Определение № 34 от 18.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 257/2022 г.

Постъпила е молба вх.№ 274346/04.08.2021г., подадена от М. А. А. за отмяна на основание чл. 303, ал.1 т.1 ГПК на влезлите в сила решение № 878 от 27.07.2020 г., с което е допусната съдебна делба и решение № 260125 от 11.02.2021 г., с което е извършена делбата, и двете по гр.д.№ 3902/2019 г. на РС- Стара Загора. Молителката твърди, че живее в германия, но като се завърнала през м.юли 2021 г. съседите й предали изявление за прихващане от племенника й Е. З. А., от което разбрала, че е била страна по делбено дело за наследствен имот в [населено място]. Същия имот бил наследствен от родителите й, за който майка й оставила нотариално завещание в нейна полза. Тя не знаела за него, но го намерила в архива на майка си и след проверка в имотния регистър установила, че не е вписано по нейната партида, а по тая на майка й. Това завещание не е било представено като доказателство по делото за делба от представляващият я особен представител и за нея представлявало новооткрито доказателство. Затова иска да бъдат отменени двете влезли в сила решения и делбата да бъде допусната и извършена при съобразяване със завещанието. Представила е нотариалното завещание от 19.03.2014 г. на нотариус П. И., справка по лице-завещател от регистъра за завещанията, от която е видно, че на 20.03.2014 г. е регистрирано от нотариуса нотариалното завещание в Агенцията по вписванията и справка по партидата на завещателката от службата по вписване и изявление за прихващане. Ответникът по молбата Е. З. А. оспорва допустимостта на молбата, тъй като не са представени никакви доказателства от молитеката кога е узнала за решенията, твърди се, че тя е организирала нотариалното завещание и е знаела за него, че е знаела и за делбеното дело, че многократно се е връщала в България след смъртта на завещателката и се е позовавала пред останалите наследници на завещанието, но не го е показвала. Останалите ответници по молбата не вземат становище. Съдът на основание чл. 307, ал.1 от ГПК при проверка допустимостта на молбата, констатира следното: Молбата е подадена от страна по делбено дело против две влезли в сила решения по гр.д.№ 3902/2019 г. на РС-Стара Загора - Решение № 878 от 27.07.2020 г., с което е допусната съдебна делба е влязло в сила на 17.09.2020 г. и решение и решение № 260125 от 11.02.2021 г., с което е извършена делбата, влязло в сила на 20.05.2021 г. Молителката е представлявана в производството от особен представител. Позовава се на основанието по чл. 303, ал.1 т.1 ГПК, като представя нотариално завещание, което не е било представено по делото. Молбата е подадена от страна по делото, която н е участвала в производството, чрез особен представител. По отношение на решението за извършване на делбата, молбата е подадена в тримесечния срок от влизането му в сила. По отношение на решението за допускане на делбата, тримесечният срок по чл. 305, т.1 ГПК започва да тече от узнаване на решението. Молителката твърди, че е узнала за решението от изявлението за прихващане. То е датирано от автора му с дата 14.06.2021 г. Дори на тази дата да е предадено на молителката, тримесечният срок за подаване на молбата за отмяна по чл. 303, ал.1 т.1 ГПК е спазен. Въпрос по същество е дали молителката е знаела за нотариалното завещание, т.е. дали е номооткрито доказателство и дали е могла да се снабди с него, за да го представи по делбеното дело. Предвид изложеното, молбата следва да се допусне до разглеждане по същество, поради което Върховен касационен съд, състав на първо гр.о.