Решение № 3268 от 24.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7106/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по повод постъпили касационни жалби на Б. А. М. от гр. София и Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) – Кърджали, насочени срещу решение №13527/17.04.2025г., постановено по адм. дело №8356/2024г. по описа на Административен съд София-град, в неблагоприятните за всеки от касационните жалбоподатели части на това решение. С обжалваното решение ОД на МВР-Кърджали е осъдена да заплати на Б. А. М. обезщетение за имуществени вреди в размер на 442.80 лева - стойността на повредена ограда, имуществени вреди в размер на 450 лева - разноски за адвокатско възнаграждение по договор за защита и съдействие - № 73/31.08.2021 г., свързано с оказване на правна помощ и съдействие, изразяващи се в подаване на „жалби до МВР, Прокуратурата, Министъра на вътрешните работи, във връзка с ограда в [населено място], община Момчилград“. Присъдил е и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 500 лева. Всички обезщетения са в резултат на установено от съда бездействие на служител на РУ-Момчилград към ОД на МВР-Кърджали. В останалата част на решението, исковата претенция на М. за имуществени и неимуществени вреди е била отхвърлена. Първата касационна жалба е подадена от Б. А. М., действащ чрез адв. А. Самуилов, АК Кърджали. Доводите са за неправилност на съдебното решение в частта, с която съдът е отхвърлил иска за разликата над 500 лева до предявения размер от 4 000 лева за обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на бездействие на служител на ОД на МВР-Кърджали, изразяващо се в пропуск да спре за извършване на проверка на ППС с животинска тяга, превозващо извънгабаритен товар, вследствие на което се стигнало до повреждане на оградата, намираща се в собствения на ищеца имот, в [населено място], общ. Момчилград. Обжалва се решението и в частта, с която съдът е отхвърлил исковата му претенция против ОД на МВР-Кърджали за заплащане на имуществени вреди от които 400 лева – за транспортни разходи и 150 лева - заплатена доставка на куриер, ведно със законната лихва от 30.03.2021г. до окончателното изплащане на главницата, причинени в резултат на бездействие на служител на ОД на МВР-Кърджали. Касационният жалбоподател твърди, че решението на АССГ в отхвърлителните части е неправилно, поради необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа, че от събраните по делото доказателства категорично се установява настъпването на неимуществените вреди, които са в пряка причинно-следствена връзка в резултат на бездействие на служител на ОД на МВР-Кърджали, а претендираният размер на обезщетението за неимуществени вреди е съобразен с вида на увреждането и неговия интензитет. Доказани били по безспорен начин и имуществените вреди, също в пряка причинно-следствена връзка в резултат на бездействие на служител на ОД на МВР-Кърджали. Недоволен е останал и от присъдените разноски. Иска се от касационната инстанция да отмени решението на административния съд в оспорената му част и да се постанови друго, с което да се уважат изцяло предявените съединени искове. Претендира се присъждане на направените по делото разноски във всички съдебни инстанции. В писмен отговор се оспорва изцяло подадената касационна жалба от Областна дирекция на МВР-Кърджали. Втората касационна жалба е подадена от Областна дирекция на МВР-Кърджали, чрез гл. юрисконсулт М. Петрова. Обжалва се решение №13527/17.04.2025 г. на АССГ в частта, с която съдът е осъдил дирекцията да заплати на Б. А. М. обезщетения за претърпени от него неимуществени вреди в размер на 500 лева, както и сумите от 442,80 лева имуществени вреди, представляващи стойността на повредена ограда, 450 лева имуществени вреди - разноски за адвокатско възнаграждение по договор за защита и съдействие - № 73/31.08.2021г., свързани с оказване на правна помощ и съдействие, изразяващи се в подаване на „жалби до МВР, Прокуратурата, Министъра на вътрешните работи, във връзка с ограда в [населено място], община Момчилград“. Твърди, че в тази част съдебното решение е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК поради противоречие с материалния закон и необосновано. Възразява се срещу изводите на първоинстанционния съд за доказаност на бездействието на служителят Т. Димов от РУ-Момчилград, като се твърди, че дейността му на процесния ден е била контролна дейност на пътя, която не може да се отъждестви с административна такава. В случая не било налице бездействие на административен орган, произтичащо пряко от нормативен акт, а това водело на извода, че първият елемент от фактическия състав на отговорността по ЗОДОВ не бил налице. Излагат се и аргументи за липсата на пряка, причинно-следствена връзка между така приетото бездействие на служителя на РУ-Момчилград към ОД на МВР-Кърджали и причинените на Б. М. вреди. В останалата част, с която е отхвърлена исковата претенция на Б. М. досежно претендираните имуществени и неимуществени вреди касаторът - Областна дирекция на МВР-Кърджали, счита решението за правилно и законосъобразно и излага доводи, че същото следва да бъде оставено в сила. Моли съдът за отмяна на решението в обжалваната му част като неправилно и за постановяване на друго по същество на спора, с което да се отхвърли изцяло исковата претенция на Б. М.. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба на Областна дирекция на МВР-Кърджали и предлага на съда да отмени първоинстанционното решение като неправилно. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежни страни, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, подадената от ОД на МВР-Кърджали касационна жалба е основателна, а касационната жалба, подадена от Б. А. М. е неоснователна. Съображенията за този извод са следните: Производството пред административния съд, по повод на което е постановено решение №13527/17.04.2025г. е по реда на чл. 226 АПК. Образувано е след отмяна на решение № 589 от 03.02.2023 г., постановено по адм. дело № 53 по описа Административния съд София-град за 2022 г. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда със задължителни указания, дадени с решение № 9347 от 06.08.2024 г. по адм. дело № 3673/2023 г. по описа на ВАС. Производството пред Административен съд – София - град е било образувано по предявени от Б. А. М. чрез адв. Самуилов от АК – гр. Кърджали, обективно съединени искове, срещу ОД на МВР – Кърджали за заплащане на сумата от 4 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди (с оглед допуснатото от съда в о.с.з. на 21.01.2025 г. изменение на размера на този иск) и сумата от 1 442.80 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, от които 442.80 лева за стойност на ограда; 400 лева – за транспортни разходи - пътуване от София до [населено място] и обратно; 150 лева за доставка по куриер, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 30.03.2021 г. до окончателното изплащане на главниците; както и 450 лева за адвокатски хонорари за обжалване действията на органите на МВР. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните, съдът е събрал писмени и гласни доказателства, съгласно и дадените с решение № 9347 от 06.08.2024 г. на ВАС указания. Изискал е от ОД на МВР-Кърджали образуваното дисциплинарно производство срещу мл. експерт Т. Димов, приключило с налагане на дисциплинарно наказание със влязла в сила заповед № 292з-2320 от 10.11.2021 г. „писмено предупреждение“ за срок от три месеца. Наказанието е за неизпълнение на служебните задължения за контрол по спазване разпоредбите на Наредба за поддържане и спазване на обществения ред в община Момчилград, като на 29.03.2021 г., около 13.00 ч. на пътен разклон за [населено място], общ. Момчилград, при провеждане на СПО съвместно със служители на ЗЖУ – Кърджали е пропуснал да извърши проверка на ППС с животинска тяга – каруца, за спазване на изискванията на чл.18, ал.2, т.1, т.2 и т.3 от посочената Наредба, като не е взел и отношение за спазване на тези изисквания. Изискана е и от РП - Кърджали пр.пр. № 1021/2021 г., по която също била извършена проверка. От постановлението е видно, че не били установени данни за съставомерно поведение от страна на полицейските служители по смисъла на чл. 282, ал. 1 и чл. 387, ал. 1 НК. Липсвали и данни и за извършено престъпление от общ характер по чл.216, ал.1 НК, а е прието, че се касае за деяние по чл.216, ал.6 вр. ал.1 НК, което обаче се преследва по тъжба на пострадалия. Постановен бил отказ за образуване на досъдебно производство. Установено било още от съда, че административнонаказателна отговорност на С. К. И., лицето, с чиято каруца е била увредена оградата на М., не е ангажирана. Прегледан бил и видеозапис от охранителните камери около имота на ищеца. Разпитана в първоинстанционното производство в качеството на свидетел е Н. С.. Същата обаче не е пряк очевидец на случилото на 29.03.2021 г., около 16.40 часа, а преразказала какво е видяла на охранителните камери по запис, предоставен и от Б. М.. След събирането на описаните по-горе доказателства, решаващият съд е счел фактическата обстановка за изяснена, като е приел следното: На 29.03.2021 г., около 13.00 часа покрай собствения на ищеца имот, находящ се в [населено място], Община Момчилград преминава ППС с животинска тяга - каруца, управлявана от С. К. И., движеща се по пътя за ромската махала. Каруцата била натоварена с купе от автомобил. При преминаването на каруцата, на разклона за [населено място] се намирали служители на Зонално жандармерийско управление (ЗЖУ) – Кърджали, както и служител на ОД на МВР – Кърджали – мл. експерт Т. Димов. Те видели натоварената каруца с автомобилно купе, която се движела по посока на ромската махала на [населено място]. В това време извършвали проверка на лек автомобил и не спрели тази каруца. Единствено Т. Димов се отклонил за кратко от проверката на лекия автомобил, за да провери каруцата и каруцаря и след кратък разговор го пуснал, без да извърши цялостна проверка на самата каруца. След определен период от време същата каруца се върнала по същия път, натоварена вече с нарязано автомобилно купе и докато минавала покрай оградата на ищеца, при разминаване с насрещно движещ се автомобил задрала оградата с част от нарязаното купе на автомобила в нея. По това време служителите на ЗЖУ – Кърджали, и служителят на ОД на МВР – Кърджали – мл. експерт Т. Димов не са били на мястото на инцидента. След като е обсъдил доказателствената съвкупност от събраните непосредствено пред него доказателства, както и тези, събрани при предходното разглеждане на делото от първоинстанционния съд, комплексно с доводите и възраженията на страните, съдът е направил своите правни изводи. Приел е искът за допустим, като предявен срещу надлежен ответник – юридическото лице, в чиято структура - ОД на МВР Кърджали е служителят, в резултат на чието бездействие са настъпили вредите. Посочил е, че вредите се претендират от посоченото бездействие на мл. експерт Т. Димов, което следвало да се свърже посредством пряка причинна връзка с повреждането на оградата от страна на водача на каруцата посредством необезопасения товар. Анализирал е и всеки един от предявените обективно съединени искове от Б. А. М. срещу ОДМВР – Кърджали и е присъдил обезщетения както следва: имуществени вреди в размер на 442.80 лева - стойността на повредена ограда; имуществени вреди в размер на 450 лева - разноски за адвокатско възнаграждение по договор за защита и съдействие - № 73/31.08.2021 г., свързано с оказване на правна помощ и съдействие, изразяващи се в подаване на „жалби до МВР, Прокуратурата, Министъра на вътрешните работи, във връзка с ограда в [населено място], община Момчилград“; обезщетение за неимуществени вреди в размер на 500 лева. Отхвърлил е исковите претенции над тези размери. Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно, поради нарушение на закона и като такова в тази му част, свързана с частично уважените искови претенции на Б. М. за имуществени и неимуществени вреди следва да бъде отменено. Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Според чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Нормата на чл. 204, ал. 4 от АПК задължава съда, пред който е предявен искът за обезщетение да установи незаконосъобразността на действието или бездействието. Отговорността не се презюмира от закона и затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира безвиновната отговорност на държавата и това води до извод за неоснователност на исковата претенция и до отхвърлянето й. В случая първоинстанционния съд е бил сезиран от ищеца М., от който се твърди бездействие на административен орган при/по повод изпълнение на административна дейност, причинени вреди и причинна връзка между бездействието и вредите, настъпили в неговия патримониум. Това бездействие е конкретно свързано с неизвършената проверка от служителят на ОД на МВР – Кърджали – мл. експерт Т. Димов на преминаващото ППС с животинска тяга - каруца, управлявана от С. К. И., движеща се по пътя за ромската махала, и преминала около 13.00 часа близо до поста, намиращ се непосредствено до покрай собствения на ищеца имот, находящ се в [населено място], Община Момчилград, на който са били служители на Зонално жандармерийско управление – Кърджали, и мл. експерт Т. Димов. Ищецът твърди, че именно неизвършената проверка е в пряка причинно-следствена връзка със случилото се по-късно събитие – каруцата, връщайки се по същия път, натоварена вече с нарязано автомобилно купе и докато минавала покрай оградата на ищеца, при разминаване с насрещно движещ се автомобил задрала оградата с част от нарязаното купе на автомобила в нея. Първоинстанционният съд се съгласява с неговата теза и също приема, че е налице такава причинно-следствена връзка. Изследвайки изискуемите предпоставки, влизащи в състава на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, първият въпрос, на който още АССГ е следвало да даде отговор, е каква дейност се извършва от служителят на ОД на МВР – Кърджали – мл. експерт Т. Димов на процесната дата и час - 29.03.2021 г., около 13.00 часа и административна ли е тя? Съдът е изложил пространни мотиви относно задълженията на полицай Т. Димов по Закона за движение по пътищата, Закона за министерство на вътрешните работи, и Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, включително и по текстове от Наредбата за поддържане и опазване на обществения ред в община Момчилград. Внимателният им прочит обаче не установява отговор на въпроса-дали дейността на мл. експерт Т. Димов е административна или както се твърди от ОД на МВР – Кърджали, само контролно-постова. Липсата на произнасяне на първоинстанционния съд по този въпрос и преминаването му в мотивите към другия елемент от фактическия състав на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – наличие на бездействие, е съществен пропуск, защото както се посочи по-горе при липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира безвиновната отговорност на държавата и това води до извод за неоснователност на исковата претенция. Предвид обаче на факта, че делото веднъж е връщано за ново разглеждане и съобразно разпоредбата на чл.227, ал.1 от АПК според която „Когато решението на първоинстанционния съд бъде отменено повторно, Върховният административен съд не връща делото за ново разглеждане, а го решава по същество“, настоящата инстанция дължи произнасяне по първия елемент от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – дали дейността на полицай Траянов е административна. Отговорът е положителен. Смесен петчленен състав на ВКС и ВАС с определение № 6/16.02.2015 г. по адм. д. № 30/2014 г. е имал повод да се произнесе и да изведе по тълкувателен път значението на понятието „административна дейност“, тъй като дефиниция на това понятие няма. Приема се, че "административна дейност" е субективно, формално понятие, което изразява осъществяващия дейността субект. То не е функционално понятие, не съответства на различните функции, които органите и длъжностните лица по чл. 1 ЗОДОВ имат и които различни функции осъществяват чрез различни по своята правна същност актове и действия, съответно бездействия. Субектите по чл. 1 ЗОДОВ, могат да изпълняват различни функции и задачи. Много пъти един и същ орган е натоварен с няколко различни по същността си функции - нормотворчески, контролни, правораздавателни, изпълнителни. Не вида на функцията и задачата, а качеството на правния субект на орган (длъжностно лице) на държавата или на общината и относимостта на акта, действието или бездействието към това му качество (при и по повод), е релевантно за отговорността по чл. 1 ЗОДОВ. Тъй като е субективно, а не функционално понятие няма правно основание "административна дейност" да се приравнява на функционалното понятие "административен акт" и да се ограничава единствено до него. Няма правно основание да не се приемат за "административна дейност", по смисъла на чл. 1, ал. 1, и всички актове, действия и бездействия, които органите и длъжностните лица по чл. 1 изпълняват въз основа и в изпълнение на закона в същността си именно на орган (длъжностно лице) на държавата или общината. Правораздавателният акт, който административният орган издава, когато упражнява административно-наказващата си функция, с оглед на автора си, е административна дейност. Тя не е правосъдна, тъй като не се извършва от орган на съдебната власт. Това значи, че вредите, причинени на частните правни субекти при и по повод осъществяване на административно-наказващата функция (компетентност) на административния орган са вреди, причинени от административна дейност и възстановяването им следва да бъде по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. По изложените съображения съдът приема, че дейността на служителят на ОД на МВР – Кърджали – мл. експерт Т. Димов на процесната дата и час - 29.03.2021 г., около 13.00 часа е била административна. Налице е и вторият елемент от състава на разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ - доказано бездействие на полицейския служител. Това е установил и първоинстанционният съд. Следвайки указанията, дадени му в решение № 9347 по адм. дело № 3673/2023 г. на ВАС, трето отделение, съдът е събрал доказателства в тази насока – преписката по проведеното срещу Траянов дисциплинарно производство, завършило с наложено му наказание със влязла в сила заповед № 292з-2320 от 10.11.2021 г. „писмено предупреждение“ за срок от три месеца. Наказанието е за неизпълнение на служебните задължения за контрол по спазване разпоредбите на Наредбата за поддържане и спазване на обществения ред в община Момчилград и конкретно, че на 29.03.2021 г., около 13.00 ч. на пътен разклон за [населено място], общ. Момчилград, при провеждане на СПО съвместно със служители на ЗЖУ – Кърджали е пропуснал да извърши проверка на ППС с животинска тяга – каруца, за спазване на изискванията на чл.18, ал.2, т.1, т.2 и т.3 от посочената Наредба, като не е взел и отношение за спазване на тези изисквания. Неправилно обаче в проверявания съдебен акт се приема, че е налице пряка, причинно-следствена връзка между поведението на мл. експерт Т. Димов и случилото се около 16.40 с оградата на ищеца Б. М.. Няма как да се приеме, че неизвършената в цялост проверка на ППС с животинска тяга – каруца, за което бездействие е наказан Т. Димов е в пряка, причинно-следствена връзка с деянието, извършено около 16.40 от С. И.. Съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от Наредба за поддържане и спазване на обществения ред в община Момчилград е разрешено движението на ППС с животинска тяга на територията на община Момчилград само при следните условия: ако ППС отговаря на определени технически изисквания, има поставени светлоотразители, престилки за предпазване от замърсяване пътното платно и тротоарните настилки с фекалии; има регистрационен номер и талон за регистрация, а животните са идентифицирани и притежават ветеринарномедицински паспорт. Траянов е наказан дисциплинарно именно за пропускът му да извърши проверка на това ППС с животинска тяга, за спазване на изискванията на чл.18, ал.2, т.1, т.2 и т.3 от посочената Наредба, като не е взел и отношение за спазване на тези изисквания. Както се разбира от материалите по дисциплинарното производство, мл. експерт Т. Димов е имал правомощията по ЗДвП, съответно по цитираната Наредба. Такива са задълженията му и по чл. 58, ал.1 от Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение издадена на основание чл. 30, ал. 2 ЗМВР. Според цитираната норма от Инструкцията, служителят назначен в наряд за пътен контрол, спира водачите на ППС за проверка, когато има видимо нарушение на правилата за движение по пътищата; има неизправности на ППС или разположението на товара създава опасност за участниците в движението. Ако Т. бе извършил проверка на каруцата и каруцаря за спазване на изискванията на чл.18, ал.2, т.1, т.2 и т.3 от посочената Наредба и бе констатирал нарушение на тези норми, то правомощията му по чл.52 от Наредбата са за съставяне на АУАН, а наказанието за такова нарушение е глоба. Затова и няма как да се приеме, че в следствие на неговото бездействие се е стигнало до повреждане на оградата на ищеца. Вината е в поведението на водача С. И., който преминавайки много по-късно, около 16.40 часа, когато поста на служителите на ЗЖУ и мл. експерт Т. Димов вече не е бил на същото място, с каруцата натоварена вече с нарязано автомобилно купе покрай оградата на ищеца, при разминаване с насрещно движещ се автомобил е задрал оградата с част от нарязаното купе на автомобила в нея. Това е непозволено увреждане по смисъла на чл.45 от ЗЗД, което се преследва по гражданско-правен ред от увреденото лице. Дори и да се приеме, че е налице състав на престъпление, както е посочено в постановление на РП – гр. Кърджали, то отново се преследва по тъжба на пострадалия. С оглед на гореизложеното, касационната инстанция приема, че не е налице пряка и непосредствена причинно – следствена връзка между настъпилите вреди в патримониума на ищеца и бездействието на служителят на ОД на МВР – Кърджали – мл. експерт Т. Димов. С оглед изложените по-горе мотиви и правни съображения, настоящият състав на ВАС намира проверяваното съдебно решение за валидно и допустимо, но неправилно като постановено в нарушение на материалния закон в частта, с която в полза на Б. А. М. са присъдени обезщетения за имуществени вреди в размер на 442.80 лева - стойността на повредена ограда, имуществени вреди в размер на 450 лева - разноски за адвокатско възнаграждение по договор за защита и съдействие - № 73/31.08.2021 г. и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 500 лева. В осъдителната част решението следва да бъде отменено, а по същество искът – изцяло отхвърлен, като неоснователен. Подлежи на отмяна решението на първоинстанционния съд и в частта, с която ОД на МВР – Кърджали е осъдена да заплати на Б. М. направените по делото разноски. В останалата част решението на АССГ следва да се остави в сила. Касаторът ОД на МВР – Кърджали претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, които съдът на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, определя на 70. 00 евро. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение: