Определение № 178 от 19.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 88/2010 г.
ВКСI гражданско отделение19.04.2010 г.
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Е. И. Чуфудова и А. Х. Ч. за освобождаване и връщане на сумата 415 лв., внесена като обезпечение за спиране изпълнението на решение № 1* от 22.11.2007 г. по гр.д. № 95 от 2006 г. на ВКС, Първо г.о. в частта за присъдените с това решение разноски. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производството е било образувано по молба на Е. И. Чуфудова и А. Х. Ч. за освобождаване на сумата 415 лв., внесена като обезпечение за спиране изпълнението на решение № 1* от 22.11.2007 г. по гр.д. № 95 от 2006 г. на ВКС, Първо г.о. в частта за присъдените с това решение разноски до приключване на производството на ВКС по гр.д. № 5* от 2008 г., образувано по подадената от молителите молба от 12.06.2008 г. за отмяна на решението на ВКС на основание чл.303, ал.1, т.1 от ГПК. Като основание за освобождаването на това обезпечение се сочи, че сумата 415 лв. все още не се дължи, тъй като след приключване на гр.д. № 5* от 2008 г. на ВКС молителите са подали нова молба от 30.10.2009 г. за отмяна на решението на ВКС по гр.д. № 95 от 2006 г. на основание чл.303, ал.1, т.1 от ГПК. Настоящият състав на ВКС на РБ счита молбата за освобождане и връщане на сумата 415 лв. за неоснователна поради следното: Действително, молителите са подали нова молба за отмяна на влязлото в сила решение на ВКС по гр.д. № 95 от 2006 г., но към настоящия момент ВКС се е произнесъл по тази молба с влязъл в сила съдебен акт- определение № 202 от 29.12.2009 г. по гр.д. № 1* от 2009 г., което е било съобщено на подалата молбата за отмяна Е. Ч. на 25.01.2010 г. и не е било обжалвано от нея в дадения от съда едноседмичен срок. Тоест, към настоящия момент искът за заплащане на обезпечената сума от 415 лв. не е отхвърлен, нито производството е прекратено /напротив, налице е влязло в сила решение на ВКС по гр.д. № 95 от 2006 г. за осъждане на молителите Е. Ч. и А. Ч. да заплатят тази сума на касаторите по това гражданско дело Л. К. А. и К. В. А./. Поради това и на основание чл.282, ал.5 от ГПК внесената като обезпечение на това вземане сума подлежи на връщане, само ако молителите са изпълнили задължението си за заплащане на сумата 415 лв. Тъй като доказателства за изпълнение на задължението не са представени, а и не се твърди това да е сторено, към настоящия момент сумата 415 лв. не подлежи на връщане на Е. Ч. и А. Чифудов. Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия