Определение № 7726 от 21.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6283/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 216а, ал. 1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП). Образувано е по частна жалба, подадена от „РИНЕКС - М“ ЕООД, ЕИК 204235880, чрез пълномощник адв. Чеширова, срещу определение № 537 от 23.05.2024 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-386/2024 г. С това определение е оставено без уважение искането на дружеството за налагане на времена мярка „спиране на процедурата” за възлагане на обществена поръчка с предмет „Рехабилитация и облагородяване на парк „Н. Й. Вапцаров“, включително осигуряване на достъп за хора с увреждания, гр. Димитровград“, открита с решение № F518716/26.04.2024 г. на кмета на община Димитровград и с уникален номер на поръчката № 00068-2024-0013 в ЦАИС ЕОП. В частната жалба са изложени доводи по отношение на естеството на исканата временна мярка „спиране на процедурата“ с оглед тълкуването и прилагането на чл. 204 от ЗОП без да се твърдят конкретни пороци на оспорения акт на КЗК по чл. 209, т. 3 от АПК и като не са приложени доказателства към жалбата. Иска се отмяна на обжалваното определение. Претендират се разноски за държавна такса. Ответникът – кметът на община Димитровград, в срока по чл. 232 от АПК не изразява становище по частната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, Четвърто отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в законоустановения срок. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, по следните съображения: Производството пред Комисията за защита на конкуренцията е образувано във връзка с оспорването от страна на „Ринекс-М“ ЕООД срещу решение № F518716/26.04.2024 г. на кмета на община Димитровград за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка по вид „публично състезание“ с предмет „Рехабилитация и облагородяване на парк „Н. Й. Вапцаров“, включително осигуряване на достъп за хора с увреждания, гр. Димитровград“ с уникален номер на поръчката № 00068-2024-0013 в ЦАИС ЕОП. В жалбата е обективирано искане за налагане на временна мярка „спиране на процедурата“ на основание чл. 203, ал. 2 от ЗОП. Искането е обосновано с необходимостта от законосъобразно провеждане на процедурата, което е в интерес, както на възложителя, така и на обществото, с оглед ефективно разходване на публични средства. С обжалваното определение КЗК е оставила без уважение искането за налагане на временната мярка. За да постанови оспореното определение № 537 от 23.05.2024 г., КЗК е посочила, че жалбоподателят носи тежестта да обоснове и докаже наличието на факти и обстоятелства, изискващи спиране на процедурата и в отклонение от общото правило, че жалба срещу решение за откриване на възложителя не спира процедурата за възлагане на обществена поръчка. КЗК е посочила, че жалбоподателят не представя доказателства и не мотивира увреждане на интересите на „Ринекс - М“ ЕООД му по необратим начин, така че да е необходимо обезпечаването им. При преценката на възможните последици от налагането на временната мярка, КЗК е приела, че предвид специфичния предмет на обществената поръчка, спирането на процедурата би оказало негативно въздействие, както върху възложителя, така и върху обществения интерес. Съобразен е общественият аспект на предмета на възлагателната процедура, като е обоснован значим обществен интерес от своевременното му осъществяване, предвид това, че е свързана с рехабилитация и облагородяване на парк „Н. Й. Вапцаров“, включително осигуряване на достъп за хора с увреждания в гр. Димитровград, като целта на реализирането на поръчката е подобряване на качеството на живот на гражданите, което е една от основните социални функции и цели на общината. Обсъдено е, че евентуалното удовлетворяване на отправеното особено искане от жалбоподателя би довело до отрицателни последици, превишаващи ползите от налагане на мярката и накърняване на обществения интерес, които обстоятелства са свързани със забавяне провеждането на процедура и сключване на договор за обществената поръчка. На следващо място КЗК е обсъдила факта, че „спирането на процедурата“ ще накърни в по-голяма степен обществения интерес, отколкото предполагаемото опорочаване на законосъобразността на процедурата, което да бъде обезпечено с временна мярка и при никакви приложени доказателства по отношение на възможните последици от налагането на мярката за всички интереси, каквото е изискването на чл. 204, ал. 2 от ЗОП. КЗК е формирала извод, че настоящият случай попада в хипотезата на чл. 204, ал. 3 от ЗОП, тъй като отрицателните последици за всички интереси, които могат да се увредят от спирането на процедурата, ще превишават ползата от нейното налагане. В оспорения акт КЗК се е позовала и на чл. 112, ал. 8 от ЗОП, съгласно който възложителят няма право да сключи договор с определения изпълнител преди влизане в сила на всички решения по процедурата и следователно, дори и процедурата да не бъде спряна и да продължи с постановяване на решение за определяне на изпълнител, интересите на жалбоподателя ще бъдат защитени до решаването на спора по същество. В заключение е съобразен чл. 204, ал. 4 от ЗОП, че произнасянето по искането за налагане на временната мярка не обвързва КЗК при решаване на спора по същество, както и не засяга останалите искания на жалбоподателя. С тези фактически и правни основания КЗК е приела, че искането за налагане на временна мярка „спиране на процедурата“ е неоснователно и го е оставила без уважение. Постановеното определение