Решение № 136 от 25.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4465/2018 г.

Решение № 136 от 25.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4465/2018 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Велислав Павков Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационни жалби на "Галко" АД и "Метлайф Юръп Д. А. К. – клон България" К. против решение № 234/11.07.2018 г., постановено по в. гр. д. № 284/2017 г. от ІІІ-ти състав на Окръжен съд – Перник само в частта, с която е уважен предявения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. В частта, с която е присъдено обезщетение за претърпени имуществени вреди, решението е влязло в сила, като необжалваемо. В тази част липсва и подадена касационна жалба. Ответникът по касационните жалби ги оспорва, с писмен отговор. Касационното обжалване е допуснато с определение № 140/18.02.2019 г., постановено на основание чл. 288 ГПК. Правен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е относно допустимостта на приемане на доказателства от въззивната инстанция, приложени към въззивната жалба, които страната е могла да посочи и да представи пред първоинстанционния съд, без жалбоподателят да изложи и обоснове причините, поради които не е сторил това. Касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – поради противоречие с практиката на ВКС. По отговора на правния въпрос, съставът на ВКС приема следното: Съгласно разпоредбата на чл. 266 ГПК във въззивното производство могат да се събират само две групи доказателства. Първата са доказателства за новооткрити и новонастъпили факти след приключване на съдебното дирене в първата инстанция и доказателства, които са съществували, но страната не е могла да узнае, посочи и представи до приключване на съдебното дирене в първа инстанция, като причините за тази невъзможност трябва да бъдат не само посочени, но и доказани. Втората група са доказателства, които не са били допуснати пред първата инстанция, поради нарушаване на съдопроизводствените правила. Съгласно чл. 266, ал. 2, т. 1 ГПК, до приключване на съдебното дирене във въззивното производство, страните могат да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят доказателства за тях, когато не са могли да ги узнаят, посочат и представят до подаване на жалбата и съответно в срока за отговор. Когато въззивният съд прецени, че доказателствата са нови по смисъла на чл. 266, ал. 2, т. 1 ГПК (когато страната, въпреки, че е положила дължимата грижа за добро водене на делото, обективно не е могла да узнае, да посочи или да представи доказателствата), той следва да постанови събирането им доколкото същите са допустими и относими към спорното право. В горната насока е налице многобройна и последователна съдебна практика на ВКС, в т. ч. и цитираната от касатора /решения № 252/04.09.2012 г. по гр. д. № 629/2011 г. на ВКС, ІV гр. отд., р. № 79/03.02.2010 г. по гр. д. № 56/2010 г. на ІV гр. отд. и др. / и дала основание за допускането до касационно обжалване на съдебното решение, която се споделя и от настоящия състав. По касационните жалби на "Галко" АД и "Метлайф Юръп Д. А. К. – клон България" К. ВКС приема следното: По делото няма представено и прието от съда влязло в сила разпореждане на НОИ, с което е прието, че настъпилата злополука е трудова, на основание чл. 60, ал. 1 КСО. С въззивната жалба е представено невлязло в сила решение от 30.11.2016 г. на АС- Перник, постановено по адм. д. № 295/2016 г., с което е отхвърлена жалбата на "Галко" АД против решение № К. -3/13.05.2016 г. на ТП – П. към НОИ, с което е потвърдено разпореждане № 18/18.03.2016 г. на длъжностното лице по осигуряването. В решението на съда е посочено, че делото е образувано по повод жалба на "Галко" АД против решение № К. -3/13.05.2016 г. на ТП – П. към НОИ, с което е потвърдено разпореждане № 18/18.03.2016 г. на длъжностното лице по осигуряването, с което на основание чл. 60, ал. 1 от КСО декларираната от жалбоподателя, в качеството му на осигурител злополука, настъпила с ищеца по делото, е приета за трудова. Въззивният съд е приел, че от решението е видно, че същото е постановено по повод обжалване на разпореждането, с което е призната за трудова злополуката, настъпила с ищеца, като и няма спор между страните по настоящето дело, че именно това е бил предмет на спора по цитираното дело на АС- Перник. Този извод съдът е приел за потвърден и от представена касационна жалба на "Галко" АД против решението на АС- Перник, в която изрично се анализира описания по- горе протокол за разследване на трудова злополука № 1/15.03.2016 г. Действително, от представените пред въззивната инстанция писмени доказателства се установява, че е налице издадено разпореждане № 18/18.03.2016 г. на длъжностното лице по осигуряването, с което на основание чл. 60, ал. 1 от КСО декларираната от жалбоподателя, в качеството му на осигурител злополука, настъпила с ищеца по делото, е приета за трудова. Приемането на писмени доказателства в тази насока от страна на въззивния съд касаят наличието на преюдициален спор, от който зависи изхода на спора по същество, като наличието на този спор обуславя и законосъобразното развитие на процеса, независимо от фазата, на която се намира, в случая въззивно производство. При наличието на основание за спиране на производството и постановяване на въззивното решение без да е спряно производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, въззивното решение би подлежало на обезсилване, като постановено при наличие на отрицателна процесуална предпоставка за упражняване правото на иск. В случая, приетите от въззивния съд касаят наличието на тази предпоставка и оттам и надлежното упражняване на правото на иск, следователно правилно и законосъобразно са приети от въззивния съд, като въз основа на тях производството е било спряно, до приключването на производството по преюдициалния спор. В касационните жалби са твърди, че решението е необосновано, доколкото съдът, в противоречие с приетите по делото доказателства е приел липсата на проява на груба небрежност от страна на пострадалия, при настъпването на трудовата злополука. Механизмът за настъпване на трудовата злополука се установява от протокол № 1/15.03.2016 г. на комисията за разследване на трудова злополука, а именно по време на работа с хидравлична преса, буталото на пресата, с прикрепения към него поансон е извършило постъпателно движение надолу към матрицата, закрепена на работния плот на машината. В този момент пръсти на дясната ръка на ищеца са се намирали в пространството между матрицата и поансона на буталото и са захванати от постъпателното движение на буталото към матрицата. Установено е по делото от приетата съдебно- техническа експертиза, че пресата, на която е работел ищецът, няма устройство, недопускащо попадането на част от тялото на работещия до работното й пространство, което съставлява нарушение на т. 3 от Приложение № 2 към чл. 6 на Наредба № 3 от 23.03.2004 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при механично (студено) обработване на метали. Също така липсват доказателства в какво точно се е състоял инструктажът за безопасна работа, който е бил проведен на ищеца и в частност дали този инструктаж е включвал и правилата за безопасна работа с пресата. Предвид обстоятелството, че трудовата злополука е настъпила при работа с технически необезопасена машина, както и без да е установено по несъмнен начин провеждането на точен инструктаж за правилата за безопасност при работа с машината, настоящият състав на ВКС приема, че злополуката не е настъпила в резултат на проявена от работника груба небрежност. Предвид установените неимуществени вреди, свързани с проведените оперативни намеси, сравнително дългия период на възстановяване на ищеца, извършената ампутация на част от втория пръст на дясната ръка, възрастта на ищеца, дългия период на болки и страдания, свързани както с проведените операции, период на възстановяване, неколкократно хоспитализиране, нарушения захват на ръката и козметичния дефект, настоящият състав на ВКС споделя, че определеното от въззивния съд обезщетение в размер на 30 000 лева /намалено с изплатеното обезщетение, е справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Предвид изложеното, решението на въззивния съд следва да се остави в сила, като в полза на ответника по касационните жалба следва да се присъди сумата 500 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Водим от горното, съставът на ВКС