Определение № 574 от 25.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 1054/2012 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на срещу Решение № 575/11.04.2012г. по в.гр.д.№ 4356/2011г. на Апелативен съд – С., с което е потвърдено Решение № 143 от 10.10.2011г. по т.д.№ 74/2011г. на Софийски окръжен съд. Първоинстанционният съд е отхвърлил предявените от срещу Е. /н/, Г. М., представлявана от законния си представител М. Д. и срещу А. М. обективно съединени искове: с правно основание чл.647, т.3 ТЗ - за обявяване за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на [фирма] на сделката, предмет на нот.акт 54/19.08.2008г., том 3, рег.№ 7886, нот.дело № 417/2008г. на нотариус З. Т. за учредяване от длъжника в полза на А. М. на безсрочно право на ползване върху недвижим имот –апартамент № 8 в[жк]с административен адрес [улица] за продажбата на същия имот на малолетната Г. Г. М. със съгласието на законния й представител М. Д., и иска с правно основание чл.647,т.2 ТЗ- за обявяване за недействителна сделката, предмет на нот.акт № 117/23.02.2009г., том.1, рег.№ 1908, нот.дело № 115/2009г. на нотариус В. Връблянска за дарение от длъжника в полза на малолетната Г. М. на недвижим имот- 0.364% ид.части от подробно описания УПИ, равняващи се на 12.75 ид.части, принадлежащи към собствения на М. апартамент № 8. Искането е за отмяна на решението като неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Искът по чл.647,т.3 ТЗ е отхвърлен по съображения, че извършеното с нотариалния акт учредяване на право на ползване върху изградения апартамент на възложителя А. М. и на осъществената с нейно съгласие негова продажба на Г. М., са в изпълнение на поетото с предварителния договор задължение на изпълнителя [фирма], и в съответствие с уговорените в договора и неподлежащи на промяна основни елементи. С оглед на това е мотивирано, че меродавният момент, към който следва да се извърши преценката за наличието на неравностойност на разменените престации, е датата на сключване на предварителния договор и към този момент такава нееквивалентност не е налице. Искът по чл.647,т.2 ТЗ е отхвърлен с мотиви, че не е доказана безвъзмездност на сделката, предмет на нот.акт № 117/2009г. След образуване на касационното производство с пар.9 на ЗИДТЗ- ДВ бр.20/2013г., са изменени разпоредбите на чл.647 и чл.649 ТЗ, като изменението е приложимо и по отношение на заварените производства за попълване масата на несъстоятелността, а с Решение № 4 от 11.03.3014г. по конст.дело № 12/2013г., КС отхвърли искането за обявяване противоконституционността на пар.14,ал.1и 2 и пар.15 ПЗР на ЗИДТЗ. Това предопределя прилагането на обратното действие на закона и по отношение на висящото производство. Приложението на новата разпоредба на чл.649,ал.3 ТЗ обосновава необходимостта от допускането на касационния контрол за извършване на проверка за допустимостта на иска, предявен от кредитора. Делото следва да бъде докладвано на Председателя на Първо т.о. за насрочване в съдебно заседание, тъй като държавна такса предварително не се дължи /чл.649,ал.6 ТЗ/. Водим от горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.