Определение № 2387 от 04.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7131/2025 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданскопроцесуалния кодекс(ГПК) във връзка с чл.144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с §40 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) към Закона за изменение и допълнение на АПК. Образувано е по искане на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма (ОП) “Наука и образование за интелигентен растеж” 2014 - 2020 г., подадено чрез процесуален представител, за изменение на Решение № 10043 от 20.10.2025 г. по адм. дело № 7131/2025 г. на Върховния административен съд, Седмо отделение, в частта за разноските. Искателят твърди, че присъдените в полза на ответната страна разноски в размер на 21 000 лв. за касационната инстанция са прекомерни и необосновани, тъй като съдът при определяне на размера им не е съобразил същите със съдебната практика на Съда на Европейския съюз (СЕС). Твърди, че касационният съдебен състав на ВАС неправилно е приел, че е било направено възражение за прекомерност по см. на чл. 78, ал. 5 ГПК във. вр. с чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Наредбата), тъй като направеното в производството пред ВАС възражение срещу претендирания размер на разноски за адвокатско възнаграждение се изразява в искане за намаляване на същите под минимума предвиден в Наредбата, поради липса на фактическа и правна сложност на спора, с оглед съобразяване с мотивите на решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22, в какъвто смисъл е и направеното възражение за прекомерност в открито съдебно заседание проведено на 29.09.2025 г. Счита, че извършените пред ВАС процесуални действия, които да обосноват присъждане на адвокатско възнаграждение еднакво на това, присъдено на първа инстанция, където са проведени десет съдебни заседания с цел изясняване на делото от правна и фактическа страна не отговарят на обема на извършена адвокатска работа в касационното производство. Аргументирайки изводите си с практика на СЕС, сочи, че съдът не е обвързан с размерите, определени в Наредбата, като той е задължен да определи адвокатско възнаграждение в размер, по-нисък от предвидените размери в посочената наредба като съобрази фактическата и правна сложност на делото и обема извършена адвокатска работа. Прави искане за постановяване на съдебен акт, с който да бъде уважено искането за изменение на съдебния акт в частта за разноските. Ответникът по искането - Институтът по информационни и комуникационни технологии – Българска академия на науките (БАН), чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на искането. Счита, че съдът е изложил подробно в своите мотиви съображенията си за оставяне без уважение направеното от касатора възражение за прекомерност на размера на претендираното адвокатско възнаграждение. Върховният административен съд, Седмо отделение, като обсъди доводите на страната и доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Искането е допустимо, като подадено от надлежна страна в срока по чл. 248 ГПК. Разгледано по същество, искането е неоснователно. Производството по адм. дело № 7131/2025 г. е приключило с Решение № 10043 от 20.10.2025 г., с което Върховният административен съд е оставил в сила Решение № 16986 от 19.05.2025 г. по адм. дело № 5755/2023 г. на Административен съд – София-град и е осъдил Изпълнителна агенция "Програма за образование" да заплати на Института по информационни и комуникационни технологии – БАН, сумата от 21 000 лева, представляваща платено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие № 2626 от 25.05.2023 г. За да постанови решението си, в частта за разноските, ВАС е изложил, че с оглед на изхода от спора, направеното от ответника искане и на основание чл. 143 АПК, съдът следва да осъди Изпълнителната агенция "Програма за образование" – юридическото лице, в чиято структура е органът – касатор да заплати на Института по информационни и комуникационни технологии – БАН, сумата от 21 000, 00 лв. с ДДС, представляваща договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за процесуалния представител на ответника пред касационната инстанция, съгласно представен Договор за предоставяне на правни услуги № 2626 от 25.05.2023 г., Фактура № 9381 от 25.06.2025 г. и Банково извлечение № 22 от 24.06.2025 г. По направеното от страна на касатора, възражение за прекомерност на размера на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение, ВАС е счел същото за неоснователно и необосновано, тъй като възнаграждението е определено в съответствие с чл. 7, ал. 2, т. 5 във връзка с чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, не надвишава посочения там размер и е съобразено с фактическата и правна сложност на делото. В