Определение № 3133 от 11.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 78/2026 г.

Производство по чл. 248 ГПК. Образувано по молба с вх. № 6710 от 01.04.2026 г. по регистъра на ВКС, подадена от ответниците по касация и ищци по делото Л. Д. М., К. А. М. и Д. Т. В., чрез общия им пълномощник адв. Г., за допълване (не за изменение, каквото е искането) на постановеното по настоящото дело определение № 1592/30.03.2026 г. в частта за разноските, с присъждане на сторените от тях разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство. Насрещната страна по молбата – „АНИ–ДЕСИ 2000“ ЕООД, с ЕИК[ЕИК] и седалище в [населено място], чрез адв. Ч. с отговора в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК я счита за неоснователна, респ. прави възражение за прекомерност на заплатеното от всеки от ищците адвокатско възнаграждение (в какъвто смисъл се състои изразеното в отговора становище от дружеството). Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на данните по делото, намира следното: С определение № 1592 от 30.03.2026 г. по гр. д. № 78/2026 г. на ВКС, III г.о., в производство по чл. 288 ГПК не е допуснато касационно обжалване на решение № 226 от 22.08.2025 г. по гр. д. № 119/2025 г. на Апелативен съд – Велико Търново, по жалба на „ АНИ–ДЕСИ 2000“ ЕООД. Липсва произнасяне по искането на ответниците по жалба за присъждане на сторените в касационното производство разноски. Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е допустима и частично основателна. Правото на разноски е имуществено право на страната, постигнала благоприятен изход по спора, което тя може да упражни във всяка инстанция, в която производството по делото приключва. По правилото на чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. С оглед изхода на делото в производството по чл. 288 ГПК – недопускане на касационен контрол, е налице основание жалбоподателят – търговско дружество, да понесе отговорността за разноските, сторени от насрещната страна. Същите са своевременно претендирани от ответниците с отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК (общ за тримата), изготвен от процесуалния им представител адв. Г.. Към отговора са приложени договори за правна защита и съдействие от 22.12.2025 г., сключени между адвоката и всеки един от тримата ответници, с уговорен и платен (в брой) адвокатски хонорар в размер на по 1 300 лв., т. е. надлежно е удостоверено, че претендираните в случая разноски са реално извършени (съгласно т. 1 от ТР № 6/06.11.2013 г., ОСГТК на ВКС). Относно конкретния справедлив и обоснован размер на разноските на страните за платени адвокатски възнаграждения (в каквато насока е становището на ответника по молбата, с естество на възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК) несъмнено следва да бъде съобразено задължителното за националния съд решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22. Според там даденото разрешение при преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, и при приложение на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/2004 г. размери на адвокатското възнаграждение, а може да ги използва като ориентир. Меродавни за определяне цената на предоставените адвокатски услуги са вида на спора, колко иска са предявени, материалният интерес, вида и количеството на извършената работа, времето на извършването й и преди всичко – фактическата и правна сложност на делото (вж. мотивите към разясненията по т. 3 от ТР № 6/6.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС; определение № 2093/26.04.2024 г. по ч. гр. д. № 1205/2024 г. на ВКС, IV г. о., определение № 663/28.02.2025 г. по ч. т. д. № 271/2025 г. на ВКС, I т. о. и др.). Ако в резултат на тази преценка се констатира несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът следва да намали договорения адвокатски хонорар до неговия справедлив и обоснован размер. Отчитайки предметът на спора – видът и броят и предявените искове, обемът на предоставената от адвоката услуга в касационното производство, изчерпваща се с изготвяне и депозиране на общ отговор от името на тримата ответници по жалбата, без процесуално представителство пред ВКС, материалния интерес, заявен и защитаван от страната (42 540 лв.), както и фактическата и правна сложност на делото, настоящият състав намира, че справедливият и обоснован размер на разноските за адвокатско възнаграждение (съгласно изискването на чл. 36 ЗАдв.), които следва да се присъдят на всеки един от ищците (ответници по жалба) възлиза на по 550 евро (превалутирана стойност на 1075. 71 лв.). В този смисъл следва да се уважи молбата по чл. 248 ГПК и се допълни определението по чл. 288 ГПК в частта за разноските. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на IІІ г. о.,