Определение № 5868 от 03.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6599/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал.1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодеск (АПК). Образувано е по молба на О. М., гражданин на Украйна, чрез процесуален представител адв. С.Кръстев, за изменение на Решение № 3036 от 24.03.2025 г., постановено по адм.д. № 6599/ 2024 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС) в частта за разноските. В молбата се сочи, че касационната инстанция, постановявайки съдебното си решение, с което е оставила в сила решението на АССГ, с което е отменен обжалвания административен акт, не се е произнесла по искането за присъждане на направените по делото разноски, за които е представен и списък по чл.80 от ГПК, ведно с доказателства за реалното им извършване. Иска да се уважи молбата, като се допълни Решение № 3036 от 24.03.2025 г., постановено по адм.д. № 6599/ 2024 г. по описа на ВАС и се присъдят в пълен размер направените пред касационната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лева с вкл.ДДС. Ответната страна - Дирекция „Миграция“ – МВР, чрез процесуалния си представител, оспорва молбата като неоснователна. Излага съображения и за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Иска молбата като неоснователна да се остави без уважение, а при условията на алтернативност, ако се допусне изменение на решението в частта за разноските, претендираното адвокатско възнаграждение да се присъди в минимален размер. Върховният административен съд намира искането за изменение на съдебния акт в частта за разноските за допустимо, като подадено в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от страна имаща правен интерес за допълване на решението. Разгледано по същество, същото е неоснователно. С Решение № 3036 от 24.03.2025 г., постановено по адм.д. № 6599/ 2024 г., Върховния административен съд е оставил в сила решение № 2293 от 08.04.2024 г., постановено по адм.д.№ 11013/2023 г. по описа на Административен съд София-град, с което по жалба на О. М., гражданин на Украйна е отменен отказ № 5364р-26889/24.10.2023 г. на Директора на Дирекция „Миграция“ – МВР и делото като преписка е върнато на административния орган за ново произнасяне, при спазване указанията на съда. В производството пред ВАС искането за присъждане на адвокатско възнаграждение е заявено своевременно от процесуалния представител на ответника по касация (молител в настоящото производство), с отговора на касационната жалба и с писмената защита. Представен е списък по чл. 80 ГПК, придружено с фактура № 3277/10.06.2024 г. и извлечение от банкова сметка от 21.06.2024 г. В представената по делото фактура, с получател – „Кангару-Транс“ ЕООД и доставчик Адвокатско дружество „Мургова и партньори“, за услуга е отразено: изготвяне на отговор на касационна жалба и осъществяване на процесуално представителство, правна защита и съдействие пред касационна инстанция по адм.д.№ 11013/2023 г. по описа на АССГ, във връзка с обжалване на Отказ № 5364р-26889/24.10.2023 г. относно предоставяне на право за постоянно пребиваване в РБългария, издаден от директора на Дирекция „Миграция“ – МВР - О. М., с посочена сума 1 500 лв. и сума за плащане 1800 лв. с ДДС. По адм.д. № 11013/2023 г. по описа на АССГ е представено пълномощно, сключено между О. М. и Адвокатско дружество „Мургова и партньори“ за всички съдебни инстанции, но както пред АССГ, така и пред ВАС не е представен договор за правна защита и съдействие. По аргумент от чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата и чл. 280 от Закона за задълженията и договорите, настоящият състав намира, че адв. С.Кръстев от Адвокатско дружество „Мургова и партньори“ /надлежно упълномощен от дружеството, видно от пълномощното на стр.16 от делото на АССГ/ е осъществил процесуално представителство на страната - О. М. /жалбоподател в производството пред АССГ и ответник по касация в производството пред ВАС/, като обемът на защитата и следващото се възнаграждение са уговорени устно между страните. Съгласно разпоредбите на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, субсидиарно приложими в настоящото производство по силата на чл. 144 АПК, заплатените от ищеца /ответника/ такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответната страна съразмерно с уважената/отхвърлената част от иска. Анализът на посочените разпоредби сочи, че само заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване, като условие за присъждането им е те действително да са направени и съответно това обстоятелство да е удостоверено. Предвид изложеното, съдебната практика безпротиворечиво приема, че не подлежат на възмездяване по реда на чл. 78 ГПК разноските, които не са направени от страната, а от трето лице, макар и за нейна сметка. Ето защо заплатеното от третото лице - „Кангару-Транс“ ЕООД адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на О. М., не следва да се присъжда като разноски в полза на последния, доколкото такова плащане не може да се приеме, че е извършено в него /няма и доказателства за договорни отношения между третото лице и ответника по касация в тази връзка/, за да е налице основание за присъждането му като реален разход за страната. Към датата на плащане на възнаграждението от третото лице липсва реално осъществен разход на страната, който да се приеме, че е за нейна сметка и който да дава основание за присъждане на сумата за такъв разход в полза на тази страна, на основание чл. 78 от ГПК. След като не се установява О. М. да е заплатил разноските по делото пред ВАС, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд счита, че не е налице основание за изменение на Решение № 3036 от 24.03.2025 г., постановено по адм.д. № 6599/ 2024 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС) в частта за разноските и молбата на процесуалния представител на О. М., гражданин на Украйна по чл. 248 от ГПК, като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл. 248 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,