Решение № 7675 от 08.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2782/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. М. К., подадена чрез адв. Т. Маркова, срещу решение № 11278 от 17 декември 2025 год., постановено по адм. дело № 1736/2025 год. по описа на Административен съд гр. Бургас. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на С. М. К. срещу заповед за прилагане на ПАМ № РД-14-4314 от 29 август 2025 год. (ЗППАМ) на главен инспектор в Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Бургас при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът – главен инспектор в Областен отдел „Автомобилна администрация“ (ОО „АА“) гр. Бургас – Т. А., не изразява становище по допустимостта и основателността на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на седмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред Административен съд гр. Бургас е била заповед за прилагане на ПАМ № РД-14-4314 от 29 август 2025 год. издадена от главен инспектор в ОО „АА“ гр. Бургас към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с която спрямо С. М. К. са наложени следните ПАМ: по т. 1 на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „б“ във вр. с чл.106а, ал.7 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) - временно спиране от движение на МПС лек автомобил марка „Опел“ модел „Зафира“ от категория М1, с рег. № [рег. номер], собственост на С. М. К., до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, чрез сваляне и отнемане на предна табела с рег. № [рег. номер], и отнемане свидетелство за регистрация част ІІ с № [номер] по т. 2 на основание чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ и ал.2, т.3 от ЗАвтП - временно отнемане на свидетелство за управление на МПС № [номер] на водача С. М. К. до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца. С решението по делото първостепенният съд е отхвърлил жалбата на С. М. К. като неоснователна. За да постанови този резултат, съдът е приел, че процесният административен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Достигнал е до правният извод, че с доказателствата по делото, с оспорената заповед административният орган е приложил правилно относимите материалноправни разпоредби и е действал в съответствие с целта на закона, издавайки законосъобразен административен акт. Съдът е констатирал, че обжалваната пред него ЗППАМ е законосъобразна, като след анализ на доказателствата по делото е приел за установено следното от фактическа страна: На 29 август 2025 год. касатора в настоящото производство С. М. К. е управлявала лек автомобил „Опел Зафира“ от категория М1, с рег. № [рег. номер], нейна собственост, по маршрут гр. Поморие – Аерогара гр. Бургас, като е превозвала срещу заплащане три броя пътници, без да притежава издаден лиценз за обществен превоз на пътници на територията на Република България, нито издаден лиценз на Общността за превоз на пътници. За лекия автомобил не е било издадено и удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. Констатирано е, че извършеният превоз е „обществен превоз“ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗАвтП. За да направи тези изводи от фактическа страна съдът се е доверил изцяло на сведенията дадени двамата пътници – немски граждани, който са били дадени пред органите на полицията. Обжалваното решение е валидно и допустимо но нeправилно. Състава на Административен съд гр.Бургас в нарушение разпоредбите на процесуалният закон е достигнал до неправилен правен извод за законосъобразност на процесната заповед. По смисъла на чл. 106а, ал. 1 ЗАвП, за преустановяване на административните нарушения по този закон се прилагат изрично предвидените в него ПАМ, поради което те са от вида на преустановяващите. Такава е и мярката по чл. 106а, ал. 1, т. 1, изразяваща се във " временно спиране от движение на моторно превозно средство до отстраняване на нарушението на водач и по чл. 106а, ал. 1, т. 4 от ЗАвП отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до отстраняване на нарушението, който извършва обществен превоз на пътници или товари с моторно превозно средство, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, или без да има заверено копие към лиценз на Общността - до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година; За прилагане на ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б.“б“ и т. 4, б.“б“ ЗАвтП е необходимо да е осъществено административно нарушение - извършване на обществен превоз на пътници или товари с пътно превозно средство, без за него да има издадено заверено копие от лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗАвтП, обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари - лиценз на Общността, удостоверение за регистрация за извършване на "Пътна помощ" или удостоверение за регистрация - за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон. Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" води регистър към лицензите на Общността и лицензите за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България. Регистъра съдържа: № на лиценза, наименование и правна форма на превозвача, ЕИК, адрес на управление на превозвача, имената на професионално компетентното лице, брой копия или удостоверения към съответния лиценз, издадените наказателни постановления, списък на превозните средства, с които превозвачът извършва дейността. По делото не се оспорва обстоятелството, че процесното МПС не притежава лиценз за извършване на превоз на пътници на територията на Република България, лиценз на Общността за извършване на международен превоз на пътници или удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. За нарушение на изискването за извършване на обществен превоз на пътници без издаден лиценз и удостоверение в закона е предвидено налагането на ограничителните мерки, визирани в чл. 106а ЗАвтП. Легална дефиниция на понятието "обществен превоз" се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗАвт Пр и представлява превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага, който се извършва с моторно превозно средство. Превозът на пътници е услуга с търговска цел, която се извършва срещу заплащане и се различава от "превоз на пътници за собствена сметка" по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗАвтПр, който представлява превоз на пътници без заплащане с нетърговска или нестопанска цел, предназначен единствено за собствена дейност или произтичащ от собствена дейност, извършван със собствени или наети без водач пътни превозни средства, управлявани от водачи, назначени по трудов договор с лицето, за чиято сметка се извършва превозът, когато този превоз не е основна дейност за него. В това се изразява спора между страните - дали между водача на автомобила и пътника е договорено заплащане на цената на превоза. Трайно в съдебната практика е прието, че анализът на § 1, т. 1 и т. 2, във вр. с т. 4, б. "б. " от ДР на ЗАвтПр налага извод, че основната предпоставка, по която се различават "общественият превоз" и "превозът за собствена сметка" е възмездният характер на дейността. Когато се извършва без заплащане, с нетърговска или нестопанска цел, превозът на пътници е такъв за собствена сметка. За да бъде установено нарушение на разпоредбите на ЗАвтПр за извършване на обществен превоз на пътници, административният орган, чиято е тежестта на доказване по чл. 170, ал. 1 от АПК, е длъжен да докаже, че е извършено плащане, или има уговорка за извършване на плащане на услугата превоз. Именно последното обстоятелство не се установява по делото. Според разпоредбата на чл. 44, ал. 1 АПК административният орган може да изисква сведения от неучастващи в производството лица, когато това е нужно за изясняване на съществени факти и обстоятелства от значение за производството и те не могат да бъдат установени по друг начин, като ал. 2 допълва че сведенията се дават писмено, подписват се от лицата, които са ги дали, и се преподписват от административния орган или от определен от него служител. В случая дадените обяснения от пътуващите в лекият автомобил лица не са преподписани от главен инспектор в Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр.Бургас или от определен служител по смисъла на чл. 44, ал. 2, изр. второ АПК от административния орган, а са снети от служител на полицията. Съгласно чл. 171, ал. 1 АПК доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда. Сведенията не са преподписани от административния орган или от определен от него служител, административният орган не е разяснил на лицата, неучастващи в производството, че при оспорване на административния акт пред съда могат да бъдат разпитани като свидетели. Следователно административният орган е изградил извода си за извършване на обществен превоз на пътници срещу заплащане, при липса на годни доказателства, събрани по предвидения в закона ред. В с. з. пред първоинстанционният съд не са се явили и не са разпитани като свидетели лицата, които са превозвани в автомобила. Следва да се има предвид също, че съставеният срещу водача акт за установяване на административно нарушение на чл. 6, ал. 1 ЗАвтП (стр. 7 от делото на Административен съд гр.Бургас) не се ползва с презумптивна доказателствена сила, включително по отношение на факта, че превозът е "обществен", както неправилно е приел административният съдия.. Предвид на изложените по-горе съображения, настоящата инстанция приема за недоказано изложеното в процесната заповед, че жалбоподателят е осъществил обществен превоз на пътници по смисъла на § 1 от ДР на ЗАвтПр с посочения автомобил. Разпоредбата на чл. 35 АПК визира, че индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации. Административният орган е пристъпил към прилагане на ПАМ, без да изясни действителните взаимоотношения между касатора и посочените лица – пътниците в лекият автомобил. Органът не е събрал чрез регламентираните в АПК способи и средства надлежни доказателства, удостоверяващи по несъмнен начин търговския характер на превоза. Още повече, че изначално настоящият касационен жалбоподател твърди, че уговорената сума от 50 лева е била предназначена само за заплащане на стойността на горивото. Тази теза, дори и да е защитна не е опровергана от административният орган с годни и събрани по реда на АПК доказателства. При така очертаната законова регламентация, необходимата материалноправна предпоставка за прилагане на ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 1 и т. 4 от ЗАвт Пр не е доказана. След като не е безспорно установено, че соченият като извършител на превоза е осъществявал дейност срещу заплащане, дори и тази дейност да има инцидентен характер, то не може обосновано да се приеме, че са налице основаният за налагане на преустановителната ПАМ, посочена в чл. 106а, ал. 1, т. 1 „б“ и т. 4 "б. " от ЗАвтПр. Стигайки до различен от този извод и приемайки за неоснователна сезиралата го жалба от С. М. К. първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по същество, с което оспорваната заповед за прилагане на ПАМ № РД-14-4314 от 29 август 2025 год. на главен инспектор в Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Бургас при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация също да се отмени. Разноски по делото не се претендират, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение