Определение № 8862 от 14.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4231/2026 г.

Производството е по реда на чл. 176а от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на И. П. Ч., чрез адвокат П. Иванова, за допълване на решение № 5977 от 02.06.2026 г., постановено по адм. д. № 4231/2026 г. по описа на Върховния административен съд, в частта му за разноските. С молбата е поискано допълване на решението и присъждане на разноските, тъй като съдът е пропуснал да се произнесе по така направено своевременно искане и е присъдил разноски единствено на ответника по касационната жалба, а не и на заинтересованата страна. Искането е депозирано с посочено правно основание чл. 248 от ГПК, но същото следва да се квалифицира с правно основание чл. 176а от АПК вр. § 40 от ПЗР на ЗИД на АПК – разпоредбата на чл. 176а от АПК е в сила от 05.08.2025 г., а производството е инициирано след влизане в сила на въпросната разпоредба. Искането е подадено в едномесечния срок по чл. 176а, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и се явява процесуално допустимо. От другите страни по делото не е постъпило становище по отправеното искане за допълване на определението в частта за разноските. Разгледано по същество, искането се явява основателно по следващите съображения: С решение № 5977 от 02.06.2026 г., постановено по адм. д. № 4231/2026 г., Върховният административен съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на В. М. В. от [населено място] срещу решение № 462 по описа за 2026 година, постановено по административно дело № 594 по описа за 2025 година на Административен съд – Русе, и е осъдил касационния жалбоподател да заплати на ответника по касационната жалба – кмета на община Русе, разноски в производството, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 евро. Съгласно правната уредба, регламентираща разноските в административното производство, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК. Заинтересованата страна също се явява ответна спрямо касационната жалба. Затова и в тази хипотеза на заинтересованите страни също се полагат разноски. В този смисъл е разпоредбата на чл. 143, ал. 4 от АПК. И. П. Ч. е бил конституиран по делото в качеството си на заинтересована страна. Видно от извършените процесуални действия, същият е проявил ангажираност и е участвал в производството пред настоящата инстанция – ангажирал е процесуален представител, чрез него са подадени писмени становища. Страната своевременно е поискала разноски в размер на 880 евро и е представила списък по чл. 80 от ГПК. Заплатеното адвокатско възнаграждение е съобразено с фактическата и правна сложност на спора спрямо предвидените в Наредба № 1/09.07.2004 г. размери на адвокатските възнаграждения. Заплатеният размер от 880 евро се доближава до минималния такъв, предвиден в Наредбата. С оглед на гореизложеното касационната инстанция е пропуснала да се произнесе по повод присъждането на разноските, полагащи се на И. П. Ч. в производството, осъществено пред нея, а е присъдила само разноските, полагащи се на ответника по касационната жалба. Поради изложеното настоящият състав намира, че искането за допълване на решение № 5977 от 02.06.2026 г., постановено по адм. д. № 4231/2026 г. по описа на Върховния административен съд, в частта му за разноските, е основателно. Във връзка с горното и на основание чл. 176а, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,