Определение № 60269 от 24.09.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3630/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК. Обжалвано е определение № 60205/07.07.2021 г. по гр.д. № 3721/2020 г., с което Върховен касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение е оставил без разглеждане молбата от М. С. М. по чл. 248 ГПК, квалифицирайки я като такава за изменение на определение № 235/ 26.03.2021 г. по същото дело, в частта по разноските. Определението се обжалва от М. С. М. с довод, че чл. 80, изр. 2 ГПК е нарушен, защото е подал молба по чл. 248 ГПК за допълване, а не за изменение на определението. Жалбоподателят признава, че не е представил списък на разноските пред касационната инстанция, но счита, че изискването на закона не се отнася за непълното определение по чл. 288 ГПК. Ответникът Д. Й. М., ответник и по частната жалба, възразява, че е неоснователна. Настоящият състав намира частната жалба с допустим предмет (арг. от чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК), в негова компетентност (арг. от чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК), при надлежна процесуална легитимация (жалбоподател е ищецът, чиято молба по чл. 248 ГПК е квалифицирана за недопустима), при спазен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и всички останали предпоставки за нейната редовност и допустимост, но неоснователна. Съображения: За да остави без разглеждане молбата по чл. 248 ГПК, въззивният съд е приел, че след като с определението по чл. 288 ГПК е оставил без уважение претенцията по чл. 78, ал. 1 ГПК на М. С. М. за присъждане на разноските в касационното производство, подадената молба е за изменение на определението в тази част и е недопустима поради непредставен списък – така чл. 80, изр. 2 ГПК и т. 9 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. ОСГТК на ВКС. Доводът, че молбата по чл. 248 ГПК е за допълване, не за изменение на определението по чл. 288 ГПК, а нейната допустимост чл. 80, изр. 2 ГПК не поставя под изискване за представяне на списък (т. 8 от тълкувателното решение), жалбоподателят обосновава с тезата, че произнасяне по разноските няма, ако в крайния акт, с който делото е приключило в съответната инстанция, и този въпрос не е решен с нарочен диспозитив. Установената практика обаче е, че по въпросите, обусловени от крайния изход на приключеното производство, съответната съдебна инстанция постановява нарочен диспозитив, когато ги уважава. Тук се отнасят претенциите за разноските по делото, а и за законни лихви след предявяването на иска. Така втори се явява въпросът, дали съдържанието на диспозитива на крайния акт и по тези въпроси не се намира в мотивите на съдебния акт; в случая – на определението по чл. 288 ГПК. Настоящият състав е длъжен да потвърди обжалваното определение. То съответства на чл. 80, изр. 2 ГПК и на т. 9 от тълкувателното решение. При тези мотиви, съдът