Определение № 339 от 22.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 1629/2019 г.

Производството е по чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на „Гомера” ЕООД срещу определение №1208/08.04.2019г. по ч.гр.д. № 1116/2019г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане като недопустима частната жалба на „Гомера” ЕООД с вх.№10554/28.01.2019г. срещу определение № 24950/08.11.2018г. по в.гр.д.№12256/2018г. на Софийски градски съд. Частният жалбоподател излага доводи, че определението е неправилно и претендира неговата отмяна. Поддържа, че определението на Софийски градски съд подлежи на обжалване по реда на чл.435, ал.2 и чл.436 от ГПК. Ответникът „Банка ДСК” ЕАД излага доводи за неоснователност на частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да остави без разглеждане частната жалба на „Гомера” ЕООД против определение №24950/08.11.2018г. по в.гр.д. №12256/2018г. на Софийски градски съд, Софийски апелативен съд е приел, че същата е процесуално недопустима, а атакуваният съдебен акт не подлежи на обжалване, тъй като е постановен в производство по чл.248 от ГПК за изменение на окончателно решение, постановено по реда на чл.435 и сл. от ГПК. Съгласно чл.248, ал.3, изр.2 от ГПК определението, с което съдът допълва или изменя акта, с който приключва производството пред него, в частта за разноските, подлежи на обжалване по реда, по който се обжалва основният акт (решение или определение). Съгласно постоянната практика на ВКС по тълкуване на чл.248, ал.3, изр.2 от ГПК, когато актът, с който приключва производството пред съответната инстанция не подлежи на инстанционен контрол пред по – горестоящ съд, то не подлежи на обжалване и определението, с което се допълва или изменя този акт, от постановилия го съд, в частта за разноските. В случая актът, чието изменение в частта за разноските е поискано, е решение, с което в производството по чл.435 и сл. от ГПК Софийски градски съд се е произнесъл по същество по жалба срещу действия на ЧСИ. Съгласно чл.437, ал.4, изр.2 от ГПК това решение е окончателно. Следователно окончателно е и определението, с което съдът по реда на чл.248 от ГПК е отхвърлил молбата на жалбоподателя за изменение на решението в частта за разноските. Неприложимо към настоящата хипотеза е разрешението, дадено от ВКС в определение от 13.10.2017г. по ч.гр.д.№3625/2017г., на което жалбоподателят се позовава. Същото касае хипотеза, в която ЧСИ се е произнесъл по искане на длъжника за изменение на определени от ЧСИ разноски в изпълнителното производство и е прието,че този акт подлежи на въззивен контрол пред съответния апелативен съд. В определението си съставът на ВКС е изразил становище, че определянето на разноски за изпълнителното производство от ЧСИ и последващото им изменение не са от категорията действия на принудително изпълнение, визирани в чл.435 от ГПК. В случая предмет на производството пред СГС са били действия на ЧСИ от категорията, визирани в чл.435 от ГПК, а именно постановление за прекратяване на изпълнително производство. Предвид изложеното, частната жалба на „Гомера” ЕООД срещу определението на Софийски градски съд се явява недопустима и обжалваното определение на Софийски апелативен съд, с което тя е оставена без разглеждане, следва да се потвърди. Воден от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение