Решение № 2317 от 13.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13071/2018 г.

Решение № 2317 от 13.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13071/2018 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Цупарска, от [населено място], чрез пълномощника й адвокат Р. Тодорова, против Решение № 314 от 8.08.2018 г., постановено по адм. дело № 225/2018 г. по описа на Административен съд Враца, с което е отхвърлена жалбата й против Решение № 728 по Протокол № 49 от 27.03.2018 г. на Общински съвет-Враца, с което е дадено съгласие за финансово подпомагане на семейства и лица, живеещи на семейни начала за извършване на изследвания и дейности по асистирана репродукция при безплодие, в частта по т. 1, т. 1. 2 от същото. Изложени са съображения за неправилност на съдебния акт, като постановен при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му, като съдът се произнесе по същество на спора, като уважи жалбата и. Претендира разноски по делото. Ответникът – Общински съвет - Враца не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. Производството пред Административен съд Враца се е развило по жалба на Д. Цупарска, от [населено място], против Решение № 728 по Протокол № 49 от 27.03.2018 г. на Общински съвет - Враца, с което е дадено съгласие за финансово подпомагане на семейства и лица, живеещи на семейни начала за извършване на изследвания и дейности по асистирана репродукция при безплодие, в частта по т. 1, т. 1. 2 по подадено от нея заявление вх. № 9400-0-2487 от 15.02.2018 г. Твърди се неговата неправилност, поради неотпускане на заявената сума за подпомагане. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил като неоснователна жалбата. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган по см. на чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1, т. 23 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), в предвидената от закона форма и с изискуемото от закона мнозинство, като е спазена процедурата по приемането на решението в оспорената му част и са изпълнени изискванията на нормативната уредба по приемането му. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е твърдяното в касационната жалба, че решението е необосновано. Решаващият съд е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. Обществените отношения, свързани с местното самоуправление и местната администрация са уредени със ЗМСМА. В чл. 21, ал. 2 от него е предвидено, че "В изпълнение на правомощията си по ал. 1 общинският съвет приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения." Общинският съвет като орган на местното самоуправление решава самостоятелно всички въпроси от местно значение, които законът е предоставил в неговата компетентност, както и други въпроси от местно значение, които не са от изключителната компетентност на други органи - чл. 21, ал. 1, т. 23 ЗМСМА. В съответствие с тези разпоредби Общински съвет Враца е приел Правилник за организация и реда на работа на "Общинския фонд за асистирана репродукция и лечение на репродуктивни заболявания на семейства и лица, живеещи на семейни начала на територията на Община Враца", съответно при спазване на установената с него процедура и оспореното пред съда решение. Според разпоредбата на чл. 13, ал. 5 от Правилника, средствата отпускани на семейства и двойки, живеещи на семейни начала за финансово подпомагане, не са фиксирани в твърдо определен размер, като с оспореното пред съда решение на касаторката са отпуснати средства в рамките на приетия за допустим такъв. След анализ на разпоредбата на чл. 13, ал. 5 от Правилника, съдът е направил правилен и обоснован извод, че решението на Общински съвет Враца, основано на преценката на помощния орган, е такова по целесъобразност, предвид това, че предоставените правомощия на органа са в условията на оперативна самостоятелност. Съгласно разпоредбата на чл. 169 АПК, при оспорване на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове. Действително, оперативна самостоятелност е форма на упражняване на административна компетентност, а административният акт, приет в този случай изисква посочване на мотиви. Мотивираността на акта е изискване за законосъобразност на същия и липсата й води до незаконосъобразност на акта. В случая, както правилно е прието в обжалваното решение, такъв порок не е налице. Извършена е преценка от определения в Правилата орган, при изведени надлежни съображения, относими към претендираното право, възприети в обжалваното пред съда решение. Неоснователно е твърдяното в касационната жалба, че протоколът на комисията, въз основа на който и докладната записка на кмета на общината е взето обжалваното решение е съставен след приемане на оспорения акт и от различен от посочения в него брой членове. Този протокол е представен по делото, не е оспорена истинността му, като от съдържанието му се установява, че решението по него е взето в изискуемото се мнозинство. С оглед гореизложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение