Определение № 3569 от 15.12.2025 г. на ВКС по т. д. № 1237/2025 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Постъпила е молба от ЗК „ Уника „АД / вх № 20587 от 07.11.2025 г./ с искане за допълване на постановеното по делото определение № 2891/14.10.2025 г., с присъждане, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на разноски в полза на дружеството, в размер на 8 928,84 лева - платено адвокатско възнаграждение за представителството му в касационна инстанция от адв. Георги Пашов. Ведно с молбата са представени договор за правна помощ от 13.05.2025 г., фактура от 04.06.2025г. и платежно нареждане за превод на договореното възнаграждение / като част от общо наредена сума в размер на 11 296,57 лева /. Ответната страна - „Кран Комерс„ ЕООД - оспорва молбата, предвид обстоятелството, че доказателствата за понесените от страната разноски от съответния вид са представени след постановяването на определението по чл. 288 ГПК - № 2891/14.10.2025 г., с която касационно обжалване, по касационната жалба на „Кран Комерс„ ЕООД срещу въззивното решение по т.д.№ 775/2024 г. на Софийски апелативен съд, не е допуснато. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че молбата е депозирана в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от легитимирана за подаването й страна и следва да се разгледа по същество. Независимо от липсата на представен от молителя списък с разноски, предвид приетото в т. 8 от ТР № 6/2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, молбата по чл. 248 ГПК е допустима, но неоснователна. Макар искане за възмездяване на понесени в касационното производство разноски да е направено от ЗК „Уника“ АД своевременно – с отговора на касационната жалба - и определение № 2891/14.10.2025 г. по настоящото дело да не съдържа произнасяне по отговорността за разноски, доказателства за договарянето и разплащането им от ЗК „Уника„ АД се представят едва с настоящата молба по чл. 248 ГПК, извън срока в който касаторът е имал възможността да се запознае със същите и да упражни правото си на становище за възмездяването им. Приетото в т. 8 от ТР № 6/2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, на което се позовава молителят, не може да се прилага разширително – важи за задължението на съда да се произнесе по своевременно отправена молба, независимо от липса на списък по чл. 80 ГПК, но не и независимо от липса на своевременно представени доказателства по същата, крайният момент за което в случая е датата на закритото заседание по чл. 288 ГПК. В този смисъл определения по т.д.№ 716/2016 г. на ІІ т.о., т.д.№ 1427/2013 г., т.д.№ 2284/2017 г., т.д.№ 4485/2013 г. – всички на І т.о. на ВКС и др.. Настоящата хипотеза, в която дължимото произнасяне на съда в производството по чл. 288 ГПК е с известна на страните отнапред дата на закрито заседание - не е приравнима на случаите, поставящи страната в условия на процесуална изненада / прекратяване на производството по причина извън собственото й поведение /, обективно лишили я, а не поради собственото й бездействие, от възможността да представи доказателства за понесени разноски. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение