Определение № 91 от 23.03.2015 г. на ВКС по т. д. № 893/2014 г.

Постъпила е молба на 06.03.15г. от А. Л. А., [населено място] и А. Л. А., [населено място] за допълване на основание чл.250, ал.1 ГПК на определение № 68/04.03.15г. по отношение на направеното от тях искане с молба от 17.12.14г. На 09.03.15г. е подадена частна жалба против определение № 68/04.03.15г. На 11.03.15г. е постъпила жалба до председателя на ВКС. На 12.03.15г. молителите са депозирали уточняваща молба за допълване на диспозитива на определение № 68/04.03.15г. относно искането с молбата от 17.12.14г. и с произнасяне по касационната жалба в частта относно първия въпрос като основание за допускане на касационно обжалване „Налице ли е по делото доказано по един безспорен и несъмнен начинсъпричиняване на процесното ПТП от починалия водач на лекия автомобил Л. А. М., баща на ищците, по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД?”. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира следното: С определение № 68/04.03.15г. е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в определение № 995/15.12.2014г., постановено по т.д.№ 893/14г. на ВКС, І т.о. на стр.1, където след израза: „причинени им от смъртта на техния баща Л. А. М.”, се добавя и „на тяхната майка М. Х. Ю.”, а изречението „Решението в частта по претенциите за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на майката на касаторите М. Х. Ю., не е обжалвано.” не се чете. Това определение е постановено по молба от 17.12.14г., с която е поискано допълване на основание чл.250, ал.1 ГПК на определение № 995/15.12.2014г., постановено по т.д.№ 893/14г. на ВКС, І т.о., като се е твърдяло, че съдът не се произнесъл по касационната жалба в частта й относно обжалване на решение № 216/20.12.13г., постановено по гр.д.№ 493/13г. от Варненския апелативен съд в частта за потвърждаване на решение № 152/21.06.13г. по гр.д.№ 351/12г. на Шуменския окръжен съд за отхвърляне на предявения от касаторите против ЗАД [фирма] иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени им от смъртта на тяхната майка М. Х. Ю.. В определението съдът е изложил съображения, че са налице предпоставките по чл.247 ГПК, като поправката на очевидна фактическа грешка може да се предприеме и по инициатива на съда. Допълнително са изложени и мотиви, че в определението, постановено по реда на чл.288 ГПК, ВКС се произнася по едно искане – за допускане или за недопускане на касационното обжалване и в конкретния случай в диспозитива на определението не е направено разграничение, че не се допуска касационно обжалване по отношение на част от въззивното решение. Изведен е извод, че не са налице предпоставките за допълване на определението. Предвид на констатираната фактическа грешка в частта, с която е посочено коя част от въззивното решение се обжалва е постановено и определението за поправката й. Съставът на ВКС е приел, че молбата от 17.12.14г., квалифицирана от молителите като искане по чл.250 ГПК, би могла да се разгледа по реда на чл.247 ГПК, с което се отстранява неточното посочване в мотивите на обжалваната от касаторите част на решението. Независимо от това, с оглед на заявеното искане с молбата от 06.03.15г., съдът би могъл да допълни определение № 68/04.03.15г., като постанови отхвърлителен диспозитив по искането за допълване на определение № 995/15.12.2014г. Съображенията са изложени в определение № 68/04.03.15г., а именно: с определението, постановено по реда на чл.288 ГПК, ВКС се е произнесъл по касационната жалба, като не е допуснал касационното обжалване на въззивното решение изцяло. По тези съображения молбата от 06.03.15г. следва да се уважи. Молбата от 12.03.15г. е недопустима. Искането за допълване на определение № 995/15.12.14г. е заявено след изтичане на срока по чл.250, ал.1 ГПК. Частната жалба от 09.03.15г. следва да се остави без движение с указания на частните жалбоподатели в едноседмичен срок от съобщението да депозират платежен документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 15 лв. с предупреждение, че при неизпълнение в срок на указанията частната жалба ще бъде върната. Жалбата от 11.03.15г. следва да се докладва на председателя на ВКС. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд