Определение № 113 от 06.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3387/2017 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ) иска настоящият състав да допълни своето решение № 183/ 12.01.2021 г. по настоящото дело в частта по разноските, с твърденията, че е пропуснал да се произнесе по нейното искане за присъждане на възнаграждение за представителството от юрисконсулт пред настоящата инстанция. От ответниците по иска И. В. В., С. Ч. Ч., Т. П. З. и „Велизар“ ЕООД, ответници и по молбата по чл. 248 ГПК, не е постъпил писмен отговор в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК. Настоящият състав намира молбата по чл. 248 ГПК допустима – подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, при заявено искане по чл. 78, ал. 8 ГПК в хода на устните състезания пред настоящата инстанция, а и основателна. Верни са твърденията на КПКОНПИ за допуснатия пропуск, а той е изправим по реда и при условията на чл. 248 ГПК. Поради съдържанието на касационното решение, с което в голямата си част са уважени исковете на КПКОНПИ, за които висящността на производството е пренесена пред настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК следва да се присъди и постави в тежест на ответниците възнаграждение за процесуалното представителство на Комисията от юрисконсулт пред настоящата инстанция. Остойностявайки положения от юрисконсулта труд по онази част от исковете, които са уважени с касационното решение, и предвиденото в чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, към която препраща чл. 78, ал. 8 ГПК, настоящият състав го определя в размера от 250.00 лв. Доколкото отговорността по чл. 78, ал. 8 ГПК е гражданска деликтна, ответниците следва да я понесат солидарно (чл. 53 ЗЗД)€ При тези мотиви, съдът