Определение № 9124 от 02.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4691/2024 г.

Производството е по реда на чл.176а от Административнопроцесуалния кодекс. Oбразувано e по молба, подадена от адв. Т. А. Илиев, упълномощен процесуален представител на Н. Д. М. – гражданка на Ирак, действаща в лично качество и като законен представител на малолетните й деца деца П. Х. Д. и Л. Х. Д.. С молбата е направено искане за допълване на Решение № 8460 от 13.08.2025 г., постановено по адм. дело № 4691 по описа на Върховния административен съд за 2024 г. в частта за разноските. Твърди се, че пред касационната инстанция е направено своевременно искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана на ответника по касация и нейните деца безплатна правна помощ, но въпреки благоприятния за тези страни изход на спора, Върховният административен съд не се е произнесъл по него. Иска се присъждането му. Насрещната по молбата за допълване страна – Председател на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет на Република България със седалище и адрес на управление в София, на [улица], не изразява становище по нея в срока по чл. 176а, ал. 2 АПК. Настоящият съдебен състав на трето отделение преценява молбата за допълване на Решение № 8460/13.08.2025 г. по адм. дело № 4691/2024 г. на Върховния административен съд, в частта за разноските като предявена от надлежна страна и в срока по чл. 176а, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна. С решението, чието допълване се иска, решаващият касационен състав е разгледал по същество подадената от Председателя на ДАБ касационна жалба и е отменил Решение № 1923/22.03.2024 г., постановено по адм. дело № 737/2024 г. по описа на Административния съд София-град в частта, в която е отменено Решение № 22597 от 28.12.2023 г. на Председателя на ДАБ в частта, в която на молителката Н. Д. М. и нейните деца – П. Х. Д. и Л. Х. Д. е отказано предоставяне на статут на бежанец, като вместо това касационната инстанция е постановила отхвърлянето като неоснователна на жалбата на иракската гражданка и нейните деца против Решение № 22597 от 28.12.2023 г. на Председателя на ДАБ, в частта, в която им е отказано предоставяне на статут на бежанец. Със същото решение е оставено в сила Решение № 1923/22.03.2024 г. по адм. дело № 737/2024 г. на Административния съд София-град в останалата му обжалвана част, благоприятна за чуждата гражданка и нейните деца. Предвид изхода на спора в касационното производство, ответникът по касационната жалба – Н. Д. М., действаща в лично качество и като законен представител на малолетните й деца П. Х. Д. и Л. Х. Д., има право на разноски за адвокатско възнаграждение, доколкото касационната жалба срещу съдебното решение, подадена от Председателя на ДАБ, е частично уважена. М. не е направила реално разноски по делото за адвокатско възнаграждение, тъй като тя и децата й са представлявани от адвокат при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв.) и им е оказана безплатна адвокатска помощ от адв. Илиев, който е поискал своевременно присъждане на разноски за адвокатска защита в касационното производство. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ, има право на адвокатско възнаграждение в размер, определен от съда, който не може да бъде по нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв., като другата страна следва да бъде осъдена да го заплати. В конкретния случай са налице предпоставките за присъждане на възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв., а именно договори между адв. Илиев и М. за оказана й, както и на нейните деца безплатна правна помощ пред касационната инстанция (от л. 46 до л. 48 от касационното дело) и отговорност на насрещната страна за разноски, съобразно правилата на чл. 143, ал. 1 АПК. Приложима е разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, като с оглед на уважената и отхвърлената част на касационната жалба, размерът на адвокатското възнаграждение, което ДАБ следва да заплати на адв. Илиев е в размер на 500, 00 лв. По изложените съображения и на основание чл. 176а, ал. 1, във вр. с ал. 3 от с.р., Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия