Определение № 92 от 21.02.2018 г. на ВКС по т. д. № 402/2018 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 74089/18.12.2017г. по описа на Районен съд Варна, подадена от [фирма], [населено място], представлявано от управителя П. Н. К., за отмяна на влязло в сила определение № 1874 от 29.05.2015г. по в. дело № 818/2015г. на Варненски окръжен съд, Гражданско отделение, с което е обезсилено решение № 425 от 27.01.2015г. по гр. дело № 9777/2014г. на Районен съд Варна, 7 състав и е прекратено производството по двете дела поради отказ от иска на основание чл. 233 ГПК. В молбата се излага, че [фирма], [населено място] е предявило против [фирма], [населено място] граждански иск, по който е било образувано гр. дело № 9777/2014г. по описа на Варненски районен съд, 7 състав. Искът е бил уважен и след обжалване от ответника е било образувано в. гр. дело № 818/2015г. на Варненски окръжен съд. В хода на въззивното производството е направен отказ от иска от името на [фирма], [населено място], изходящ от вписан в Търговския регистър нов управител – К. Диденко. С влязло в сила на 28.09.2017г. решение № 764/25.10.2016г. по т. дело № 762/2015г. на Окръжен съд Варна на основание чл. 29 ЗТР било установено, че вписването на К. Диденко като управител на дружеството представлява несъществуващо обстоятелство. Молителят поддържа, че през периода от 15.05.2015г. до 12.10.2017г. дружеството се е представлявало незаконосъобразно от чуждо за дружеството лице – К. Диденко, която е подала молбата за отказ от иска веднага след като е вписана като управител на дружеството. Предвид горното моли определението на Варненски окръжен съд по чл. 233 ГПК да бъде отменено на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК поради наличие на нови писмени доказателства за ненадлежното представителство на дружеството при извършването на отказа от иска; евентуално – на основание чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК поради това, че определението се основава на вписване в Търговския регистър, което е отменено като нищожно, респ. несъществуващи обстоятелства/; евентуално – на основание чл. 303, ал. 1, т. 2, пр. 4 ГПК поради установено престъпно действие на представител на страната. Ответникът [фирма], [населено място] чрез адв. Н. М. Банков в писмен отговор поддържа становище, че молбата за отмяна е допустима, но по същество е неоснователна по подробно развити съображения, поради което моли същата да бъде оставена без уважение. Настоящият състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение счита, че молбата за отмяна е допустима – подадена е в законоустановения тримесечен срок по чл. 305, ал. 1 ГПК от легитимирана страна срещу акт на съда, който подлежи на извънреден контрол по реда на Глава 24 от ГПК. Предвид изложените съображения и редовността на молбата за отмяна, производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание съобразно разпоредбата на чл. 307, ал. 2 ГПК. Водим от горното, съдът