Определение от 11.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6585/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" град София, чрез юрк. В. Минкова против решение № 13090/14.04.2025 г. на Административен съд - София град, постановено по адм. дело № 10015/2023 г., с което е отменен ревизионен акт № Р-22002222001770-091-001/19.05.2023 г. на органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 1365/26.09.2023 г. при обжалването по административен ред. С ревизионния акт е ангажирана отговорност на Ади Корпорейшън 2000 ЕООД на основание чл. 177 за дължимия и невнесен ДДС от "Ади Маркетинг и Ко" АД за данъчни периоди от м.04.2019 г. до м.07.2019 г. и от м.09.2019 г. до м.10.20219 г. в размер на 282 764.07 лева и лихви за забава в размер на 116 100.58 лева.

В срока за постановяване на съдебното решение се установиха основания за спиране на производството по настоящото дело, поради висящото пред Съда на ЕС преюдициално запитване по дело С-121/24.

От данните по делото, които се потвърждават и от вписванията в търговския регистър, се установи, че главният длъжник – „Ади Маркетинг и Ко“ АД, за чийто задължения е ангажирана отговорността на Ади Корпорейшън 2000 ЕООД на основание чл. 177 ЗДДС, е заличен от търговския регистър с решение № 927/28.06.2024 г. на Софийски градски съд постановено по т.д. № 2345/2022 г. в резултат на производство по несъстоятелност.

Предмет на преюдициално запитване по дело С-121/24 на Съда на ЕС, отправено от Административен съд – Велико Търново с определение по адм. дело № 139/2023 г. са следните въпроси:

1. Разпоредбите на §44 от Преамбюла и чл. 205 от Директива 2006/112 ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност и съответно принципите на прозрачност и съразмерност на отговорността допускат ли образуването на производство по установяване качеството на солидарен длъжник за плащане на ДДС и размер на солидарната отговорност, след като основният носител на задължението вече е престанал да съществува като правен субект?

2. Допускат ли след заличаване на задълженото лице без правоприемство на правата и задълженията му да съществува вписано задължение на това лице, за което впоследствие отговаря трето лице?

3. Отговаря ли посочената административна практика на националната данъчна администрация на проявлението на принципа на правна сигурност?

Фактите в настоящото производство са сходни с фактите, при които е отправено преюдициалното запитване, поради което поставените въпроси са относими към предмета и на настоящото дело.

Това налага отмяна на определението, с което е даден ход на делото по съществото на спора на основание чл. 253 ГПК и спиране на делото до приключване на производството по преюдициално запитване по дело С-121/24 на Съда на ЕС.