е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 203, ал. 1 от ЗОП жалба срещу решение, действие или бездействие на възложителя, с изключение на тази срещу решението за определяне на изпълнител, не спира процедурата за възлагане на обществена поръчка, освен когато е поискана временна мярка „спиране на процедурата“. Според чл. 204, ал. 2 от ЗОП Комисията за защита на конкуренцията се произнася по искането след преценка на възможните последици от налагането на временна мярка за всички интереси, които могат да се увредят, включително за обществения интерес и интересите, свързани с отбраната и сигурността, направена въз основа на твърденията по жалбата, становището на възложителя и приложените доказателства от страните. В чл. 204, ал. 3 от закона е предвидено, че Комисията за защита на конкуренцията може да не наложи временна мярка, когато отрицателните последици за всички интереси, които могат да се увредят, превишават ползата от нейното налагане. При постановяване на обжалваното определение КЗК се е съобразила с изискванията на чл. 204, ал. 2 от ЗОП и е обсъдила възможните последици от налагането на временната мярка за всички интереси, които могат да се увредят, включително за обществения интерес. Настоящият съдебен състав намира за правилна преценката на КЗК, че спирането на процедурата би оказало негативно въздействие върху обществото като цяло, предвид специфичния й предмет. ВАС споделя като законосъобразен извода на КЗК, че мярката не следва да бъде наложена, тъй като от спирането на процедурата могат да възникнат по-големи вреди за засегнатите страни, в т.ч. възложителя и обществото, спрямо ползите от нейното налагане. Както в жалбата пред КЗК, така и в настоящата частна жалба, са развити идентични доводи, че с налагането на временна мярка „спиране на процедурата“ ще се обезпечи законосъобразното провеждане на обществената поръчка, вкл. по отношение на законосъобразното разходване на публичните средства досежно целта и принципите на ЗОП. С настоящата частна жалба се сочи още, че дори КЗК да не обсъжда основателността на оплакванията по същество на този етап, би могла да вземе предвид колко са съществени и какъв риск крият, ако са основателни. Тези аргументи на жалбоподателя са несъстоятелни и са в противоречие, както с целта на уредената в закона възможност за искане налагане на временна мярка „спиране на процедурата“, съответно на тълкуването и прилагането на чл. 204, ал. 2 и 3 от ЗОП, така и спрямо произнасянето на КЗК по същество по жалбата, с която е сезирана, което обосновава и необходимостта от мотивиране и доказване, че отрицателните последици от спирането на процедурата няма да превишат ползата от нейното налагане. По тази причина искането за налагане на временна мярка „спиране на процедурата“ не следва да бъде отправяно бланкетно и обосновавано единствено с твърденията по същество, с които се твърди незаконосъобразност на оспорения акт на възложителя и по които се дължи произнасяне от КЗК в основното производство, както и с оглед целта и принципите на закона, за които дължи съблюдаване в цялата възлагателна процедура. По възраженията, свързани с пороци на обжалвания акт на възложителя, КЗК ще се произнесе с решението по същество, защото въпреки обжалването на определението пред ВАС, производството пред КЗК не спира, а продължава съгласно чл. 204, ал. 6 от ЗОП. Недопустимо e преценката на възможните последици от налагането на временната мярка да е обусловена от преценката за законосъобразност на процедурата. Противното разбиране обезсмисля предвиденото в чл. 204, ал. 4 от ЗОП, че произнасянето по временната мярка не обвързва КЗК при решаване на спора по същество, както и не засяга останалите искания на жалбоподателя. Трайна е практиката на ВАС, Четвърто отделение, че законосъобразността на обжалвано решение, действие или бездействие на възложителя е преценка по същество на оспорването и подобни оплаквания е неоснователно да служат за налагане на временна мярка (така в определение № 1169/03.02.2023 г. по адм. д. № 441/2023 г., определение № 1052/31.01.2023 г. по адм. д. № 580/2023 г., определение № 6276/24.06.2022 г. по адм. д. № 5881/2022 г., определение № 3179/27.03.2023 г. по адм. д. № 2884/2023 г. и др.) Според настоящия състав при преценката на възможните последици от неналагането на временна мярка не се формира извод за увреждане на интереси на този начален етап - откриване, след който предстоят поредица от действия и издаване на актове на възложителя по същата процедура, всички от които са нормативно уредени в достатъчно ясни и определени срокове. Конкретно, интересите на жалбоподателя няма да бъдат увредени предвид законодателното разрешение, че и при продължаване на процедурата, самата жалба срещу решението за определяне на изпълнителя спира процедурата за възлагане на обществената поръчка до окончателното решаване на спора - чл. 203, ал. 4 от ЗОП. Допълнителна гаранция за защита интересите на жалбоподателя, както впрочем и на други потенциални участници във възлагателната процедура, е забраната, предвидена в чл. 112, ал. 8 от ЗОП, възложителят да сключи договор с избрания изпълнител преди влизането в сила на всички решения по процедурата, която КЗК също е съобразила. По изложените съображения искането за налагане на временна мярка законосъобразно и обосновано е оставено без уважение от КЗК с оспорения пред ВАС акт, поради което обжалваното определение на КЗК като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 216а, ал. 3 във вр. 236 във вр. чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение