Решение № 455 от 19.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11351/2025 г.

Производството е по чл. 216 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) и по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на “ГИ Камп“ ООД с предишно наименование "Галчев инженеринг" ООД със седалище и адрес на управление в гр. София, срещу решение № 982 от 23.10.2025 година, постановено от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) по преписка №КЗК-738 по описа за 2025 година, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № F728846 от 06.08.2025 г. на кмета на район "Красно село"- Столична община за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка чрез "публично състезание" с предмет: "Инженеринг (проектиране, строителство и упражняване на авторски надзор) за устойчиво енергийно обновяване на многофамилна жилищна сграда с административен адрес: гр. София, [адрес]", с уникален номер в ЦАИС ЕОП: 01260-2025-0023. Касационният жалбоподател твърди, че решението на КЗК е неправилно поради нарушение на материалния закон – касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс, по което претендира отмяна на решението и отмяна на оспорения акт за откриване на процедурата. Претендира и присъждането на разноските, направени пред Комисията за защита на конкуренцията и тези пред Върховен административен съд. Ответникът- кметът на район Красно село в Столична община, в представен писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира обжалваното решение на КЗК да бъде оставено в сила, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. Върховният административен съд, в тричленен състав на четвърто отделение, след като прецени направените в жалбата оплаквания и становищата на страните във връзка с доказателствата по делото, констатира следното: Касационната жалба е процесуално допустима. Същата е подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред Комисията за защита на конкуренцията е образувано по жалба на "Галчев инженеринг" ООД против решение № F728846 от 06.08.2025 г. на кмета на район "Красно село"- Столична община за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка чрез "публично състезание" с предмет: "Инженеринг (проектиране, строителство и упражняване на авторски надзор) за устойчиво енергийно обновяване на многофамилна жилищна сграда с административен адрес: гр. София, район "Красно село", жк. "Лагера", бл. 51". В жалбата на дружеството са изложени твърдения за допуснати от възложителя три нарушения с въвеждането на незаконосъобразни критерии за подбор към участниците. Първото от тях е свързано с изискването участниците в процедурата да притежават регистрация в Централния професионален регистър на строителя (ЦПРС) към Камарата на строителите (КБС) в Република България за изпълнение на строежи първа група - минимум четвърта категория, съгласно Правилника за реда за вписване и водене на ЦПРС (ПРВВЦПРС) или за по-висока категория строежи от същата група, въпреки че строежът е такъв от трета категория. Второто нарушение е свързано с поставеното изискване участниците да притежават валидна застраховка по чл. 171, ал. 1 от ЗУТ. Третото твърдяно нарушение е въвеждането на ограничителни изисквания, свързани с установяването на технически и професионални способности на участниците, в частта за доказване на изпълнено идентично или сходно с предмета на поръчката строителство. С обжалваното решение КЗК е оставила без уважение жалбата на "Галчев инженеринг" ООД (с настоящо наименование „ГИ Камп“ ООД). За да постанови този резултат, КЗК е приела, че възложителят не е извършил твърдяните нарушения на ЗОП и е изложила конкретни, относими и подробни мотиви по всяко едно от поддържаните в жалбата оплаквания. Постановеното решение е правилно. В касационната жалба се повтарят изцяло доводите, изложени пред КЗК, съдържащи се в първоначалната жалба. На тях КЗК е отговорила, като правните й изводи се споделят от настоящия състав, поради което не е необходимо те да бъдат преповтаряни. Между страните по делото няма спор по фактите. Спорен е единствено въпросът дали поставените от възложителя изисквания към кандидатите съответстват на законовите разпоредби и предмета на процесната обществена поръчка. В решенията на Върховния административен съд, както и на Съда на Европейския съюз (СЕС), се застъпва последователно тезата, че възложителят разполага оперативна самостоятелност при определянето на изискванията към потенциалните участници в процедурите по възлагане на обществена поръчки. Съобразно константната практика на ВАС, свободата на възложителя при определяне на изискванията към участниците е ограничена от разпоредбите на чл. 59, ал. 2 и чл. 2, ал. 2 ЗОП, съгласно които е необходимо поставените критерии за подбор да са необходими за установяване възможността на участниците да изпълнят възлаганата дейност, да са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка, както и да не ограничават конкуренцията, давайки необосновано предимство или необосновано ограничавайки участието на други стопански субекти в обществените поръчки. Съгласно Доклада за обследване за енергийна ефективност (част от одобрената документация), сградата се класифицира като обект от III – та категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 3, б. "в" от ЗУТ за сгради с разгъната застроена площ (РЗП) над 5000 кв. м. Възложителят е поставил критерий за подбор, включващ минимални изисквания за годност (правоспособност) за упражняване на професионална дейност, а именно изискване участниците в процедурата, регистрирани и упражняващи дейност в Република България, да притежават регистрация в Централния професионален регистър на строителя (ЦПРС) към Камарата на строителите в Република България, съгласно чл. 3, ал. 2 от Закона за Камарата на строителите (ЗКС), за изпълнение на строежи първа група – минимум четвърта категория, съгласно Правилника за реда за вписване и водене на ЦПРС (ПРВВЦПРС) или за по-висока категория строежи от същата група. Освен това възложителят е поставил критерий за подбор, включващ минимални изисквания за икономическо и финансово състояние, а именно участниците да притежават валидна застраховка по чл. 171, ал. 1 от ЗУТ - "Професионална отговорност" за дейност "проектант" за вреди, причинени на други участници в строителството и/или на трети лица, вследствие на неправомерни действия или бездействия при или по повод изпълнение на задълженията им, съгласно чл. 171 от ЗУТ, с лимит на отговорността покриваща минималната застрахователна сума, посочена в чл. 5, ал. 1, т. 4 от Наредбата за условията и реда за задължително застраховане в проектирането и строителството или еквивалентна застраховка за професионална отговорност, или гаранция в друга държава-членка на ЕС или в страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, съгласно чл. 171а от ЗУТ. Съпоставката между предмета на поръчката- инженеринг (проектиране, авторски надзор и строителство) за устойчиво енергийно обновяване на многофамилна жилищна сграда, представляваща трета категория строеж, и въведените критерии, описани по-горе, обосновават напълно извода на КЗК за липса на допуснати нарушения от страна на възложителя. Въведените критерии са съобразени изцяло с предмета на конкретната процедура за възлагане на обществена поръчка, като при това поставените минимални изисквания не ограничават, а напротив – разширяват максимално кръга на потенциални участници в процедурата, тъй като възложителят е предвидил те да покриват занижени минимални условия, а именно регистрацията в ЦПРС и притежаването на валидна застраховка следва да покриват строежи от четвърта категория, която е по-ниска от категорията на строежа, предмет на поръчката (трета). Правилни са и изводите на КЗК, че изискването по отношение на регистрацията в ЦПРС не засяга по никакъв начин дружеството, доколкото то е регистрирано в ЦПРС към КСБ именно за първа група, съгласно чл. 5, ал. 1, т. 1 от ПРВВЦПРС: строежи от първа до пета категория съгласно чл. 5, ал. 4 от ПРВВЦПРС. Съгласно чл. 61, ал. 1, т. 2 от ЗОП, възложителят може да определя критерии, въз основа на които да установи икономическото и финансовото състояние на участниците, като постави изискване за наличие на застраховка "Професионална отговорност", когато такова изискване произтича от нормативен акт. В разпоредбата на чл. 171 от Закона за устройство на територията е предвидено изрично, че проектантът, лицето, упражняващо технически контрол по част "Конструктивна", консултантът, строителят и лицето, упражняващо строителен надзор, застраховат професионалната си отговорност за вреди, причинени на други участници в строителството и/или на трети лица, вследствие на неправомерни действия или бездействия при или по повод изпълнение на задълженията им, т. е. въвеждането на оспорения критерий за подбор за наличие на застраховка "Професионална отговорност" произтича от нормативен акт – закон, поради което напълно законосъобразно и обосновано е изискано от потенциалните участници в процедурата. Съгласно посоченото в обявлението и документацията за оспорваната обществена поръчка, възложителят е заложил критерий за подбор, свързан с техническите и професионални способности на участниците в процедурата, като е предвидил, че за последните 5 години, считано от датата на подаване на офертата, трябва да са изпълнили минимум една строителна дейност с предмет и обем, идентични или сходни, с тази на поръчката. Възложителят е направил и допълнително уточнение по този критерий, че строителството се счита за изпълнено, когато за обекта има съставен и подписан Констативен протокол за установяване годността за приемане на строежа (Акт обр. 15) или Протокол за установяване на годността за ползване на строежа (Акт обр. 16), или еквивалент, или за обекта е издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация или разрешение за ползване, или еквивалент. В предмета на поръчката се включва строителство и следва да се отбележи, че нормативният акт, който регламентира приемането на строително-монтажните работи е Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството. В чл. 7, ал. 3, т. 15 от тази наредба е посочен начина на удостоверяване на завършването на строително-монтажните работи от строителя и приемането им от възложителя и това е само и единствено съставянето и подписването на констативния акт – образец № 15. По чл. 7, ал. 3, т. 15 от Наредба № 3, констативен акт за установяване годността за приемане на строежа (приложение № 15) се съставя, на основание чл. 176, ал. 1 от ЗУТ от възложителя, проектантите по всички части на проекта, строителя, лицето, упражняващо строителен надзор, и от технически правоспособните физически лица към него, упражнили строителен надзор по съответните части, или от техническия ръководител за строежите от пета категория. Този акт е основание за съставяне на окончателен доклад от лицето, упражняващо строителен надзор като с него се извършва предаването на строежа и строителната документация от строителя на възложителя. За да се приемат за завършени строително-монтажните работи не е достатъчно само изпълнителят да е преценил, че ги е изпълнил, необходимо е и възложителят да е съгласен с начина на тяхното изпълнение. Възложителят е предоставил възможност на участниците да представят и друг еквивалентен документ, чрез който да удостоверят, че строителството е изпълнено. По този начин е предоставена допълнителна свобода на потенциалните участници, което по същността си представлява допълнителен аргумент относно това, че поставеното от възложителя изискване за завършеност на строителството не е ограничително. Ето защо решението на Комисията за защита на конкуренцията е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и предвид направеното от ответника искане в тази насока, в полза на Столична община- юридическото лице, в чийто състав е органът, издал оспорения административен акт, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 240 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, четвърто отделение,