приложимите в случая материалноправни разпоредби. Напълно се споделя становището на Административен съд – София-град, че атакуваният акт е издаден по реда на чл. 21, ал. 5 от АПК. Противно на твърденията в частната жалба, от решението на комисията, избрана с решение № 597/24.07.2025 г. на Столичния общински съвет, респективно от уведомителното писмо на председателя й, не настъпват преки неблагоприятни последици за кандидата за съдебен заседател. Това решение има организационен, подготвителен за провеждането на избора характер и не поражда самостоятелно и непосредствено правни последици, защото по силата на чл. 68а, ал. 4 ЗСВ общинският съвет определя кандидатите, които предлага за избиране от общото събрание на съдиите от съответния окръжен или апелативен съд. Затова е несподелима тезата на частния жалбоподател, че с оспореното писмо административният орган окончателно е формирал волята си относно недопускане на кандидатурата му. Абсолютна процесуална предпоставка за образуване на съдебноадминистративно производство е наличието на годен за атакуване административен акт. Липсата му води до недопустимост на такова производство. С оглед на това следва да се приеме, че правилно съдът е оставил без разглеждане жалбата на П. П. Г. против писмо с изх. № СОА25-ГР94-6541/21.01.2026 г. на председателя на комисията, избрана с решение № 597/24.07.2025 г. на Столичния общински съвет. Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,