Определение № 2354 от 23.07.2025 г. на ВКС по т. д. № 2813/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Г. П. Н., чрез процесуален пълномощник, срещу определение № 2199 от 05.09.2024 г. по гр. д. № 3104/2023 г. по описа на Софийския апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата му по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, чрез присъждане на сумата от 3 300 лв. - надлежно уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор и защита по въззивната жалба на насрещната страна – ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД. В частната жалба се поддържат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на определението и по подробно изложени съображения се моли за отмяната му и съответно за уважаване на искането по чл. 248 ГПК. Ответникът по частната жалба не изразява становище по нея в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК определение на апелативен съд, при спазване на едноседмичния преклузивен срок и е процесуално допустима. За да постанови обжалвания съдебен акт съставът на Софийския апелативен съд е изложил мотиви, че споделя практиката на Върховния касационен съд, според която когато и двете страни по спора са обжалвали първоинстанционното решение и същото е потвърдено в цялост, както е в случая, направените от тях разноски по собствените им въззивни жалби не се възлагат върху другата страна, а остават за тяхна сметка. Определението е частично неправилно – незаконосъобразно и необосновано. При постановяването му не е съобразено искането до въззивния съд по чл. 248 ГПК, което е за допълване на решението чрез присъждане на разноските, сторени за изготвяне и подаване на писмен отговор по въззивната жалба на ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД и защитата във връзка с нея, а като краен резултат е постановено и в противоречие с правилата на чл. 78 ГПК. От договора за правна защита и съдействие, представен своевременно пред въззивния съд, е видно, че страната е договорила изрично заплащане на адвокатско възнаграждение на две основания – за подаване на въззивна жалба и за процесуално представителство, в размер на 450 лв. (при обжалваем интерес от 579 лв.), както и за подаване на отговор на въззивна жалба и за процесуално представителство – в размер на 3 300 лв. (при обжалваем интерес 26 500 лв.). Разпределянето на отговорността за разноски се осъществява по правилата на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, приложими за всяка инстанция. Само когато двете въззивни жалби са с еднакъв интерес и е налице пълна реципрочност на насрещните вземания за разноски, съдът би могъл да се освободи от задължението за присъждането им, а това обстоятелство в случая не е налице. За защитата срещу въззивната жалба на ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД частният жалбоподател е заплатил възнаграждението в размер на 3 300 лв. според условията на договора, а именно – по посочената в него банкова сметка, като доказателствата за това също са били представени своевременно пред съда, поради което е налице основание за възлагането на така сторените разноски в тежест на застрахователното дружество. Последното е релевирало в срок възражение за прекомерност на възнаграждението по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК, което настоящият съдебен състав преценява като основателно. Уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение не съответства на фактическата и правна сложност на делото, което е приключило в едно съдебно заседание, без явяване на процесуалния представител на частния жалбоподател, при липса на нови доказателства по смисъла на чл. 266 ГПК, като защитата е сведена до писмен отговор и становище по спор по чл. 405 КЗ, който сам по себе си също не представлява фактическа или правна сложност. С оглед изложеното съдът намира, че са налице основания за намаляване на възнаграждението до сумата от 1 590 лв. с ДДС, която се преценява като обоснована и справедлива с оглед положения от адвоката – пълномощник труд. По тези съображения определението по чл. 248 ГПК следва да бъде частично отменено и вместо него да се постанови друго за допълване на решението в частта за разноските относно горепосочената сума, а в останалата част същото следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното съставът на Върховния касационен съд, Второ търговско отделение