Определение № 8922 от 17.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8491/2026 г.

Производство по чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК.Образувано е по частна жалба на „Артекс България“ ЕООД, ЕИК: 108028586, гр. Кърджали, бул. „България“ № 2Б, чрез адв. Х. Кавракиров против Определение № 1021/19.05.2026 г. по адм. дело № 143/2026 г. на Административен съд – Кърджали, с което е оставено без разглеждане искането на жалбоподателя за възобновяване на административнонаказателното производство, приключило с издаването на НП № 09-2400017/12.02.2024 г. на директора на дирекция „Инспекция по труда“ – Кърджали. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради което се иска неговата отмяна. Ответникът по жалбата, директорът на дирекция „Инспекция по труда“ - Кърджали не изразява становище. Върховният административен съд, шесто отделение като съобрази изложените в жалбата доводи и извърши служебна проверка по отношение на нейната допустимост, намира следното: Производството по възобновяване по реда на чл. 70 и сл. от ЗАНН установява специална извънредна процедура за проверка на приключили административнонаказателните производства. Същото представлява самостоятелен процесуален способ за извънинстанционен съдебен контрол на влезли в сила актове, изчерпателно изброени в чл. 70, ал. 1 ЗАНН. Предвид специалния характер на тази уредба, тя изключва приложението на реда за отмяна на влезли в сила съдебни актове по глава четиринадесета от АПК, доколкото законодателят е предвидил самостоятелни предмет и основания за възобновяване на административнонаказателните производства. Съгласно чл. 73 ЗАНН административният съд се произнася по искането за възобновяване с решение, което е окончателно и не подлежи на обжалване. Законът изрично е изключил инстанционния контрол върху постановения съдебен акт, поради което административният съд действа като единствена и последна съдебна инстанция в производството по възобновяване. В настоящия случай, Административен съд – Кърджали е бил сезиран с искане за възобновяване на административнонаказателното производство, приключило с издаването на наказателно постановление, влязло в законна сила, поради необжалването му в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. Следователно наказателно постановление представлява годен предмет на проверка по реда на чл. 70 и сл. ЗАНН от административния съд. Законодателят е предвидил препращане към правилата за касационното оспорване по реда на глава дванадесета от АПК единствено по отношение на съдебните производства по раздел V от ЗАНН (чл. 63в ЗАНН). Аналогична препращаща норма в раздел VIII от ЗАНН, уреждащ производството по възобновяване, не съществува, включително по отношение на глава тринадесета от АПК относно обжалването на определенията и разпорежданията. При това положение липсва законово основание за субсидиарно приложение на чл. 229 и сл. АПК. Обратното би довело до създаване по тълкувателен път на процесуално право на обжалване на актове, постановени в производства по възобновяване, каквото законът не предвижда. Окончателността на съдебните актове, постановени в производството по възобновяване, е обусловена от извънредния характер на тази проверка. Законодателят не е предвидил специален ред за обжалването им. При това положение обжалваният съдебен акт не е от кръга на актовете, подлежащи на обжалване по реда на чл. 229 АПК, поради което подадената срещу него частна жалба се явява процесуално недопустима поради липса на годен предмет на обжалване. Предвид гореизложеното, частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея съдебно производство — прекратено. Водим от горното, Върховният административен съд, шесто отделение,