Определение № 22 от 09.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 308/2022 г.

Производството е по чл. 274 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на С. Д. Г. срещу определение № 315 от 26.11.2021 г. по ч. гр. д. № 722/2021 г. на Пазарджишкия окръжен съд. С него е потвърдено определение № 260279 от 23.08.2021 г. по гр. д. № 58/2021 г. на Пещерския районен съд, с което е отхвърлена молбата на С. Г. за обезпечаване на доказателства във висящото исково производство. Жалбоподателката поддържа, че искането за обезпечаване на доказателства цели доказване на твърдението ѝ, че назначеното по делото вещо лице е взело подкуп и поради това съдът няма основание да приема заключението му. В изложението към частната касационна жалба поддържа основанията по чл.280, ал.1, т.3 и чл.280, ал.2, предл.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответницата Н. С. М. оспорва частната жалба. Съставът на ВКС приема, че частната касационна жалба е процесуално недопустима, тъй като не попада в нито една от хипотезите на чл.274, ал.3 ГПК. Обжалваното въззивно определение не потвърждава преграждащо определение на първата инстанция, т.е. не е налице хипотезата на чл.274, ал.3, т.1 ГПК, а според практиката на ВКС то не попада и в приложното поле на чл.274, ал.3, т.2 ГПК, т.е. не е определение, с което се дава разрешение по същество на друго самостоятелно производство или да се прегражда неговото развитие. Приема се, че производство по обезпечаване на доказателства има несамостоятелен и привременен характер, поради което постановените в него съдебни актове не дават разрешение по същество на друго производство, нито те биха могли да имат преграждащ за развитието на самото исково производство ефект. Аргумент за това се извежда и от задължителната практика на ВКС - ТР № 5/2015 на ОСГТК, което не включва определението, с което съдът се произнася по молба по чл. 208, ал. 1 ГПК, в категорията определения по чл. 274, ал. 3, т. 1 и 2 ГПК, които подлежат на частно касационно обжалване. В този смисъл са определение № 200 от 20.05.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 598/2020 г., II т. о., определение № 164 от 28.02.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 126/2012 г., IV г. о., определение № 94 от 5.02.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 833/2012 г., II т. о., определение № 164/28.02.2012 г. по ч. гр. д. № 126/2012 г. на ВКС, IV-то г.о., определение № 349 от 10.05.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 1991/2013 г., II т. о., определение № 592 от 23.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2203/2015 г., IV г. о. По изложените съображения частната касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение