Определение № 4405 от 17.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2592/2025 г.

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК. Постъпила е молба от ответниците по касация „Елиса 1“ЕООД – в ликвидация и адв.Д. Т. за допълване на определението на касационната инстанция, постановено по реда на чл.288 от ГПК, в частта за разноските, тъй като съдът не се е произнесъл по това искане, което е било направено в срока за отговор на касационната жалба. Ответниците по искането Х. В. Й. и „Текмор“АД не са депозирал отговор. Съдът като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените по делото доказателства намира за установено следното: Искането е направено в месечен срок от постановяване на определението по чл.288 от ГПК и е допустимо.По същество е основателно. С отговора на касационната жалба е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между „Елиса 1“ЕООД/л./ и адв.Д. Т., страните по който са уговорили, че за предоставената от адвоката услуга се дължи възнаграждение от 5000лв., което е било заплатено изцяло в брой към момента на неговото подписване.В тази си част договорът има характер на разписка за полученото плащане. Основателно е искането на адв.Д.Т. за присъждане на възнаграждение по чл.38 от ЗАдв по сключения с ответника А. Л. договор за правна защита и съдействие, тъй като от съдържанието му се установява, че предоставеното процесуално представителство е безплатно/в срока за отговор насрещната страна не е оспорила, че при сключването на договора са били налице предпоставките по чл.38, ал.1, т.3, предл.2 от ЗАадв/.Предвид невисоката правна и фактическа сложност на делото, обжалваемият интерес, който е 134 358.2лв., както и момента на сключване на договора за правна защита и съдействие - 16.08.2024г., ВКС намира, че на адв.Д.Т. следва да се присъди възнаграждение от 1 000евро, платимо от касаторите. Касационната инстанция не се е произнесла по искането за разноски, поради което са налице формалните предпоставки за допълване на определението по чл.288 от ГПК. Предвид горното, съдът