Определение № 596 от 20.10.2017 г. на ВКС по т. д. № 1061/2017 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. По делото е постъпила молба от ответника по частната касационна жалба /ищец в първоинстанционното производство/ [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. М. Д. за изменение на определение № 296 от 30.05.2017г. по настоящото ч. т. дело № 1061/2017г. на ВКС на РБ, ТК, Второ отделение в частта за присъдените за производството по частната касационна жалба разноски като дължимото адвокатско възнаграждение бъде намалено до минималния размер на адвокатските възнаграждения съгласно Наредба № 1/09.07.2004г. Частният жалбоподател [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. М. М. оспорва молбата по чл. 248 ГПК и поддържа становище, че постановените от СГС и САС различни решения в частта за разноските обосновават фактическа и правна сложност на делото, поради което заплатеното адвокатско възнаграждение в размер 500 лв. не е завишено. Подадената от ответника по частната касационна жалба молба по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на определението в частта за разноските е допустима - подадена е от легитимирана страна във визирания в чл. 248, ал. 1 ГПК срок. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите и прецени данните по делото, приема следното: С определение № 296 от 30.05.2017г. по настоящото ч. т. дело № 1061/2017г. на ВКС на РБ, ТК, Второ отделение е уважена подадената от [фирма], [населено място] частна касационна жалба като е отменено определение № 408 от 03.02.2017г. по ч. гр. д. № 4427/2016г. на Апелативен съд София, Гражданска колегия, 10 състав и вместо това е оставена без уважение молбата на [фирма], [населено място] за изменение на решение № 392 от 19.02.2016г. по т. д. № 2291/2015 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI – 10 състав в частта за разноските за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 2 483,58 лв. С посоченото определение съдебният състав на ВКС, ТК, Второ отделение е осъдил [фирма] да заплати на [фирма] на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сума в размер на 515 лв., представляваща направени разноски за производството пред ВКС, от които 500 лв. – платено адвокатско възнаграждение и 15 лв. – платена държавна такса. С отговора на частната касационна жалба ответникът [фирма] /ищец в първоинстанционното производство/ е направил възражение за прекомерност на претендираното от частния жалбоподател адвокатско възнаграждение, по което настоящият съдебен състав не се е произнесъл. Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда право за страната, която с оглед изхода на делото е задължена да заплати на насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение, да поиска от съда намаляване на уговореното и платено адвокатско възнаграждение, когато то се явява прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото. В настоящия случай платеното адвокатско възнаграждение от частния жалбоподател за изготвяне на частната касационна жалба е в размер 500 лв. Изчислен съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 7 във връзка с ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер на адвокатското възнаграждение за производството по частната касационна жалба според предмета на делото и интересът на страната е в размер 489,71 лв. Следователно платеното адвокатско възнаграждение в размер 500 лв. не е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото, поради което молбата на ответника за изменение на определението е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК [фирма] трябва да заплати на [фирма] направените разноски за настоящото производство в размер 200 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение на основание чл. 248, ал. 1 ГПК