Решение № 5128 от 12.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 577/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно- процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Пловдив (ТП на НОИ – Пловдив) против Решение № 9168/24.10.2025 г. постановено по адм. дело № 2682/2024 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 69б от Кодекса за социално осигуряване (КСО), съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът развива доводи, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че придобитият от Ц. А. П. стаж за периода от 01.09.1978 до 31.12.1999 г. на длъжности "стругар", "настройчик", „фрезист- координатчик“ и „контрольор производствени операции“ в МРЗ „Георги Димитров“ - Пловдив, попада в обхвата на т. 66б от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (отм.) (ПКТП) и на основание чл. 16, ал. 2, т. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) следва да се категоризира като такъв, придобит при условията на първа категория труд. Претендира разноски по делото. Ответникът – Ц. А. П., чрез адвокат Божинов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита оспореното решение за правилно и законосъобразно. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК касационната жалбата е неоснователна. С решение № 9168/24.10.2025 г. по адм. дело № 2682/2024 г. АС - Пловдив е отменил по жалба на Ц. А. П. Решение № 2153-15-301/16.10.2024 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е потвърдено разпореждане [номер] /Протокол № 2140-15-692/08.08.2024 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Пловдив досежно отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 1 и 2 от КСО. Изпратил е административната преписка на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО за издаване на нов акт при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на съдебното решение. За да постанови този краен резултат, съдът е приел, че актовете на пенсионните органи са издадени при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправни разпоредби - основания за отмяната им като незаконосъобразни по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Решението е правилно. По делото е установено, че въз основа на събраните по административната преписка документи, с разпореждане [номер] по Протокол № 2140-15-692/08.08.2024 г. на Ръководител ПО в ТП на НОИ - Пловдив, на Ц. П. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 1 и 2 от КСО. Административният орган е посочил, че право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на чл. 69б, ал. 1 от КСО през 2024 г., мъжете придобиват при осигурителен стаж 10 години положен при условията на първа категория труд и навършена възраст 54 години 02 месеца, при условие, че сборът от осигурителният стаж и навършената възраст е не по-малък от 100 и когато лицата не са придобили право на пенсия по чл. 168 от КСО или са променили осигуряването си по чл. 4в от КСО. При това положение е прието, че на основание чл. 69б, ал. 1 от КСО следва да се откаже отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като не е изпълнено условието за наличие на 10 години осигурителен стаж при условията на първа категория труд. Посочено е още, че право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на чл. 69б, ал. 2 от КСО през 2024 г., мъжете придобиват при осигурителен стаж 50 години положен при условията на втора категория труд и навършена възраст 59 години 02 месеца, при условие, че сборът от осигурителният стаж и навършената възраст е не по-малък от 100 и когато лицата не са придобили право на пенсия по чл. 168 от КСО или са променили осигуряването си по чл. 4в от КСО. Във връзка с горното е заключено, че и на основание чл. 69б, ал. 2 от КСО следва да се откаже отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като не е изпълнено условието за наличие на 15 години осигурителен стаж при условията на втора категория труд. Пенсионните органи са изложили аргументи, че в „ТЕРЕМ" ЕАД (МРЗ „Г. Димитров" - Пловдив, „АВИОНАМС" АД) се извършва среден и капитален ремонт, модернизация на авиовъоръжението на българските ВВС (военновъздушни сили) и производството на резервни части за тях, поради което няма основание за зачитане от втора категория трудът на персонала, пряко участващ в поддържането и ремонта на въздухоплавателните средства във военната авиация, тъй като т. 53б от ПКТП (отм.) се прилага за инженерно-техническият състав от гражданската, селскостопанската и специализираната авиация. В хода на съдебното производство е прието заключение по назначена съдебно - техническа експертиза (СТЕ), в която вещото лице е посочило, че длъжностите с работните им места, които е изпълнявал П., са в цех за обособено производство за ремонт на двигатели (ОПРД) - Пловдив към MP3 „Г. Димитров”/„Авионамс” АД- Пловдив, в цех Б/Б1 в бригада за комплексна работа при ремонт на двигатели на самолети. Към бригадата за ремонт на самолетни двигатели, но в друго хале е дислоцирана и обособена