Определение № 8631 от 13.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7693/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Б. С. Д. и Е. Б. Д., подадена чрез адв. П. В. Йотов, против определение № 26956 от 03.07.2026 г., постановено по адм. дело № 7695/2026 г. по описа на Административен съд - София - град, Второ отделение, 53 състав, с което е оставена без разглеждане жалбата им срещу действията и бездействията на органа по изпълнението при принудително изпълнение на Заповед № РКП26-РД56-231/17.06.2026 г. на кмета на район „Красна поляна“ – Столична община (СО), оставено е без разглеждане и направеното искане за спиране на изпълнението на заповедта, както и е прекратено производството по делото. В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно и необосновано. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно е приел липса на действия и бездействия по смисъла на чл. 294 АПК, като не е съобразил изложените в жалбата твърдения за допускане на строителни работници в имота, започване на строително - монтажни работи, увреждане на керемиди и фасада, изхвърляне на строителни отпадъци и липса на обезопасяване. Поддържа се, че съдът е решил спорен фактически въпрос на фазата на допустимостта, като е възприел единствено становището на административния орган, че изпълнително производство не е образувано и принудителни действия не са предприемани. Твърди се също, че не е изпратена покана за доброволно изпълнение, не са съставяни протоколи по чл. 284 АПК и не е представена пълната преписка относно изпълнението. Иска се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, както и за произнасяне по искането за спиране на изпълнението. Ответната страна – кметът на район „Красна поляна“ – СО, в писмен отговор, подаден чрез процесуален представител гл. юрк. Василева, оспорва частната жалба и моли обжалваното определение да бъде оставено в сила. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт прегражда развитието на производството, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Б. С. Д. и Е. Б. Д., срещу действията и бездействията на органа по изпълнението при принудително изпълнение на Заповед № РКП26-РД56-231/17.06.2026 г. на кмета на район „Красна поляна“ – СО, с която е заповядано на собствениците на поземлен имот с идентификатор 68134.1106.181 по КККР, XV - 504, кв. 78а – г-н Б. С. Д. и г-жа Е. Б. Д. да осигурят свободен достъп в имота им за извършване на разрешени с Разрешение за строеж № 2/2024 г. строителни и монтажни работи по калканна стена между УПИ XVI-381 и УПИ XV-504. В жалбата е направено особено искане по реда на чл. 297, ал. 4 АПК за спиране на принудителното изпълнение, мотивирано с вероятността от настъпване на значителна и трудно поправима вреда за оспорващите, предвид твърденията за увреждане на фасадата и покрива на единственото им жилище, както и обстоятелството, че същите са възрастни лица с установена трайно намалена работоспособност, съгласно представените решения на ТЕЛК. С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на Б. С. Д. и Е. Б. Д. срещу действията и бездействията на органа по изпълнението при принудително изпълнение на Заповед № РКП26-РД56-231/17.06.2026 г. на кмета на район „Красна поляна“ – СО, оставено е без разглеждане и направеното искане за спиране на изпълнението на заповедта, както и е прекратено производството по делото. За да постанови този резултат съдът е приел, че не са налице действия или бездействия на органа по изпълнението по смисъла на чл. 294 АПК, които да бъдат предмет на оспорване. Изпълнителното производство започва с изпращането на покана за доброволно изпълнение, която представлява първото действие, предприето от органа по изпълнението, с което пряко могат да бъдат засегнати правата и законните интереси на адресата и което, съответно, подлежи на съдебен контрол. Констатирал, че конкретния случай жалбоподателите не са доказали твърденията си, че изобщо са били предприемани каквито и да било действия по принудително изпълнение на Заповед № РКП26-РД56-231/17.06.2026 г., издадена от кмета на район „Красна поляна“ - СО. Напротив приел е, че от представеното по делото писмо от 03.07.2026 г. се установява, че административният орган изрично е посочил, че изпълнително производство не е образувано и не са предприемани действия по принудителното изпълнение на заповедта, доколкото жалбоподателите са осигурили достъп до имота за извършване на разрешените строително-монтажни работи. Така постановеното определение е законосъобразно. Съгласно чл. 294 АПК на обжалване подлежат постановленията, действията и бездействията на органите по изпълнението. Предметът на съдебния контрол по този ред предполага наличието на конкретно действие или бездействие, извършено или допуснато от орган по изпълнението във връзка с образувано изпълнително производство. В случая със Заповед № РКП26-РД56-231/17.06.2026 г., кметът на район „Красна поляна“ - СО е разпоредил на жалбоподателите, като собственици на поземлен имот с идентификатор 68134.1106.181, да осигурят свободен достъп в имота за извършване на разрешени строително-монтажни работи по калканна стена. Не се спори, че тази заповед представлява изпълнително основание. Спорен е въпросът дали по нея е започнало и е било осъществявано производство по принудително изпълнение, респективно дали са налице действия или бездействия на органа по изпълнението, подлежащи на контрол по чл. 294 АПК. От материалите по делото се установява, че в изпълнение на дадените от първоинстанционния съд указания административният орган е представил писмо изх. № РКП26-РД56-231/12/03.07.2026 г., с което изрично е заявил, че по процесната заповед не е образувано изпълнително производство и не са предприемани действия по принудително изпълнение, тъй като жалбоподателите са осигурили достъп до имота за извършване на разрешените строително-монтажни работи. Жалбоподателите не са представили доказателства, които да опровергават това обстоятелство. Действително в жалбата пред първоинстанционния съд са изложени твърдения за допускане на строителни работници в имота, започване на строителни дейности, увреждане на керемиди и фасада, изхвърляне на строителни отпадъци и липса на обезопасяване.Тези твърдения обаче сами по себе си не установяват, че посочените действия са извършени от органа по изпълнението или по негово разпореждане в рамките на образувано производство по принудително изпълнение. В тази връзка следва да се прави разграничение между действията, извършвани от лицата, на които е разрешено да осъществят съответните строително - монтажни работи, и действията на органа по изпълнението, насочени към принудителното осъществяване на задължението, установено с административния акт. Самото наличие на строителни работници в имота и извършването на строително-монтажни работи не означава, че е налице принудително изпълнение. За да бъдат тези действия предмет на оспорване по реда на чл. 294 и сл. АПК, следва да е установена тяхната връзка с изпълнителното производство и да са извършени от органа по изпълнението или от лица, действащи по негово разпореждане при осъществяване на правомощията му по принудително изпълнение. В случая такава връзка не се установява от доказателствата по делото. Поради това не може да се приеме, че описаните от жалбоподателите действия представляват действия или бездействия на органа по изпълнението по смисъла на чл. 294 АПК, годни да бъдат предмет на съдебен контрол по този ред. Още повече, че според представеното от административния орган становище достъпът до имота е бил осигурен от самите жалбоподатели. При липса на доказателства за принудително влизане в имота, за извършено от органа действие по принудително осигуряване на достъп или за друго конкретно изпълнително действие на органа, не може да се приеме, че е налице предмет на оспорване по чл. 294 АПК. Неоснователно е и възражението, че първоинстанционният съд е решил спор по същество на фазата на допустимостта. За да прецени допустимостта на жалбата, съдът е следвало да установи дали съществува годен предмет на оспорване по чл. 294 АПК. Именно с тази цел е изискал от административния орган информация относно наличието на изпълнително производство и предприетите действия по изпълнението. В изпълнение на дадените указания административният орган е заявил изрично, че изпълнително производство не е образувано и действия по принудително изпълнение не са предприемани. При това положение тежестта за установяване на наличието на конкретни действия или бездействия на органа по изпълнението, които подлежат на контрол по чл. 294 АПК, е върху жалбоподателите. В настоящия случай такива доказателства не са представени. Не може да бъде споделено и становището, че липсата на покана за доброволно изпълнение сама по себе си представлява бездействие на органа по изпълнението, подлежащо на самостоятелно оспорване по чл. 294 АПК. Жалбоподателите не оспорват конкретна покана за доброволно изпълнение, нито твърдят, че са отправили до органа по изпълнението конкретно искане за извършване на изпълнително действие, по което той да е бездействал. Самото твърдение, че не е изпратена покана за доброволно изпълнение, не създава годен предмет на производство по чл. 294 АПК при положение, че по делото не е установено образуването на изпълнително производство и предприемането на принудителни действия. Неоснователно е и оплакването за нарушение на чл. 284 АПК. Задължението за съставяне на протокол по чл. 284 АПК е относимо към предприето и извършено действие в рамките на изпълнително производство. При положение че по делото не е установено наличие на такова производство и конкретно действие на органа по изпълнението, не може да се приеме, че липсата на протоколи по чл. 284 АПК представлява самостоятелно основание за допустимост на жалбата. Не се споделя и твърдението, че първоинстанционният съд е бил длъжен да обсъди приложените доказателства и да събере поисканите доказателства, за да установи дали е налице предмет на оспорване. Съдът е изпълнил задължението си по чл. 297 АПК, като е изискал от административния орган конкретна информация относно образуването на изпълнително производство и предприетите действия. В отговор е получено категорично отрицателно становище. Доколкото жалбоподателите поддържат, че независимо от липсата на формално образувано изпълнително производство са били извършени фактически действия от органа по изпълнението, те е следвало да ангажират конкретни доказателства, от които да се установява именно този факт. Такива доказателства не са налице. Не може да бъде възприета и тезата, че всяко фактическо действие, извършено във връзка с изпълнението на административния акт, автоматично представлява действие по принудително изпълнение по смисъла на чл. 294 АПК. Необходимо е действието да е извършено от органа по изпълнението при упражняване на предоставените му изпълнителни правомощия. В конкретния случай не е доказано органът по изпълнението да е извършвал принудително въвеждане на строителни работници в имота, да е осигурявал достъп със свои властнически действия или да е предприемал други действия, насочени към принудително изпълнение на задължението на жалбоподателите. Обстоятелството, че жалбоподателите твърдят настъпили увреждания по покрива и фасадата, не променя този извод. Дори да се приеме, че такива вреди са причинени при извършването на строително - монтажните работи, въпросът за законосъобразността на тези действия и за евентуалната отговорност за причинените вреди е отделен от въпроса за наличието на действия или бездействия на органа по изпълнението по смисъла на чл. 294 АПК. Самото твърдение за настъпили вреди не превръща извършваната строителна дейност в действие по принудително изпълнение на административния акт и не обосновава приложимостта на реда за оспорване по чл. 294 и сл. АПК. Поради липса на годен предмет на оспорване правилно първоинстанционният съд е приел, че жалбата е недопустима и е прекратил производството. Правилно е оставено без разглеждане и искането за спиране на изпълнението по чл. 297, ал. 4 АПК. Произнасянето по това искане предполага наличие на допустима жалба срещу действие или бездействие по изпълнението. След като основната жалба е недопустима поради липса на годен предмет на оспорване, не е налице процесуална предпоставка за разглеждане на акцесорното искане за спиране. Предвид изложеното настоящият състав на ВАС приема, че частната жалба е неоснователна, поради което оспореното определение като правилно, следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК, тричленен състав на Върховния административен съд