Решение № 6504 от 15.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1488/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на „Вива Кредит“АД, правоприемник на „Вива Кредит“ООД, чрез процесуален представител адв. А. Николовска, срещу Решение №2900/29.10.2025 г. постановено по адм. дело №493/2025 г. на Административен съд – Русе /АС- Русе/, в частта, с която е постановено, че е налице изричен отказ на дружеството да предостави копие от всички носители на лични данни на В. И. Я. - договори, стандартни европейски формуляри, погасителни планове и др. за периода от 12.06.2020 г. до 12.06.2025 г. и преписката върната на „Вива Кредит“АД за ново произнасяне по искането на Я. в 1 – месечен срок. Според касатора решението в обжалваната му част е недопустимо и неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменително основание съгласно чл.209, т.3 от АПК. Моли решението да бъде отменено. С жалбата е направено особено искане за спиране на съдебното производство поради образувано пред СЕС дело №С-676/2025 г. по преюдициално запитване на АС - Варна. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание касаторът не се представлява. Постъпила е писмена молба на 16.04.2026 г. от адв. Николовска, с която моли да не бъде даван ход на делото, а съдебното производство да бъде спряно на основание чл.154а, т.8 от АПК - поради дело №676/2025 на СЕС, преюдициално за настоящия спор. Ответникът – В. И. Я., чрез процесуален представител адв. М. Мавров, в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за потвърждаване на обжалваното решение. По искането за спиране на съдебното производство е изразено становище за неоснователност. Постъпила е молба на 21.04.2026 г. от адв. Мавров, с която не възразява да бъде даден ход на делото в негово отсъствие, поддържа отговора по касационната жалба, включително и по отношение искането за спиране на съдебното производство. Заявява, че няма доказателствени искания. Изложени са съображения по съществото на спора. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата по представен списък на същите. В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Съдебното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна следното: На 14.06.2025 г. от В. И. Я., чрез адв. Мавров, е депозирано до „Вива Кредит“АД, в качеството му на администратор на лични данни, заявление за упражняване на право на достъп до информация, с което на основание чл. 15 и чл.20 от Регламент /ЕС/ 2016/679 е поискана информация дали личните й данни са обработвани от дружеството, целите за обработването им, категориите лични данни, получателите, на които са разкрити. Направено е искане да бъдат предоставени всички носители на лични данни на Я. за периода 12.06.2020 г. до 12.06.2025 г. - договори, стандартни европейски формуляри, погасителни планове и др. На 14.07.2025 г. до В. Я., чрез адв. Мавров, е изпратено по електронен път Уведомление и Удостоверение от същата дата, подписани от П. Попова - пълномощник на „Вива Кредит“АД. Администраторът е предоставил в уведомлението от 14.07.2025 г. информация относно начина за снабдяване с допълнителни документи - например при повторно искане на документи, съдържащи лични данни или при искане на документи, които не съдържат лични данни, а именно чрез обичайна административна услуга, за която се дължи такса съгласно условия и реда, посочени на общодостъпна тарифа, налична на следния адрес: https://vivacredit-online.bg/uploads/files/13- 67407ef8da285.pdf. На жалбоподателката е била предоставена информация за това, че нейни лични данни се обработвали от дружеството. Администраторът имал правото да прецени как да предостави информацията по ясен и ефективен начин. Поисканите документи били предоставяни на жалбоподателката при сключване на договора, което отхвърля твърденията, че тя не е бил запознат с договорните отношения и не може да потвърди легитимността на обработката без повторното предоставяне на документите. По отношение на искането, по чл. 20 от GDPR, в отговора администраторът е посочил, че част от обработката е ръчна, което прави правото на преносимост по чл. 20 GDPR неприложимо с настоящия случай. Понятието „копие" на лични данни не означавало копие на целия документ. С Уведомлението от 14.07.2025 г. дружеството предоставило копие на обработваните данни и структурирани извадки. С обжалваното решение АС - Русе е отменил по жалба на В. И. Я., изричния отказ от 14.07.2025 г. на „Вива Кредит" АД, в частта да бъдат предоставени на основание чл.15 от Регламент /ЕС/ 2016/679 по нейно искане, изпратено чрез електронна поща на 14.06.2025 г., копие от всички носители на нейни лични данни /договори, стандартни европейски формуляри и др./, за периода от 12.06.2020 г. до 12.06.2025 г. Със съдебното решение АС - Русе е отхвърлил жалбата на В. И. Я., в частта срещу отказ от 14.07.2025 г. на „Вива Кредит" АД, в качеството му на администратор на лични данни за предоставяне на информация на какво основание се обработват личните и данни / целите на обработването/ за периода от 12.06.2020 г. до 12.06.2025 г. Съдът е изпратил преписката на „Вива Кредит" АД, за произнасяне по подаденото от В. И. Я., чрез еднолично адвокатско дружество „Мавров“, искане от 14.06.2025 г., при спазване на дадените в мотивите на настоящото решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, като е определил на „Вива Кредит" АД на основание чл. 174 от АПК едномесечен срок за произнасяне. С решението съдът е осъдил страните за направените во хозда на първоинстационното съдебно производство разноски. Срещу решението е постъпила касационна жалба от дружеството-администратор в отменителната му част - с която по жалба на В. И. Я. е отменен изричният отказ от 14.07.2025 г. на „Вива Кредит" АД, в частта да бъдат предоставени на основание чл.15 от Регламент /ЕС/ 2016/679 по нейно искане, изпратено чрез електронна поща на 14.06.2025 г., копие от всички носители на нейни лични данни /договори, стандартни европейски формуляри и др./, за периода от 12.06.2020 г. до 12.06.2025 г. и преписката е върната на администратора за произнасяне в едномесечен срок. За да достигне до този резултат съдът е приел, че отправеното от жалбоподателката искане до администратора на лични данни - „Вива Кредит" АД, има характер на заявление по смисъла на чл. 37б, ал. 1 от Закона за защита на личните данни/ЗЗЛД/ и съдържа реквизитите по чл. 37в от закона. То е подадено във връзка с упражняване на правата по чл. 15 от Регламент 2016/679 и предвид разпоредбите чл.4, т.7, чл.4,§1 и §2 от цитирания по-горе регламент, администраторът е длъжен да предостави копие от личните данни на субекта, така както предвижда чл. 15, § 3 от Регламент 2016/679. Според съда копието на лични данни не би следвало да се отъждествява с копие от документи, в каквато насока е било и отправеното от жалбоподателката искане до „Вива Кредит" АД, но следва да се отчете, че разпоредбите на Регламент 2016/679 предоставят права на субекта на данни, които последният може да упражни, като тези права произлизат от фундаменталното право на достъп до информация за личните данни, които съответния администратор обработва на конкретен субект, като в случая обработването първоначално е започнало по повод възникнало правоотношение между администратора и субекта на данни – сключен договор за кредит. В подкрепа на горното са разпоредбите на чл. 12 от Регламент 2016/679. Според §1 на чл. 12 от Регламент 2016/679, "администраторът предприема необходимите мерки за предоставяне на всякаква информация по членове 13 и 14 и на всякаква комуникация по членове 15—22 и член 34, която се отнася до обработването, на субекта на данните в кратка, прозрачна, разбираема и лесно достъпна форма, на ясен и прост език. Информацията се предоставя писмено или по друг начин, включително, когато е целесъобразно, с електронни средства. Ако субектът на данните е поискал това, информацията може да бъде дадена устно, при положение че идентичността на субекта на данните е доказана с други средства", а с чл. 12, §2 от Регламент 2016/679 е вменено задължение на администратора на лични данни да "съдейства за упражняването на правата на субекта на данните по членове 15-22. " В конкретния случай администраторът не е опровергал доводите, изложени в жалбата, че оспорващият не притежава изисканите с молбата копия във връзка с Договор за кредит. В тази насока доказателства от страна на ответника по делото не са били представени, поради което тези обстоятелства са приети като недоказани от първоинстанционния съд. Съдът е посочил, че видно от Уведомление на „Вива Кредит" АД от 14.07.2025 г. до заявителя дружеството не съхранява договори с жалбоподателката, стандартни европейски формуляри и платежни нареждания. Това обстоятелство е било опровергано от подадения отговор на жалбата на „Вива Кредит" АД по делото, в който изрично е посочено, че информация за начина за снабдяване с допълнителни документи - например при повторно искане на документи, съдържащи лични данни или при искане на документи, които не сдържат лични данни, а именно чрез обичайна административна услуга, за която се дължи такса съгласно условия и реда, посочени на общодостъпна тарифа, налична на следния адрес: https://vivacredit-online.bg/uploads/files/13- 67407ef8da285.pdf. АС - Русе е приел, че дори копие от поисканата с молбата информация във връзка с сключения между жалбоподателката и дружеството договор за кредит да е на разположение на оспорващата, субектът на данните не може да бъде лишен от възможността да упражни правата си по ЗЗЛД и Регламент 2016/679 във връзка с явно съществуващите между него и администратора на лични данни взаимоотношения. Администраторът е бил длъжен да предостави не само „копие на личните данни“, но и документите, които обективират самите данни. Копието на лични данни не следва да се отъждествява с копието от документите, обективиращи процесния договор за потребителски кредит. Но въпреки това и съгласно приетото в практиката на СЕС - решение по дело C-369/23/ правото да се получи от администратора копие от лични данни включва и правото да се получат копия от извлечения на документи и дори от цели документи или от извлечения на бази данни, които в частност съдържат посочените данни, ако предоставянето на такова копие е задължително, за да може субектът на данните ефективно да упражни предоставените му с Регламента права. Според съда не са налице и предпоставките за отказ от предоставянето им – конкретно изброените хипотези в чл. 37а, ал. 1 от ЗЗЛД, съгласно която администраторът или обработващият лични данни може да откаже пълно или частично упражняването на правата на субектите на данни по чл. 12 – 22 от ОРЗД, както и да не изпълни задължението си по чл. 34 от регламента, когато упражняването на правата или изпълнението на задължението би създало риск за: националната сигурност; отбраната; обществения ред и сигурност; предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наложените наказания, включително предпазването от и предотвратяването на заплахи за обществения ред и сигурност; други важни цели от широк обществен интерес и по-специално важен икономически или финансов интерес, включително паричните, бюджетните и данъчните въпроси, общественото здраве и социалната сигурност; защитата на независимостта на съдебната власт и съдебните производства; предотвратяването, разследването, разкриването и наказателното преследване на нарушения на етичните кодекси при регулираните професии; защитата на субекта на данните или на правата и свободите на други лица; изпълнението по гражданскоправни искове. По изложените съображения АС - Русе е приел, че оспореният отказ в тази част се явява незаконосъобразен – в нарушение на правото по чл.15, § 3 от Регламент /ЕС/ 2016/679 на достъп на жалбоподателката до обработваните нейни лични данни, отменил го е и е изпратил преписката на основание чл.173, ал.2 от АПК на администратора на лични данни „Вива Кредит" АД за произнасяне по подаденото на 14.06.2025 г. заявление от Я. при спазване на дадените в съдебния акт задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. По искането за спиране на делото до произнасяне на СЕС по дело С-676/25 г. Тъй като по настоящото дело се решава процесуален въпрос, а не се разрешава спора по същество, защото делото се връща за ново разглеждане на първоинстанционния съд - за изследване компетентността на издателя на обжалвания отказ, искането за спиране на настоящото касационно производство е неоснователно. При извършената проверка по реда на чл.218 от АПК настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, но постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В конкретния казус съдът е бил сезиран от Я. с жалба срещу изричен отказ на „Вива Кредит“АД, в качеството на администратор на лични данни, да предостави копие от всички документи, в които се съдържат личните й данни. В жалбата до АС-Русе оспорващият е заявил, че изричният отказ е обективиран в отговор от администратора на лични данни, изпратен чрез електронно съобщение от 14.07.2025 г. до електронната поща на процесуалния представител на жалбоподателя - адв. Мавров. Видно от доказателствата по делото цитираният отказ е обективиран в уведомление и удостоверение от 14.07.2025 г., изпратено от електронен адрес на дружеството до електронен адрес на адв. Мавров – •••@•••, в което е посочено, че е от „Вива Кредит“АД, чрез П. Попова - пълномощник. Удостоверението е подписано от пълномощника Попова чрез електронен подпис. С Определение №2423 от 28.08.2025 г. съдът е конституирал като оспорващ В. Я. и ответник в съдебното производство – „Вива Кредит“АД. Производството по делото е приключило след едно проведено отрито съдебно заседание при така конституираните страни. По делото не е спорно, че „Вива Кредит“АД е администратор на лични данни по смисъла на чл.4 т.7 от ОРЗД, но процесният отговор не е подписан от представляващия това юридическо лице, нито от друго лице в хипотеза на изрично прехвърляне на компетентност от администратора на лични данни по смисъла на ОРЗД. Мотивите на първоинстанционния съд се свеждат до цитиране на приетите за относими текстове от Регламент /ЕС/ 2016/679 и ЗЗЛД и на съдебна практика на ВАС, но не е разгледан актът, предмет на оспорване, за законосъобразност по реда на чл.168, ал.1 от АПК на всички основания по чл.146 от АПК. Не са изложени мотиви относно компетентността на издателя на процесния отказ. По делото липсват доказателства за упълномощаването на П. Попова да представлява дружеството – администратор по искания по реда на чл.15 и чл.20 от Регламент/ЕС/2016/679. При извършена служебна справка в Търговския регистър касационният състав констатира, че представител на дружеството - администратор е К. Костадинов. Предвид изложеното обжалваното решение на АС - Русе следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който след като събере доказателства относно упълномощаването на П. Попова, посочена като пълномощник на администратора и да извърши цялостна проверка за законосъобразност на обжалвания отговор на основание на чл.168, ал.1, вр. с чл.146 от АПК. При този изход на спора не се възлагат разноски за производството пред настоящата инстанция. По искането за разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ, вр. с чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение