Определение № 1971 от 01.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 1445/2026 г.

Производството е по чл. 282, ал. 2 ГПК. Образувано е по искане на Е. Р. К. за спиране изпълнението на въззивно решение № 511 от 17.04.2026 г. по в. гр. д. № 2133/2025 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, с което е потвърдено решение № 1762/14.04.2025 г. по гр. д. № 2223/2024 г. по описа на РС – Пловдив, с което е уважен предявеният от „Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД срещу Е. Р. К. иск по чл. 422, ал. 1 ГПК и е прието за установено вземането на ищеца за сумата 17 218,41 лв., за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 6217 от 14.09.2023 г. по гр. д. 13218/2023 г. по описа на РС – Пловдив. Настоящият състав на съда приема, че не са налице условията по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК за спиране изпълнението на въззивно решение № 511 от 17.04.2026 г. по в. гр. д. № 2133/2025 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив. Предвид нормата на чл. 282, ал. 1 ГПК подаването на касационна жалба не спира изпълнението на въззивното решение. С разпоредбата на чл. 282, ал. 2 ГПК е предвидена възможност жалбоподателят да поиска спиране на изпълнението на въззивното решение срещу представяне на надлежно обезпечение. По аргумент от чл. 404, т. 1, пр. 2 ГПК спирането на изпълнението е приложимо само за осъдителните решения на въззивните съдилища, които по изрично разпореждане на закона подлежат на принудително изпълнение преди да са влезли в сила. Решенията на въззивните съдилища, постановени по установителен иск, нямат изпълнителна сила и не подлежат на изпълнение, поради което за тях нормата на чл. 282, ал. 2 ГПК е неприложима. Инкорпорираното в касационната жалба на Е. Р. К. искане е за спиране изпълнението на обжалваното решение на въззивен съд, с което е потвърдено решение на първоинстанционен съд, постановено по предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителен иск за установяване съществуването на парично вземане, предмет на издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Предвид обстоятелството, че с решението е разгледан установителен иск, същото не подлежи на принудително изпълнение и не е от категорията въззивни решения, които попадат в обхвата на приложение на чл. 282, ал. 2 ГПК. В случая на принудително изпълнение ще подлежи заповедта по чл. 410 ГПК, но след като и ако влезе в сила съдебното решение за признаване на вземането за съществуващо по реда на чл. 422 ГПК - чл. 416 ГПК. Така мотивиран, ВКС, Търговска колегия, Второ отделение