с необходимата техника бригада за „Механична обработка” на възли, агрегати и детайли с настъпили изменения от фабричните норми с цел ремонт и възстановяване от дефекти. Експертът е установил, че от назначаването му, през процесните години и по настоящем, П. изпълнява механични дейности с монтажни и демонтажни операции в областта на ремонта на агрегати, възли и елементи от двигателя, които са дефектирали или са в общо несъответствие на изискванията на регламентиращите документи, норми, стандарти, или изискват подмяна с нови елементи. Той е от състава на работниците, които непосредствено изпълняват ремонтните дейности, на всички длъжности, на които е назначен. В заключението вещото лице подробно е описало вредните въздействия при ремонта и изпитанията на самолетните двигатели, които са следствие от използване на химични агенти; материали, отделящи във въздуха вредни за здравето аерозоли и прах; нива на вибрации и шум над допустимите при провежданите изпитания на реактивните двигатели. В този контекст е посочено, че в цеха за ремонт и на длъжностите, които е изпълнявал, П. е консумирал в своята всестранна дейност от посочените рискови фактори на работната среда, а именно Микроклимат, Химични агенти, Осветеност, Производствен шум, Вибрации и Производствен риск. Обсъдено е, че при изпълнение на трудовите си задължения при заеманите длъжности „стругар”, „настройчик”, „фрезист” и „контрольор” той пряко и непосредствено участва в процеса на ремонт - извършва дейността и непосредствено на работното място в бригадата за „Механична обработка” в цеха за ремонт на двигателя, тъй като се запознава с предстоящите дейности по възстановяване работоспособността на агрегати, елементи, системи за които той отговаря. Отбелязано е, че като работещ в среда, отклоняваща се от нормалните условия за работа П., ежегодно е подлаган на профилактични прегледи във Военна болница или МБАЛ при ВМА - Пловдив. От приобщените по делото гласни доказателства става ясно, че мястото на полагане на труд от лицето е било цех за ремонт на авиационни двигатели, в специално устроен механичен участък, където се извършвали механични обработки и ремонта на авиационна техника. П. изпълнявал ремонтни операции, свързани с механична обработка от типа на струговане, фрезоване, шлайфане на детайли от двигателите, с цел възстановяване на пригодността им за ремонт на авиационна техника. При демонтажа и монтажа на детайлите се използвали разтворители – обезмаслители и синтетичмни масла, с които работила авиационната техника, които имали висока степен на изпаряемост и на вредност. Всички работници, работещи в такава среда са получавали допълнителен отпуск, безплатна храна и допълнително заплащане за вредности. При така установените факти, първоинстанционният съд е извел обосновани изводи за незаконосъобразност на административния акт като издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е довело и до противоречието му с материалноправните разпоредби. Решението на АС - Пловдив е постановено при задълбочена и обоснована преценка на събраните доказателства, в съответствие с приложимите материалноправни норми и при спазване на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд е събрал и анализирал относимите за предмета на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил всички релевантни факти и обстоятелства от значение за спорното право, правнозначимите доводи и възражения на страните и е проверил изцяло законосъобразността на актовете на пенсионните органи съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка от чл. 168, ал. 1 от АПК и по критериите в чл. 146 от АПК. Спорен между страните е стажът, придобит от заявителя за периода от 01.09.1978 г. до 31.12.1999 г., положен на длъжности "стругар", "настройчик", „фрезист- координатчик“ и „контрольор производствени операции“ в МРЗ „Г. Димитров“ - Пловдив, удостоверен в Удостоверение № 0 2-6800/01.11.2023 г. от ДА „Архиви“, Дирекция „ДВА“ - Велико Търново за периода от 01.09.1978 г. до 13.09.1978 г. и в Удостоверение № УП-3 № Р423-258/24.06.2024 г., издадено от „Авионамс“ АД за периода от 01.12.1980 г. до 31.12.1991 г. Настоящият съдебен състав намира възраженията, изложени в касационната жалба по отношение констатациите на вещото лице, за неоснователни. В случая мястото на осъществяване на трудовата дейност е Цех Б-1 Обособено производство за ремонт на реактивни двигатели и попада в обхвата на вредните въздействия, характерни за осъществяване на дейността. Сочените обстоятелства, наред с дадените изчерпателни, обосновани и логични отговори в инженерно-технически аспект на поставените въпроси, кореспондиращи със събраните по делото и неоспорени от страните писмени и гласни доказателства, са основание за приемане заключението на експерта. Съгласно т. 66б от ПКТП (отм.) от първа категория е трудът на работници по измиване на авиационни детайли, монтьори по ремонт и изпитване на авиационна техника, монтьори по ремонт на радиоелектронно оборудване със свръхвисоки честоти, бояджия и тапицер - лепач на авиационна техника, монтьор по облитане на авиационна техника. Разпоредбата на чл. 16, ал. 2, т. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж от 1 януари 2000 г. гласи, че трудовият стаж, положен до 31 декември 1999 г. при специфичните условия на т. 66а - 66к по отменения с чл. 1 от Постановление № 75 на Министерския съвет от 1998 г. Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране, се счита за осигурителен стаж, както следва: 1. по т. 66а, 66б, 66в, 66д, 66ж и 66к - от първа категория. Съобразно т. 67 от ПКТП (отм.), трудът на работниците и служителите, посочени в раздел първи и втори на правилника, се причислява към съответната категория, независимо в кой отрасъл на производството е положен, щом работата е свързана със същата вредност и тежест на труда. Критерий за определяне на категорията по аргумент от т. 68 от ПКТП (отм.) е характерът на извършваната работа, респективно зачитането на определен труд от съответна категория се основава на характеристиките на този труд с оглед на неговата вредност и тежест. От приетата по делото СТЕ, както и от свидетелските показания, се установява, че дейностите, които П. е извършвал са пряко свързани с извършване на ремонт и изпитване на авиационна техника (ремонт на реактивни двигатели), съответно трудът е положен при вредни условия на труд, поради използването на гориво-смазочни масла, керосин, авиационни масла, бензин, ацетон, епоксидни смоли, и наличието на много голям шум и вибрации от работата на системите на двигателя като при действително летене на самолет. В тази връзка, обосновани са изводите на съда, че дейностите, осъществявани от П. за спорния период от 01.09.1978 г. до 31.12.1999 г. на посочените длъжности в цех „Б-1" на МРЗ „Г. Димитров" - Пловдив, с правоприемници ВРЗ „Г. Бенковски“, „Терем“ ЕАД, „Авионамс“ АД, са свързани с извършване на ремонт и изпитване на авиационна техника. Трудът е положен при пряко и непосредствено участие в ремонта на авиационна техника на същите работни места (Цех Б-1 Обособено производство за ремонт на реактивни двигатели и попада в обхвата на вредните въздействия), при същите трудови функции, с еднаква вредност и тежест като труда на „монтьор по ремонт и изпитване на авиационна техника“, категоризиран по т. 66б от отм. ПКТП, но с по- големи отговорности. Действително, административният орган не е задължен да се съобрази с направеното предложение за категоризиране на труда от осигурителите, доколкото преценката за това е предоставена в правомощията на съответните длъжностни лица в ТП на НОИ, които следва да извършат и задължително проверка, освен дали заявеният стаж е действителен, но и дали са налице доказателства трудът да е положен на точно определена длъжност, какъв е характерът, спецификата и особените условия на полагане на труда и в тази връзка дали направеното предложение от осигурителя относно категоризирането на труда е съответно на приложимите нормативни актове, респективно ако няма направено предложение - към коя категория труд следва да се причисли установеният такъв. В случая обаче, закономерно АС - Пловдив е приел, че административният орган е нарушил принципа на служебното начало по чл. 9, ал. 2 и чл. 35 и чл. 36, ал. 1 от АПК като не е събрал служебно всички необходими релевантни доказателства и е издал административния акт без да изясни фактите и обстоятелствата от значение за конкретния казус. Допуснатото нарушение е съществено, защото ако в хода на административното производството бяха взети предвид горните обстоятелства, би могло да се достигне до различни правни изводи. Въз основа на приобщените по делото писмени доказателства и заключението по приетата СТЕ, както и на допустимите и непротиворечиви свидетелски показания, първоинстанционният съд правилно е заключил, че през спорния период, с оглед заеманите длъжности („стругар“, „настройчик“, “фрезист- координатчик“ и „контрольр производствени операции“) в МРЗ „Г. Димитров“, характерът и естеството на извършваната работа (ремонт на двигатели и др.), отговарят на визираната в т. 66б хипотеза „Монтьор по ремонта на авиационна техника“, съответно извършеният от Ц. П. труд се явява първа категория труд, при условията на т. 66б и т. 67 от ПКТП (отм.). Настоящият касационен състав изцяло споделя мотивите на административния съд, изложени в обжалваното решение, поради което същото като правилно следва да бъде оставено в сила. Съдебният акт кореспондира с практиката на Върховния административен съд по аналогични случаи при същия осигурител (решение № 13575/09.11.2017 г. по адм. дело № 8048/2016 г., решение № 4591/16.04.2020 г. по адм. дело № 14408/2019 г. решение № 4232/08.04.2024 г. по адм. дело № 5484/2023г.). При този изход на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски, които съобразно представения договор за правна защита и съдействие възлизат на сумата от 300 евро. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение