Определение № 5493 от 20.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4655/2026 г.

Образувано е по частна жалба на "Би Ес Еф" ООД, с ЕИК 204859424, със седалище и адрес на управление в гр. Дупница, ул. "Бенковска" № 4, чрез процесуален представител - адв. Г. Ганев от Софийска адвокатска колегия (САК), срещу Разпореждане № 714/30.03.2026 г., постановено по адм. дело № 86/2025 г. по описа на Административен съд (АС) - Кюстендил, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на дружеството против постановеното по същото дело Решение № 411/20.02.2026 г. С описаното съдебно решение е отхвърлена жалбата на "Би Ес Еф" ООД против Решение с изх. № РД-02-16-80/07.02.2025 г., издадено от ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" (ОПИК) 2014 - 2020 г. и дружеството е осъдено да заплати на Министерството на иновациите и растежа (МИР) разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 110,00 (сто и десет) евро. В частната жалба се поддържа оплакване за неправилност на атакуваното разпореждане и се иска отмяната му. Жалбоподателят мотивира теза за спазване на преклузивния срок при упражняване правото на касационно оспорване, обоснована с твърдение, че съобщението за постановения съдебен акт не е връчено надлежно, т.к. адв. Ганев не е изразявал съгласие на уведомление по електронен път. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, счита частната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК, срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. С атакуваното разпореждане, на основание чл. 213а, ал. 2 АПК, АС - Кюстендил е оставил без разглеждане подадената от "Би Ес Еф" ООД касационна жалба срещу Решение № 411/20.02.2026 г., постановено по адм. дело № 86/2025 г. За да постанови този правен резултат, съдът е приел касационната жалба за просрочена. Формулирал е заключение, че решението е изпратено на процесуалния представител по пълномощие на "Би Ес Еф" ООД - адв. Г. Ганев, на 23.02.2026 г. по електронен път – чрез негов активен профил в системата за сигурно електронно връчване (ССЕВ), който способ е приложим на основание чл. 137, ал. 2 АПК, т.к. изпращаните от адвокат Ганев книжа по делото са в електронен формат чрез ССЕВ – вж. л. 292, л. 306, л. 615, л. 618, л. л. 626, л. 635, л. 641, л. 654. Преценявайки разпоредбата на чл. 137, ал. 3 АПК (ред. ДВ, бр. 15 от 2021 г.), според чийто текст, когато връчването се извършва по електронен път, съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в деня на изтеглянето му от адресата (изр. 1-во), като в случай че съобщението не бъде изтеглено в 7-дневен срок от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането на срока за изтегляне (изр. 2-ро), и доколкото с оглед предписанието на чл. 60, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 и чл. 137, ал. 3, изр. 2 АПК (ред. ДВ, бр. 15 от 2021 г.), срокът за изтегляне на съобщението с преписа от решението е изтекъл на 02.03.2026 г. (понеделник, присъствен ден), а съобщението не е изтеглено своевременно (л. 693 от делото), съдът е приел, че същото и преписът от решението следва да се считат за връчени на 03.03.2026 г. В този смисъл решаващият съд е стигнал до извода, че преклузивният 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК е започнал да тече на 03.03.2026 г. (а не на 10.03.2026 г., когато е изтеглено съобщението) и е изтекъл на 17.03.2026 г., а доколкото оспорването е инициирано чрез ССЕВ на 23.03.2026 г., то същото е упражнено след изтичането на срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което и на основание чл. 213а, ал. 2, във връзка с чл. 215, т. 3, във връзка с чл. 211, ал. 1 АПК, е оставил жалбата без разглеждане. Разпореждането е неправилно. Спорният въпрос е концентриран около момента на получаването на първоинстанционното съдебно решение от жалбоподателя чрез неговия процесуален представител. Противопоставените от страните тези и крайния извод на съда за недопустимост на касационната жалба предопределят изследване на извършените в електронна среда съдопроизводствени действия по изпращане и връчване на съобщението, съдържащо препис от постановения съдебен акт. Способите за връчване на съобщения по административни дела са регламентирани в разпоредбата на чл. 137 АПК, а по силата на препращането в ал. 5 от същата, се прилагат и по начините, посочени в чл. 18а, ал. 7 - 9 с.з. За прецизност на изложението следва да се посочи, че със Закон за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс (ДВ, бр. 30 от 2006 г.), в сила от 05.08.2025 г., Обн. ДВ., бр. 63 от 01 Август 2025 г., са приети изменения и допълнения на АПК, засягащи някои от разпоредбите, които ще бъдат предмет на анализ, но доколкото промените съгласно изричните предписания са в сила от 01.07.2026 г., а производствените действия на АС - Кюстендил са осъществени преди това, ще бъде приложена редакцията на закона преди посочените изменения и допълнения. Нормата на чл. 137, ал. 2 АПК предвижда връчването на съобщенията до административните органи, органите на съдебната власт, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, организациите и адвокатите да се извършва на посочения от тях в производството пред административния орган електронен адрес, освен ако по делото не е посочен друг електронен адрес. Второто изречение от цитираната разпоредба задължава описаните субекти, в случай че не са участвали в производството пред административния орган, да посочат електронен адрес съгласно Закона за електронното управление (ЗЕУ) или електронен адрес съгласно чл. 360е, ал. 1, т. 7 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), на който могат да се изпращат електронни изявления от органите на съдебната власт. Начините, по които може да се осъществи връчването на електронен адрес, са дефинирани в предписанието на чл. 38, ал. 2 ГПК, приложимо на основание чл. 144 АПК, и са следните: 1) чрез единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП); 2) чрез квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща съгласно чл. 3, параграф 37 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (ОВ, L 257/73 от 28 август 2014 г.) (Регламент (ЕС) № 910/2014); и 3) чрез ССЕВ по чл. 26, ал. 2 ЗЕУ. В тази връзка и чл. 18а, ал. 4 АПК предвижда, че лицето може да представи: 1) информация за наличие на персонален профил, регистриран в ССЕВ като модул на Портала на електронното управление по смисъла на ЗЕУ, 2) електронен адрес, който позволява получаване на съобщение, съдържащо информация за изтегляне на съставения документ от информационна система за връчване, или 3) мобилен или стационарен телефонен номер, който позволява получаване на съобщение, съдържащо информация за изтегляне на съставения документ от информационна система за връчване или в случай че изтеглянето не е технически възможно, да позволява изпращане от получателя на обратно кратко текстово съобщение, потвърждаващо получаването на съобщението. Текстът на чл. 38, ал. 3 ГПК предвижда в случай, че не е избрана възможност за връчване, но страната е посочила адрес на електронна поща, връчването да се извършва на него. Следователно процесуалното законодателство регламентира три отделни начина на връчване по електронен път, измежду които съответният участник в производството има възможност да направи избор, но съобщаването на съдебните актове на електронната му поща следва да бъде предхождано от волеизявление по предоставяне на конкретни данни за този електронен адрес. В случая от материалите по делото е видно, че жалбоподателят, вкл. чрез процесуалния си представител, не е заявил начин на съобщаване по електронен път - чрез ЕПЕП, по реда на Регламент (ЕС) № 910/2014 или в ССЕВ, нито е посочил електронна поща, на която да бъдат изпращани книжата в съдебното производство. В титулната част на подадената пред АС - Кюстендил жалба действително е записано "e-mail", но такъв не фигурира нито на това място, нито някъде другаде в съдържанието на иницииращия производството акт. Такива данни не се откриват и в другите документи по адм. дело № 86/2025 г. по описа на АС - Кюстендил, както и в тези, приложени към административната преписка. Още повече, че производството пред административния орган се е провело в ИСУН, където идентифицирането съгласно текста на чл. 10 от Наредбата за определяне на условията, реда и механизма за функциониране на Информационната система за управление и наблюдение на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ИСУН) и за провеждане на производства пред управляващите органи посредством ИСУН (Загл. изм. – ДВ, бр. 46 от 2024 г.), приета с ПМС № 243 от 20.09.2016 г., обн., ДВ, бр. 76 от 30.09.2016 г., се извършва чрез потребителско име и парола, т.е. налице е отделна система за комуникация, която прави безпредметно изпращането на съобщения чрез електронна поща и даването на информация в тази насока. Независимо от горното, както съдът правилно е установил, адв. Ганев е извършвал редица процесуални действия в електронна форма чрез ССЕВ. Този факт обаче не обуславя правилност на крайното заключение на първостепенния съд за просрочие на оспорването. По аргумент от чл. 38а, ал. 1 ГПК, вр. чл. 144 АПК, лицето, извършило процесуално действие в електронна форма, е длъжно да посочи електронен адрес за уведомяване за удостоверяване на получаването на електронното изявление и за резултата от техническата проверка на извършеното действие. Както беше посочено, това не е сторено. Съгласно ал. 2 от цитираната разпоредба, при извършване на процесуално действие в електронна форма лицето може да се съгласи да приема електронни изявления и електронни документи от съда по делото в производството пред съответната инстанция или пред всички инстанции, а според ал. 3 с.з., с извършването на процесуално действие в ЕПЕП съответното лице се съгласява да приема електронни изявления и електронни документи, съобщения, призовки и книжа в производството пред съответната съдебна инстанция и пред всички инстанции. Очевидно, за да бъде използван способът за електронно връчване и да бъдат приложени специалните правила на чл. 137, ал. 3 АПК относно момента на получаване на съобщението, е необходимо изричното съгласие на лицето, извършило процесуални действия в електронна среда. Такова не е необходимо единствено когато тези действия са осъществени в рамките на ЕПЕП, какъвто не е случаят. Доколкото по делото не се установява жалбоподателят или неговият процесуален представител да са изразили подобно съгласие, самият акт по извършване на процесуални действия в електронна среда не предопределя и такъв начин на връчване на съобщенията от съда. Горното, в контекста на спора за допустимост на касационната жалба, означава, че изпращането на съобщението за постановения съдебен акт по електронен път е ирелевантно за момента, от който според закона започва да тече срокът за касационно обжалване. Единствено надлежното връчване на съобщение, че съдебното решение е изготвено, поставя началото на 14-дневния преклузивен срок, предвиден в чл. 211, ал. 1 АПК. При положение, че в случая съдът е използвал начин на съобщаване - чрез ССЕВ, който не е бил приложим за жалбоподателя, то обратно на възприетата от решаващия състав теза, срокът за обжалване не е изтекъл на 17.03.2026 г. - 14 дни след деня, следващ този, в който изтичат 7 дни от изпращането на съобщението по електронен път. При липса на посочен електронен адрес (независимо дали процесуалният представител в качеството си на адвокат е бил задължен да го направи) съдът е следвало да приложи чл. 137, ал. 5 АПК и да извърши съобщаването по реда на чл. 18а, ал. 7 - 9 с.з, а именно - чрез устно уведомяване, удостоверено писмено, на посочения от страната адрес или на такъв, на който последно е била призована или получавала съобщения, а ако няма такива - на вписания в регистъра (за юридически лица, какъвто е случаят); при неприложимост на тези методи е било необходимо да се съобщи чрез залепване на уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея. След като не е процедирал по указания от чл. 137, ал. 5 АПК начин, срокът за касационно обжалване на практика не е започнал да тече, още по-малко на 03.03.2026 г., което обуславя и срочността на подадената на 25.03.2026 г. касационна жалба. С оглед изложеното, съдът невярно е установил, че оспорващият е упражнил правото си на касационно оспорване извън рамките на указания 14-дневен срок, което предопределя и неправилността на постановеното на основание чл. 213а, ал. 2 АПК разпореждане, с което жалбата е оставена без разглеждане. Водим от горното и на основание 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 2-ро, във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение