Решение № 2125 от 26.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4649/2014 г.

Решение № 2125 от 26.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4649/2014 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 209 и сл. от АПК. Образувано е по касационни жалби на Жоро Славов Жечев от гр. Варна и Директор на Дирекция "ОДОП" гр. Варна, при ЦУ на НАП, срещу решение № 106 от 21.01.2014 г., постановено по адм. дело № 4619/2012 г. по описа на Административен съд гр. Варна /АС/. В жалбата на Жоро Славов Жечев се излагат бланкетни доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано и постановено в противоречие на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли да бъде отменено решението в обжалваната част и по същество отменен РА в обжалваната част. В жалбата на Директор на Дирекция "ОДОП" гр. Варна, при ЦУ на НАП, се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в противоречие на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че съдът не е изложил конкретни мотиви, защо не кредитира заключението на изготвеното в хода на ревизионното производство заключение на СОЕ. Моли да бъде отменено решението в обжалваната част и по същество отхвърлена жалбата на Жечев срещу РА в обжалваната част. Претедира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура, излага доводи за неоснователност на жалбата на Жечев и основателност на жалбата на Директор на Дирекция "ОДОП" гр. Варна, при ЦУ на НАП. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 211 от АПК, а по същество намира следното: Предмет на обжалване пред АС е бил Ревизионен акт /РА/ № 031202173/10.08.2012 г., в частта, в която е потвърден с Решение № 705/8.11.2012 г., издадено от директора на дирекция "ОУИ" гр. Варна при ЦУ на НАП (с ново наименование дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- "ОДОП" ), с който на Жоро Славов Жечев са установени задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) и чл. 48 от ЗДДФЛ, за данъчни периоди, както следва: 2002 г. - 5 670,50 лв. главница и лихви 6 696,00 лв.; 2003 г. - 9 830,93 лв. главница и лихви - 10 038,08 лв., 2004 г. - 4 386,20 главница и лихви 3 929,69 лв.; 2006 г. - 42 800,30 лв. главница и 27 369,37 лв. лихви; 2007 г. - 292 286,65 лв. главница и лихви 145 990,90 лв. С решението съдът е изменил РА, както следва: 2002 г. - 5 670,50 лв. главница и лихви 6 696,00 лв.; 2003 г. - 9 830,93 лв. главница и лихви - 10 038,08 лв., 2004 г. - 4 386,20 главница и лихви 3 929,69 лв.; 2006 г. - 42 800,30 лв. главница и 27 369,37 лв. лихви; 2007 г. - 292 286,65 лв. главница и лихви 145 990,90 лв. и установил за дължими задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) и чл. 48 от ЗДДФЛ, както следва: за 2002 г. - 5 670,50 лв. главница и лихви 6 696,00 лв.; 2003 г. - 9 830,93 лв. главница и лихви - 10 038,08 лв., 2004 г. - 4 386,20 главница и лихви 3 929,69 лв.; за 2006 г. - главница в размер на 5919,00 лв. и съответните лихви за забава и за 2007 г. - главница в размер на 252 205,13 лв., ведно със съответните лихва за забава като е отхвърлил жалбата на Жоро Славов Жечев, в останалата част. За да постановено с обжалваното решение, съдът е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена данъчна ревизия, при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила визирани в ДОПК. Приел е, че законосъобразно от органа по приходите е прието наличие на предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, а именно несъответствие между декларираните и получени доходи от ревизираното лице и имущественото му състояние за ревизирания период, Спазена е процедурата визирана в чл. 124, ал. 1 от ДОПК и са изискани декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК. По същество на спора, съдът е приел, че в хода на ревизията след подробен анализ на приходите и разходите на жалбоподателя за процесните години е установено, че изразходваните парични средства, за които не са установени доказателства за източника на постъпленията, както и постъпленията по банковите сметки на жалбоподателя, за които не са установени доказателства, че същите не са доходи, подлежащи на облагане по реда на ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ, следва да бъдат приети като данъчна основа за облагане по чл. 122 от ДОПК. В съставените баланси разходите за живот са оценени по данни на НСИ и предвид семейния статус на жалбоподателя. Тъй като жалбоподателят не е представил документи за извършените разходи при пътуванията му в чужбина, то тези разходи са оценени по Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина. В съставените баланси на паричния поток органите по приходи са взели предвид извършени разходи за предоставените заеми на подробно посочени в мотивите на съда физически и юридически лица. Установени са постъпления по банковите сметки на жалбоподателя, за които не е представил доказателства, че сумите са необлагаеми доходи, които също са включени в данъчната основа, като приходи с недоказан произход. В приходната част на баланса за ревизираните периоди са взети предвид изтеглени парични средства от банкови сметки, доход от продажба на предприятие на ЕТ, доход от продажба на МПС, доходи от продажба на дялово участие в търговски дружества, получени заеми по договори с Иванка Алексиева, Иван Гочев и Латин Милев, доходи от продажба на недвижими имоти, доходи по трудови правоотношения, върнати парични средства по договори за заем, доходи от продажба на инвестиционни бонове. В разходната част на баланса са взети предвид внесените суми по банкови сметки, средства за живот, покупка на дялове, платени местни данъци и такси, разходи за пътувания в чужбина, предоставени заеми на физически и юридически лица, покупки на недвижими имоти и МПС. Балансът на касовата наличност за всеки един от периодите е посочен в РА, като е установено превишение на разходите над получените доходи, както следва: за 2002 г. - 17 696,51 лв., за 2003 г. - 32 711,11 лв., за 2006 г. - 180 984,97 лв. и за 2007 г. - 1 176 398,40 лв. След анализ на всички доказателства са определени са данъчни основи за 2002 г. - 21 796,50 лв; за 2003 г. - 37 130,10 лв.; за 2004 г. - 17 500 лв.; за 2005 г. - 0,00 лв.; за 2006 г. - 180 984,90 лв.; за 2007 г. - 1 226 073,90 лв. Подробно съдът е обсъдил вариантите на приетото по делото без оспорване заключение на ССЕ. По жалбата на Жоро Славов Жечев: Довода на касатора е свързан с липса на обсъждане от съда на наведените от него възражения, като изцяло са преписани мотивите на органа по приходите. Този довод е неоснователен, тъй като видно от жалбата въз основа на която е образувано производството пред АС, същата не съдържа конкретни доводи за незаконосъобразност на РА, нито обсъждане на необосновано приети в хода на ревизията факти, а само е направено бланкетно искане за допускане на ССЕ. В съотвествие със служебното начало съдът е дал възможност на жалбоподателя да ангажира доказателства с определение от 8.01.2013 г. и с определение в открито съдебно заседание от 18.02.2013 г. След посочване на задачи на вещото лице е изслушана ССЕ и е обсъдена подробно в мотивите на съдебния акт. По делото не са ангажирани и писмени бележки, които евентуално не са обсъдени от съда, поради което довода е изцяло неоснователен. Предвид разпоредбата на чл. 160, ал. 1 от ДОПК подробно съдът е обсъдил, защо не следва да се приемат като реално получени сумите по договори за заем сключени с Владислав Атанасов, Иван Иванов, Александър Янакиев, които изцяло се споделят от настоящия състав и не следва да бъдат повтаряни. При наличие на влязъл в сила РА по отношение на Владимир Атанасов, от който е установен недостиг на парични средства в размер на 1 494 500 лева по договори за заеми сключени с жалбоподателя, за период съвпадащ с ревизирания на жалбоподателя и при установено обстоятелство, че към момента на сключване на част от договорите и подписване на разписките за предадени суми жалбоподателят не е бил на територията на РБ, правилно съдът е приел, че сумата не е реално предадена, респективно получена от касатора. Идентични факти, а именно че към момента на сключване на договорите и подписване на разписките за предадени суми, жалбоподателят не е бил на територията на РБ са установени от съда и по отношение на останалите заемодатели на касатора, поради което изводите на съда се поделят изцяло и не следва да бъдет повтаряни. В тази насока съдът е обсъдил обясненията на Владимир Атанасов досежно допусната грешка при изписване на датата и правилно е прието, че същата, макар и след корекцията отново е на дата, на която касаторът е бил на Аерогара София, а не в гр. Варна, където е предадена сумата. Твърдените положителни факти за получаването на заемите, съдът е приел, че се опровергава от събраните данни за отсъствието на жалбоподателя от страната на датата на предаването на сумите, като констативните протоколи са съставени в хода на ревизионното производство, единствено за целите на ревизията. Представените нотариално заверени протоколи за объркани дати на предоставените заеми, по отношение на останалите двама заемодатели правилно не са кредитирани, тъй като са представени едва през 2009 г., видно от нотариалната заверка на подписите. При идентични факти, които са подробно описани от АС, законосъобразно е прието, че не следва да се включват в разходната част предоставени заеми от жалбоподателя на Слави Русев, Стоянка Русева и "Нолина 6" ЕООД. Досежно декларирана като налична сума към 2002 г. в размер на 45 000 лв., с източник продажба на имоти за периода 1998-1999 г. в размер на 69 998,20 лв., правилно съдът е приел, че не представя доказателства, обосноваващи твърдяния от него факт, както и че сумата е била спестена за периода от 3 години, като е установено, че жалбоподателят е финансирал дейността на дружеството "Би Флора" ЕООД за периода 3.01.2000 г. -25.03.2001 г. със сума в общ размер на 75 000 лв. Подробно е обсъден от съда довода на жалбоподателя, относно включването във формираната данъчна основа за облагане по чл. 122 от ДОПК за 2002 г. - 4 000 лв., за 2003 г. - 4 419 лв. и за 2004 г. - 17 500 лв., представляващи според твърденията му средства предоставени от трети лица, за закупуването от тяхно име и за тяхна сметка на стоки. Съдът е обсъдил правната характеристика на комисионният договор и законосъобразно е приел, че не са представени доказателства за извършени разходи във връзка с посредническата услуга; за осъществяването на контакти с потенциални продавачи, за действителното предаване на стоки на лицата и цената на сделките, както и за размера на договорената комисионно възнаграждение. С оглед на изложеното и при липса на други конкретни доводи за неправилност на решението в тази му част, същото като правилно следва да бъде оставено в сила. Съдът е обсъдил поотделно и в съвкупност събраните по надлежния ред и относими доказателства, въз основа на които правилно е установил релевантните факти и ги е отнесъл към приложимите материалноправни разпоредби. По жалбата на Директор на Дирекция "ОДОП" гр. Варна, при ЦУ на НАП: За да отмени частично РА, в частта относно включването като разход в балансите на паричния поток на пазарните цени, за покупка на 3 бр. имоти през 2006 г. и 2007 г., съдът е приел, че съгласно чл. 122, ал. 2, т. 4 от ДОПК органа по приходите следва да вземе предвид при определяне на данъчната основа при извършване на ревизия по особения ред, официалните документи и документите с достоверни данни. НА за покупко-продажба, по своята правна същност са официални удостоверителни документи, поради което съдът е приел, че незаконосъобразно приходната администрация е отчела разхода по пазарни цени, определени в резултат на възложена експертиза. На следващо място съдът е приел, че липсват данни, сделките да са между свързани лица, както и констатации, че са сключени в отклонение на данъчното облагане. Този извод на съда е незаконосъобразен. На първо място НА се ползват с материална доказателствена сила само по отношение на нотариалното удостоверяване, а по отношение на постигнатото съгласие относно елементите на договора, само с формална доказателствена сила. На следващо място следва да се отбележи, че критериите по чл. 122, ал. 2, например по т. 7 и т. 12 ДОПК, позволяват при определяне на данъчната основа да се използват пазарни цени на придобити имущества или на приходи или доходи от продажбата на такива имущества, получени от други лица, упражняващи същата или подобна дейност при същите условия. При това, определянето на данъчната основа в тези случаи по този начин не противоречи на приетото в мотивите на решението на СЕС от 26.04.2012 г. по съединени дела С-621/10 и С-129/11. В т. 49 от мотивите на това решение ясно е казано, че държавите членки имат възможност на основание чл. 273 от Директивата за ДДС и в съответствие с установените в него условия да предвидят други задължения, за да предотвратят данъчните измами. Такива именно са случаите, при който, при констатации за наличие на укрити приходи от продажби, при липса на други данни за определяне на действителната продажна цена /или при данни че официално обявената такава е симулативна/, с цел предотвратяване на загубата на данъчни приходи, данъчната основа на продажбите следва да се определи като пазарната цена на продадените имоти. Именно с текста на чл. 273 от Директивата е съвместима разпоредбата на чл. 122, ал. 2 ДОПК, поради което и при липса на други ангажирани от ДЗЛ доказателства за различна от определената в хода на ревизията пазарна цена на закупените имоти, незаконосъобразно съдът е приел, че следва да се вземе предвид цената посочена в НА. Основателна е жалбата и в частта относно неправилно определяне размера на задължения за 2006 г. и за 2007 г., тъй като изчисленията на съда не съответстват на приетото, че следва в разходната част на баланса да се включат сумите отразени в НА. С оглед на изложеното, решението в тази му част, следва да бъде отменено и тъй като делото е изяснено от фактическа страна да бъде постановено ново, с което се отхвърли жалбата срещу РА в тази му част. С оглед крайния изход на спора и изричната претенция на касатора Директор на Дирекция "ОДОП" гр. Варна, при ЦУ на НАП, за присъждане на разноски, Жоро Славов Жечев, следва да заплати сумата от 9613 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, в минимален размер съгласно Наредба № 1/2004 г. за цялото производство по делото, тъй като такова не е присъдено от АС. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,