направеното възражение не се твърди, че делото не е с фактическа или правна сложност. Същото е формално и немотивирано. В депозираната касационна жалба с вх. № 13354/07.07.2025 г. по описа на ВАС, касаторът е посочила следното: “В случай, че не уважите подадената жалба, моля за вашето произнасяне при съобразяване на мотивите на решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело № C-438/2022 г., като намалите адв. възнаграждение под присъдения размер, тъй като в случая така присъденото възнаграждение е явно несъразмерно, непропорционално, несправедливо и необосновано спрямо сложността на предмета на спора.” В представени по делото писмени бележки с вх. № 0104-45/29.09.2025 г. касаторът отново заявява, че в случай, че касационната жалба не бъде уважена, моли съда при съобразяване с мотивите на решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело № C-438/2022 г., да намали размера на адвокатско възнаграждение под минимума определен в Наредбата, тъй като в случая така присъденото възнаграждение е явно несъразмерно, непропорционално, несправедливо и необосновано спрямо сложността на предмета на спора. В о.с.з. проведено на 29.09.2025 г., касационният жалбоподател- ръководителя на УО на ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“ 2014-2020 г., редовно призован, се представлява от юрк. Славейков, който отново прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, като в случай, че съдът не уважи касационната жалба да вземе предвид мотивите на решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 г., съобразно което съдът не е длъжен да се съобрази с минималния претендиран размер на адвокатското възнаграждение. При тази фактическа установеност претенцията за изменение на съдебното решение в частта за разноските е неоснователна. В съответствие с чл. 78, ал. 5 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. За да постанови решението си в частта за разноските съдът е изложил мотиви, съгласно изискването на чл. 172а, ал. 2 АПК и е изразил волята си в диспозитива на съдебния акт. Несъгласието на искателя с аргументите на съда не е основание за изменение на решението в частта за разноските. Съдебният акт не е непълен, тъй като съдът се е произнесъл по предмета на правния спор изцяло и е съобразил направеното възражение. Във връзка с направеното от процесуалния представител на касатора искане, при произнасянето си съдът да вземе предвид практиката на СЕС, преценката за съответствие на претендираното от дадена страна адвокатско възнаграждение с практиката на СЕС следва да се предхожда от надлежно мотивирано възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, обосновано с конкретни твърдения за липса на фактическа и/или правна сложност на делото. Едва ако съдът счете, че твърденията са основателни и делото не е с фактическа и/или правна сложност, той следва да прецени дали размерът на договореното и заплатено от страната възнаграждение надвишава определените в Наредбата размери, а ако е в минималния посочен в нея размер – дали е съобразено практиката на СЕС, включително с решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22. В случая присъденото адвокатско възнаграждение отговаря на минималния размер посочен в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа и съответства на извършената адвокатска работа, а именно изготвянето, подаването и подписването на отговор на касационната жалба и процесуално представителство. Действително съгласно даденото от СЕС тълкуване по дело С-438/22 преценката за размера на дължимото адвокатско възнаграждение не е обвързана със стойностите, закрепени в Наредбата. Анализът относно размера на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се прави във всеки отделен случай с оглед обстоятелствата по делото. В случая, изявленията на страната направени в касационната жалба, в представените по делото писмени бележки и в о.с.з проведено на 29.09.2025 г. са бланкетни, тъй като не се излагат никакви конкретни доводи в насока, каква е действителната фактическа и правна сложност на делото, дали обемът на осъществената процесуална защита от ответната страна съответства на същата или не. Недопустимо е за първи път липса на фактическа и правна сложност на делото и конкретни доводи в тази насока да се излагат след приключване на устните състезания по делото, а именно в искането за изменение на решението в частта му за разноските. С оглед на изложеното съдът следва да отхвърли искането на ръководителя на УО на ОП „Наука и образование за интелигентен растеж” 2014 - 2020 г., за изменение на Решение № 10043 от 20.10.2025 г. по адм. дело № 7131/2025 г. на ВАС в частта за разноските. По изложените съображения и на основание чл. 249 ГПК във вр. с чл.144 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,