Определение № 1615 от 02.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4616/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. К. Ф. срещу решение № 4452 от 23.07.2024 г. по в. гр. д. № 11893/2021 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 20116688 от 14.05.2021 г. по съединените гр. д. № 51718/2019 г. и гр. д. № 56877/2019 г. на Софийски районен съд по молби с правно основание чл. 59, ал. 9 СК в частта му, в която е предоставено упражняването на родителските права спрямо малолетния Д. Б. Б., [дата на раждане], на бащата Б. М. Б., и майката е осъдена да заплаща ежемесечна издръжка на детето си, чрез неговия баща, в размер на 175 лв., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, и с което след като е отменено горепосоченото първоинстанционно решение, е изменен режимът на лични отношения на майката К. К. Ф. с детето по следния начин: К. К. Ф. има право да вижда и взема детето Д. Б. Б. всяка втора и четвърта седмица от месеца с преспиване за времето от 08.00 ч. в събота до 18.00 ч. в неделя, както и през летните ваканции, определени от Министерството на образованието и науката - два пъти по петнадесет дни, които не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата Б. М. Б., като майката ще взема детето от бащата Б. М. Б. и ще го връща на бащата; на Коледните празници през четните години във времето от 18.00 ч. на 24 декември (Бъдни вечер) до 18.00 ч. на 26 декември - денят след Коледа; на Новогодишните празници през нечетните години за времето от 18.00 ч. на 30 декември до 18.00 ч. на 02 януари; на Великденските празници през четните години за времето от 18.00ч. на Разпети петък до 18.00 ч. на понеделник - първият ден след Великден; през четните години по време на пролетната ваканция, с време и продължителност определена от Министерството на образованието и науката за съответната година, за времето от 10.00 часа на първия ден от ваканцията до 18.00 часа на последния ден от същата ваканция, като майката ще взема детето от бащата Б. М. Б. и ще го връща на бащата; рождените дни на всеки от родителите детето Д. Б. Б. да прекарва самостоятелно със съответния родител за времето след приключване на учебните занятия до 18.00 часа на следващия ден, а ако детето е на училище - до началото на учебните занятия. Касаторката поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост, твърдейки, че приетото правно разрешение не е в интерес на детето. Твърди, че въззивният съд не е проверил дали решението на първоинстанционния съд е допустимо и не е изпълнил задължението си служебно да изследва всички фактически и правни съображения за охрана на интереса на малолетното дете. Поддържа, че въззивният съд не се е съобразил с препоръките на вещото лице по приетото заключение на психологическата експертиза, че е необходимо спешно възстановяване на физическия контакт между майката и детето, ограничаван от бащата, като на практика е определил режим на лични отношения между нея и детето, който е по-ограничителен в сравнение с определения от първоинстанционния съд и от този в утвърденото с бракоразводното решение споразумение. Жалбоподателката твърди също, че въззивният съд след като събира нови доказателства в течение на три години, доразвива мотивите на първоинстанционното решение и по този начин го санира, като достига до същите изводи в него. Нещо повече, като отхвърля въззивната жалба на бащата по съображение, че режимът на майката с детето следва да бъде разширен, в диспозитива на решението изменя този режим като го ограничава, вместо да го разшири, като по този начин влошава положението на майката в сравнение с първоинстанционното решение, допускайки и противоречие между мотивите и диспозитива на своето решение. Ответникът по касационната жалба – Б. М. Б. подава писмен отговор в срок, в който поддържа становище за отсъствие на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, поради което е допустима. Настоящият съдебен състав на ВКС, в изпълнение на правомощията си по чл. 247 ГПК намира следното: В мотивите на обжалваното въззивно решение, каквото оплакване е направено и в касационната жалба, са изложени подробни правни съображения за неоснователност на въззивната жалба на Б. М. Б., която има за единствен предмет първоинстанционното решение, с което е изменен режимът на лични отношения между майката и малолетното дете в сравнение с този, определен с одобреното с решение по гр.д. № 68315/2016 г. на СРС споразумение по чл. 51, ал. 1 СК, като последният е разширен. Независимо от така изразеното вътрешно убеждение на въззивния съд за неоснователност на въззивната жалба на бащата срещу определения от първоинстанционния съд режим на лични отношение на майката и детето, и отразеното в мотивите становище, че „в интерес на детето Д. Б. е режимът на лични отношения с неговата майка да бъде разширен, а не ограничаван“, в диспозитива на въззивното решение въззивният съд е изменил определения от първоинстанционния съд режим на лични отношения между майката и детето, като го е ограничил. При това произнасяне е формирано несъответствие между действителната воля на решаващия съд и обективирането й в диспозитива на решението, съставляващо очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 ГПК. От друга страна следва да бъде посочено, че като е приел за неоснователна въззивната жалба на майката срещу първоинстанционното решение, въззивният съд не може да влошава положението на последната като жалбоподател и да ограничава режима й на лични отношения с малолетния й син, определен от районния съд. Компетентен да отстрани констатираната очевидна фактическа грешка е СГС, на който делото следва да бъде върнато с горепосочените задължителни указания. След произнасянето на въззивния съд по констатираната очевидна фактическа грешка по реда на чл. 247 ГПК, делото следва да бъде върнато на настоящия състав на ВКС за произнасяне по подадената касационна жалба. На основание изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на ВКС