Определение № 83 от 03.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 945/2011 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. с ал.2, изр.1 ГПК във връзка с чл. 286 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма] – [населено място] срещу разпореждане от 13.04.2011 г. по гр. дело №2437/2009г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ д с-в, с което е върната, поради просрочие, частна касационна жалба вх. № на СГС: 24183 /19.03.2011 г. на същия жалбоподател срещу определение по същото дело, с което е оставено в сила определение от 27.10.2010 г. на СРС, 54 с-в по гр.д. № 8724/2008 г. постановено по реда на чл.248 от ГПК. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното определение, доколкото съдът е върнал частната касационната жалба без да са налице основания за това. Ответникът по частната жалба Мария Л. Т. в писмен отговор изразява становище за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. с ал.2, изр.1 ГПК във връзка с чл. 286 ал.2 ГПК. Разгледана по същество, тя е основателна. За да постанови обжалваното разпореждане за връщане на частната касационната жалба, съдът е приел, че същата е подадена от жалбоподателя след едномесечния срок за това, който тече от датата на връчване на копие от обжалвания акт. От данните по делото е видно, че съобщението за така изготвеното определение, с което е оставено в сила определение от 27.10.2010 г. на СРС, 54 с-в по гр.д. № 8724/2008 г. постановено по реда на чл.248 от ГПК, заедно с копие от самия акт е връчено на пълномощника на [фирма]-адв. Д.Д.- лично на 16.02.2012 г. или месечният срок, съгласно чл. 60 ал.3 от ГПК изтича на 16.03.2012 г-сряда. Върнатата частна касационна жалба е подадена, според отбелязването върху самата нея по пощата едва на 18.03.2011 г., т.е. след изтичането на срока за обжалване, което от своя страна, обаче се опровергава от самото оригинално пощенско клеймо, върху лицевата страна на пощенския плик, което е от 16.03.2012 г.. С оглед изложеното обжалваното разпореждане се явява незаконосъобразно и следва да се отмени, тъй като съгласно разпоредбата на чл.62 ал.2 от ГПК едномесечният срок за подаване на частната касационна жалба е спазен. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение