Решение № 146 от 27.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5404/2014 г.

Решение № 146 от 27.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5404/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от П. С. К. чрез адв. А. Б. срещу решение № III -71 от 10.06.14 г. по в. гр. дело № 892/14 г. на Бургаски окръжен съд съд, с което са потвърдени решение № 130 от 20.01.14 г и решение № 615 от 19.03.14 г., постановени по гр. дело № 6831/13 г. на Бургаския районен съд. С определение № 1439 от 15.12.14 г. настоящият състав на ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за критериите, по които следва да се определя размера на издръжката на ненавършилото пълнолетие дете, като разрешен в противоречие с ППВС № 5 от 16.11.1970 г. Съгласно посочената задължителна съдебна практика нуждите на лицата, които имат право на издръжка се определят съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и всички обстоятелства, които са от значение за случая, а възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация, които са винаги обективни и конкретни. Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето. С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено, че детето Л. П. К. е дъщеря на страните по делото, [дата на раждане] от фактическото им съжителство. Родителите са разделени, жената не работи и живее заедно с детето в дома на нейните родители. Бащата П. К. работи в ОУ ПБЗН - Бургас, като за периода м. 09.12 г. - м. 08.13 г. брутното му трудово възнаграждение възлиза на 838.20 лв. средно месечно. При тези данни съдът е приел, че с оглед икономическото положение в страната за издръжката на дете на 2 години към момента са необходими около 300 лв. ежемесечно, които следва да се поделят по равно между родителите, като е съобразил факта, че непосредствените грижи се поемат от майката, а бащата има доход над минималния за страната. Ето защо е счел за правилно определена от първоинстанционния съд сумата 150 лв. месечна издръжка за в бъдеще време и 100 лв. за минало време за периода от 4.09.12 г. до 12.08.13 г. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението като незаконосъобразно и необосновано, постановено в противоречие с трайната практика на ВКС. Поддържа се, че неправилно въззивният съд е счел, че общата сума на издръжка в размер на 300 лв. е адекватна за дете на около две години с оглед икономическото положение в страната. Ответницата на касационната жалба Х. И. К. моли да бъде оставено в сила обжалваното решение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери правилността на обжалваното решение на основание чл. 291, ал. 1 ГПК, намира следното: Решението е постановено при неправилно прилагане на материалния закон към установените по делото факти и в противоречие със задължителната съдебна практика, установена с ППВС № 5/16.11.1970 г., довело до неговата незаконосъобразност и необоснованост. Настоящият съдебен състав намира, че определената от въззивния съд базова издръжка от 300 лв. месечно не е съобразена с ниската възраст на детето и икономическата обстановка в страната. Сумата от 150 лв. базова издръжка месечно би покрила нуждите на детето, понастоящем на две навършени години, която следва да се разпредели между двамата родители - за бащата 100 лв. месечно, при негов средномесечен доход от трудово възнаграждение 838.20 лв. и липса на алиментни задължения към други лица, а разликата от 50 лв. ведно с грижите по отглеждане и възпитание на детето следва да се поеме от майката, която е в неплатен отпуск за отглеждане на малко дете. При промяна на обстоятелствата с нарастване на нуждите на детето присъдената издръжка може да бъде изменена. На основание чл. 149 СК бащата дължи издръжка за минало време за една година преди предявяване на иска. С оглед нуждите на детето през този период с оглед ниската му възраст настоящият състав приема, че следва да определи издръжка в размер на 80 лв. При тези съображения обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която искът за издръжка е уважен за разликата над 100 лв. до 150 лв. месечна издръжка, дължима от предявяването на исковата молба - 13.08.13 г., в частта, с която искът за издръжка за минало време е уважен за разликата над 80 лв. до 100 лв. за периода от 4.09.12 г. - 12.08.13 г., както и в частта, с която ответникът е осъден да заплати държавната такса над 182.40 лв. При условията на чл. 293, ал. 2 ГПК следва да бъде постановено решение, с което да се отхвърли иска за сумата 50 лв. месечна издръжка/разликата над 100 лв. до 150 лв./, считано от 13.08.13 г., както и за сумата 20 лв. /разликата над 80 лв. до 100 лв./издръжка за периода от 4.09.12 г. до 12.08.13 г. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед крайния изход на спора, в полза на ищцата следва да се присъдят разноски за трите инстанции, които другата страна следва да заплати съразмерно уважената част на иска в размер на 144 лв. Предвид на горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, IV г. о.