Решение № 2025 от 20.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8029/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Д. З. Т., чрез пълномощник, срещу решение № 3065 от 04.07.2025 г., постановено по адм. дело № 209/2025 г. на Административен съд – Пазарджик /АС Пазарджик/, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение № 23/21.01.2025г. на Комисия за защита от дискриминация / КЗД/. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение на АС Пазарджик е неправилно, поради постановяването му при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и е необосновано – касационни основания за отмяна по чл. 209 т. 3 АПК. Касаторът излага доводи, че съдът неправилно е приел, че не е посочил факти, свързани с признаците възраст и увреждане, които да са довели до твърдяното дискриминационно поведение, свързано с правото му на труд и подробно описва представени в производството пред първата инстанция писмени доказателства и какво установяват същите. Сочи, че е третиран по-неблагоприятно в сравнение с други три лица, които също като него са работили в Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” гр.Пловдив и които към момента на прекратяване на служебното му правоотношение също били придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, но са останали на работа. Иска да се отмени обжалваното решение и се постанови друго, с което да се отмени решението на КЗД и се установи, че директорът на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” – Пловдив (БДИБР-Пловдив) е осъществил пряка дискриминация по смисъла на чл.4 ал.2 вр. с ал.1 от ЗЗДискр. спрямо жалбоподателя по защитените признаци възраст и увреждане. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции, съобразно представен списък на разноските. Ответникът по касационната жалба – Комисията за защита от дискриминация, в позиция по същество моли за отхвърляне на касационната жалба и за оставяне в сила на обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касатора. Ответникът Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” – Пловдив, чрез процесуалния си представител, в писмен отговор, оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Излага съображения, че между лицата, посочени като сравнители и касатора липсват сравними сходни белези, тъй като те не са лица с увреждания, поради което не е доказано наличие на дискриминация по признак „увреждане”. Развива подробни доводи и относно липсата на дискриминация по признак „възраст”. Ответникът – министър на околната среда и водите, чрез пълномощник, представя писмен отговор, с който оспорва касационната жалба и моли за отхвърлянето й като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от касатора. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Първоинстанционният съд е изяснил спора от фактическа страна, подробно е описал установените фактически обстоятелства, които кореспондират с доказателствения материал по делото и въз основа на анализ, основан на приложимата нормативна уредба, е достигнал до правилни и обосновани правни изводи. Решаващият съд е приел, че оспореното Решение № 23 от 21.01.2025 г. на Комисията за защита от дискриминация е издадено от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. АС Пазарджик е приел за установено от фактическа страна, че със Заповед № ЛС-01-14/01.04.2020г., на основание чл. 9, ал. 1, във връзка с чл. 10, ал. 1, ал. 2 и чл. 10д, ал. 4 от Закона за държавния служител ( ЗДСл), Д. З. Т. е бил назначен за държавен служител на длъжността старши експерт – контрол в дирекция „Контрол” в БДИБР-Пловдив, считано от 01.04.2020 г. Със Заповед № ЛС-01-29/01.07.2020 г. и след предварително писмено съгласие Д. З. Т., е преназначен от длъжност старши експерт - контрол в дирекция „Контрол”, на длъжност старши експерт - контрол в дирекция „Контрол”, изнесено работно място – Пазарджик, за неопределен срок, считано от 01.07.2020 г. Служебното правоотношение на Д. Т. е прекратено със Заповед № ЛС-01-1/08.01.2021 г., на основание чл. 106, ал. 1, т. 6 от Закона за държавния служител, във връзка с връчено предизвестие с изх. № ЛС-03-34/08.12.2020 г., считано от 08.01.2021 г. Към датата на издаване на посочената заповед, жалбоподателят е притежавал необходимия стаж и навършена възраст за пенсиониране и е имал отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст. В Дирекция „Контрол“ са работили и други служители с придобито право на пенсия, а именно -Л. Г. Б., Г. А. Г., Л. М. М. и Д. Б. Р., като правоотношението на Л. Г. Б. е прекратено на 29.10.2020 г., преди да е прекратено правоотношението на жалбоподателя, а служебното правоотношение с Г. А. Г., Л. М. М. и Д. Б. Р. е прекратено на 22.12.2021 г. Решаващият съд е приел за установено, че информация за горепосочените лица, които са имали придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и са останали на работа в БДИБР-Пловдив след прекратяването на служебното правоотношение с Д. Т. е представена едва в съдебното производство. С Решение № 23/21.01.2025г. КЗД, след преценка дали жалбоподателят е третиран по-неблагоприятно спрямо друго лице/лица в сравнимо сходно положение е приела, че Д. Т. не е посочил лица за сравнение – негови колеги, работещи в същата дирекция, в която е работел и той, които да са се възползвали от правото си на пенсия също като него, но същите все още да са на работа в дирекцията, за разлика от него, което е пречка да се изследва наличие или отсъствие на неравно третиране от страна на органа по назначаване. КЗД се е позовала на чл. 106, ал. 1, т. 6 от Закона за държавния служител, съгласно която норма органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение с едномесечно предизвестие когато служебното правоотношение е възникнало след като назначеният държавен служител е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, включително, когато е упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване и обосновала извод, че в хода на производството не са установени факти и доказателства, които да подкрепят заявената дискриминация в инициативния документ, с който е сезирана КЗД, поради което жалбата е оставена без уважение като неоснователна. При тези фактически установявания първоинстанционният съд правилно и обосновано е приел, че КЗД е извършила правилна преценка дали жалбоподателят е третиран по-неблагоприятно спрямо друго лице/лица в сравнимо сходно положение на база твърденията в жалбата и ангажираните доказателства, вкл. и с относно разпоредбата на чл. 9 от ЗЗДискр.. Обосновани и съответни на фактите по делото са и изводите на АС Пазарджик, че липсват предпоставките за квалифициране на действията на ответните страни като дискриминация на основата на признаци „възраст“ и „увреждане“. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗЗДискр, работодателят прилага еднакви критерии при осъществяване на правото си за едностранно прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 2 - 5, 10 и 11 и чл. 329 от Кодекса на труда или на служебното правоотношение по чл. 106, ал. 1, т. 2, 3 и 5 от ЗДСл без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1, т. е. правилото го задължава да не допуска неравенство в третирането, което да се дължи на защитен признак по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. За да е налице нарушение на изискването за равенство, е необходимо да се установи, че по-неблагоприятното третиране на служителя, в сравнение с други служители в сходно положение, е в причинна връзка с някои от защитените признаци. В конкретния случай доказателствата по делото установяват, че посочените от касатора лица също са с придобито и упражнено право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, при което възможността от прекратяване на служебното им правоотношение към момента на прекратяване на служебното правоотношение с него е била относима и за всеки от тях, макар и в различен момент. 3а да се установи наличието на дискриминация е необходимо лицето/лицата сравнители да са поставени при същите обстоятелства като жалбоподателя и да се различават от него по защитения признак, в случая „възраст“. Установеното по отношение на посочените служители - касаторът и неговите колеги ( сравнители) не дава основание за извършване на сравнение на базата на този защитен признак, тъй като всички те са с придобито и упражнено право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, следователно са в идентично правно положение, а прекратяването на служебното, респективно трудовото правоотношение е въпрос на преценка на органа по назначаването, който може да упражни едностранно правото си да прекрати служебното правоотношение. Д. Т. и посочените от него лица, служители в БДИБР-Пловдив са носители на признака възраст и не е възможно да се извърши сравнение помежду им и се изведе извод за неравноправно третиране на касатора по този признак. За да е налице пряка дискриминация поради защитен признак следва сравнението да е между съпоставими лица - лица, които са носители на защитен признак и лица, които не са носители, за да може да се презумира, че именно защитеният признак е причината за неравенството. Не е налице пряка дискриминация и по защитен признак „увреждане“, доколкото в производството не се твърди и не е доказано лицата, посочени като сравнители да не са носители на признака „увреждане“. Прекратяването на служебното правоотношение след навършване на пенсионна възраст е възможно да бъде обусловено и от други обстоятелства, които не нарушават забраната за дискриминация, тъй като това право на органа по назначаването се извършва по негова преценка Ето защо касационната инстанция намира за правилни и обосновани изводите на първоинстанционният съд за отсъствие на неравно третиране по признаците „възраст“ и „увреждане“ на касатора. Предвид изложеното, касационната жалба е неоснователна, поради което обжалваното решение следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от ответната страна, касационният жалбоподател следва да заплати на касационния ответник КЗД и на Министерство на околната среда и водите направените разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на по 55 ( петдесет и пет) евро за всеки от тях. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,