Определение № 642 от 06.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1364/2023 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на И. Л. К. и КНСБ-ФНСДУО при „Егида-София“ ЕАД срещу определение № 1533 от 8.6.2022 г. по ч. гр. д. № 875 по описа за 2022 г. на Софийския апелативен съд, четиринадесети граждански състав, с което е потвърдено определение от 28.01.2022 г. по гр. д. № 7905 по описа за 2021 г. на Софийския градски съд, VI „Д“ състав“, за оставяне без разглеждане на частната жалба срещу разпореждане от 30.10.2020 г. по гр. д. № 723 по описа за 2006 г. на Софийския районен съд, 63 състав. Частните жалбоподатели твърдят, че определението е нищожно, недопустимо и очевидно неправилно, поради което молят да бъде допуснато до касационно обжалване, да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид становището на частните жалбоподатели и данните по делото, приема следното: С разпореждане от 30.10.2020 г. по гр. д. № 723 по описа за 2006 г. на Софийския районен съд, 63 състав, е върната исковата молба на И. Л. К., по която е образувано делото. Частната жалба срещу това разпореждане е върната с определение № 674 от 28.01.2022 г. по гр. д. № 7905 по описа за 2021 г. на Софийския градски съд, VI „Д“ състав. Определението на Софийския градски съд е потвърдено с определение № 1533 от 8.6.2022 г. по ч. гр. д. № 875 по описа за 2022 г. на Софийския апелативен съд, четиринадесети граждански състав. По този начин е изчерпан инстанционният ред за съдебен контрол върху определението на Софийския градски съд, с което този съд като въззивна инстанция за пръв път е постановил преграждащ развитието на производството съдебен акт. Разпоредбата на чл.274, ал.2, изр.1, предложение второ от ГПК както преди, така и след изменението с ДВ, бр. 50/2015 г., предвижда съдебен контрол от само една инстанция на определенията, постановени за пръв път от окръжен или апелативен съд като въззивна инстанция. Затова определение на апелативен съд, постановено по чл. 274, ал. 2, предложение второ от ГПК, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция, не подлежи на касационно обжалване. В този смисъл са указанията, дадени в ТР №2 от 23.06.2022 г. по тълкувателно дело № 2 от 2018 г. на ОСГТК на ВКС. Ето защо частната касационна жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството трябва да бъде прекратено. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение