Определение № 669 от 28.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 602/2012 г.

Производството е по чл.274 ал.2 изр.2 от ГПК. Образувано е частна жалба на П. Г. Б. срещу определение на Върховен касационен съд, І г.о., № 150 от 18.05.2011 г. по гр.д.№ 1544/ 2010 г., с което е върната частна жалба, подадена от същото лице срещу определение на същия съд по същото дело № 22/ 22.03.2011 г., оставящо без разглеждане подадена от П. Б. молба за отмяна по чл.303 от ГПК. Жалбоподателят поддържа, че жалбата му не е просрочена, тъй като не е уведомен за преграждащото определение на 17.03.2011 г. Сочи, че не е възможно на 17.03.2011 г. да бъде уведомен за акт, постановен на 22.03.2011 г. Счита, че не е имало основание частната жалба му да бъде върната и моли актът с който това е сторено, да бъде отменен. Ответните страни, К. К. В. и Г. М. Г., не вземат становище по частната жалба. Съдът намира частната жалба за допустима, а разгледана по същество, същата е основателна. Производството по гр.д.№ 1544/ 2011 г. по описа на ВКС, І г.о., е образувано по молба за отмяна на влязло в сила решение на Плевенски окръжен съд № 781/ 09.01.2009 г. по гр.д.№ 719/ 2009 г. Молбата е подадена от П. Г. Б. и Х. Г. Б.. Съставът на ВКС е преценил молбата като нередовна и я е оставил без движение с определение от 01.03.2011 г., като е дал указание за отстраняване на нередовностите. След изпълнението на дадените указания, съдът е разгледал допустимостта на молбата и с определение № 55 от 22.03.2011 г. я е оставил без разглеждане като недопустима. За това определение (от 22.03.2011 г.) по делото няма данни молителят да е уведомен – не е върнато съобщение, от което да е видно, че препис от този акт е изпратен на П. Б. и че е получен от него или от негов представител. Приложеният по делото втори отрязък от съобщение, което е връчено на П. Г. Б. на 17.03.2011 г., не касае определението от 22.03.2011 г. Това следва от обстоятелството, че към датата 17.03.2011 г. актът от 22.03.2011 г. още не е бил постановен. Ако се съди по датата на изпращане на съобщението, което е връчено на 17.03.2011 г., с него е изпратен препис от определението на ВКС от 01.03.2011 г. – за оставяне на молбата за отмяна без движение. Що се касае до определението от 22.03.2011 г. (за оставяне без разглеждане на молбата за отмяна), по делото няма данни кога молителят е уведомен за това определение и му е връчен препис от него. При липса на такива, частната жалба срещу определението от 22.03.2011 г. не може да бъде счетена за просрочена и няма основание да бъде върната на подателят й като такава. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,