Определение № 135 от 24.09.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3464/2019 г.

Производството е по чл. 282, ал. 2 ГПК. Касационното производство е образувано по касационна жалба на Г. А. С. срещу въззивно решение № 284/7.03.2019 г. по в.гр.д. № 2859/2018 г. на Пловдивския окръжен съд по извършване на съдебна делба. В касационната жалба се съдържа искане за спиране на първоинстанционното решение № 2955/24.07.2018 г. по гр. д. № 12806/2014 г. на Пловдивския районен съд в частта, с която Г. А. С. е осъдена да заплати на И. Г. С. сумата от 20 684 лв., представляваща припадащата се част от извършени подобрения от ищеца в имот с идентификатор **** по КККР на с.Скутаре, Пловдивска област, в която част въззивният съд е приел, че решението е влязло в сила като необжалвано. С разпоредбата на чл. 282, ал. 2 ГПК законодателят е предоставил на страната - касатор, в хипотезите на постановено срещу нея осъдително въззивно решение /подлежащо на касационен контрол/, да поиска спиране изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение при условие на представено надлежно обезпечение. В случая обаче се иска спиране изпълнението на първоинстанционно, а не на въззивното решение, което е предмет на касационно обжалване, поради което подадената молба е неоснователна и следва да се остави без уважение. Във връзка със спиране изпълнението на влезлите в сила решения по реда на чл.309, ал.1 ГПК следва де се отбележи, че то е обусловено от подаването на молба за тяхната отмяната на основанията по чл. 303 ГПК, каквато липсват данни да е подадена. По изложените съображения, Върховният касационен съд, второ гражданско отделение