Решение № 224 от 7.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 612/2018 г.

Решение № 224 от 7.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 612/2018 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Майя Русева Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. О. Х. срещу решение № 5722/3.08.17 по г. д. № 2851/17 на Софийски градски съд, II Д състав - в частта, с която, след отмяна на реш. №II-55-309/30.06.16 по г. д. № 35119/13 на СРС, ГО, 55 с., предявеният от касатора иск с правно основание чл. 215, ал. 1 ГПК е отхвърлен за разликата над 973 евро до 2 998,13 евро - командировъчни разходи за периода 27.10.11-29.02.12 г. Моли се за отмяната му, като се излагат твърдения за нарушения на материалния и процесуалния закон, в това число за необосновано некредитиране на съдебно-графологична експертиза. Претендират се разноски. Ответната страна [фирма] не взема становище. С определение № 633/20.09.18 г. по чл. 288 ГПК е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК във връзка с въпрос може ли съдът да не възприеме заключение на съдебни експертизи без да се мотивира защо и в коя част не ги възприема в съответствие с нормата на чл. 202 ГПК и трябва ли да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността им. С обжалваното решение въззивната инстанция е намерила, че претенцията за заплащане на командировъчни разходи за процесния период над сумата 973 евро е неоснователна, тъй като всички дължими такива са били платени. Във връзка със спорния въпрос налице ли е действително плащане и извършеното в тази връзка оспорване на автентичността на подписа на ищеца в приложените разходни касови ордери, като се е позовал на заключението на графологичната експертиза, съдът е приел, че същото установява автентичността на подписите, положени в отчетните листове и РКО по четири заповеди /РКО по петата заповед не е подписан, а по шестата не е представян/. При тези обстоятелства е формиран извод за основателност на претенцията до размер на 963 евро - в която част е потвърдено първоинстанционното решение за уважаването й, и за неоснователност на същата за разликата до 2998, 13 евро. В отговор на поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд намира следното: Съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице дори да не е оспорено от страните. Заключението на експертизата се преценява съобразно всички доказателства по делото, неговата пълнота, яснота и обоснованост /чл. 202 ГПК/. Оценката на заключението на вещото лице във всички случаи следва да се мотивира от съда. Същото се отнася и за противоречивите експертизи, при които съдът трябва да обоснове защо възприема или не всяка от тях /реш. № 241/23.10.13 по г. д. № 3194/13, първо ГО, реш. № 108/16.05.11 по г. д. № 1814/09, четвърто ГО, реш. № 348/16.11.15 по г. д. № 1271/15, трето ГО, реш. № 248/16.11.15 по г. д. № 1271/15, трето ГО, реш. № 57/8.05.14 по г. д. № 7493/13, второ ГО, реш. № 24/28.01.10 по г. д. № 4744/08, първо ГО/, т. 19 ТР 1/4.01.01 по т. д. 1/00, ОСГК на В. др. /. По основателността на касационната жалба: Ищецът е работил по трудов договор /№ 385/8.10.11 г. / със срок на изпитване в полза на работодателя на длъжност "шофьор международни превози" /впоследствие прекратен/, като за срока на договора е бил командирован с 6 заповеди. В същите са отразени суми, имащи характер на служебен аванс, като впоследствие са съставени отчетни листове за всички разходи, предоставения аванс и рекапитулация относно суми за доплащане или връщане. Общо начислените командировъчни са в размер на 3170 евро - при действително дължими /съобразно Наредбата за командировките и специализации в чужбина и действителната продължителност на престоя в чужбина по време на всяка една от командировките/ 2997 евро. За изплащането на същите ответникът е представил разходни касови ордери /тройна съдебно-счетоводна експертиза/. Във връзка със спорния въпрос налице ли е действително плащане - предвид извършеното оспорване на автентичността на подписа на ищеца в приложените РКО, е била допусната съдебно-графологична експертиза. В заключението на вещото лице е отразено, че е работено върху представените по делото ксерокопия и само по отношение на подписите обекти /без да е приложен сравнителен материал от почерка на ищеца/, като същите са ксерокопие на подпис, който е изпълнен от С. Х.. Съгласно отговора на правния въпрос, така приетата експертиза следва да се преценява съобразно всички доказателства по делото, нейната пълнота, яснота и обоснованост. В. съд се е позовал на заключението на вещото лице без да съобрази, че същото е двусмислено и по начина, по който е формулиран отговора му, не може с категоричност да се определи дали извода на експерта е, че подписите са положени от лицето, или че представляват ксерокопия на такива и следователно не са положени от него. СГС е приел, че заключението следва да се тълкува в смисъл, че подписите са изпълнени от лицето - извод, който, предвид посоченото по-горе, не може да се приеме за еднозначен. Именно на база на същото заключение първоинстанционният съд е приел, че то не установява, че подписите са на ищеца, респективно, че липсват доказателства за плащане на дължимите суми за командировъчни. Очевидно както съдилищата, така и страните, са тълкували по различен начин отговора на вещото лице - което ги е препятствало да вземат адекватно становище по експертизата и съответно страната, която не е била доволна от заключението, да я оспори. Поради това и искане за изслушване на експертиза, която да изясни въпроса за авторството след като работи на база на оригиналите, е направено едва с въззивната жалба. При тези обстоятелства, доколкото целта на въззивното производство е повторното решаване на материално-правния спор /въззивният съд извършва самостоятелна преценка на събрания пред него и първата инстанция доказателствен материал и субсумиране на установените факти под приложимата материално правна норма – т. 2 ТР 1/09.12.13 по тълк. д. № 4/12, ОСГТК на ВКС/, при констатираната липса на достатъчна яснота и обоснованост на заключението, съдът е следвало да извърши служебно действия по изясняването му. Чрез преразпит на вещото лице е било необходимо да се изяснят причините, поради които е работено върху ксерокопия /а не по оригинали и без сравнителен материал от почерка/, и крайната оценка на експерта – дали отрича или потвърждава авторството на подписите под оспорените РКО, и евентуално да се допусне повторна или тройна експертиза при постъпило оспорване – в това число като се работи, при възможност, въз основа на оригинали. Като не е взел мерки за отстраняване на неяснотата и необосноваността на заключението и го е ценил въпреки двусмислието му, въззивният съд се е отклонил от задължителната практика. Той е допуснал съществено процесуално нарушение, което се е отразило на правилността на атакуваното решение и е препятствало адекватната защита на страните в процеса. Налице е основание за отмяна на обжалваното решение съгласно чл. 281, т. 3 ГПК. От друга страна липсата на надлежно изясняване на заключението на съдебно-графологичната експертиза, респективно необходимостта от даване на възможност на страните, след отстраняване на неяснотата в отговора, да го оспорят и поискат изслушване на друга такава /каквото искане се съдържа и във въззивната жалба/, препятства касационния съд да извърши необходимата проверка за правилността на обжалвания акт. С оглед на това делото трябва да се върне на основание чл. 293, ал. 3 ГПК на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото гледане следва да се извършат процесуални действия, изразяващи се в преразпит на вещото лице за изясняване на посочените по-горе обстоятелства и депозиране на надлежно уточнено писмено заключение в срок, в това число след работа по оригинали на документи и въз основа на необходимия сравнителен материал, респективно даване на възможност на страните, след уточненията на вещото лице, да направят доказателствени искания във връзка с евентуално оспорване. С оглед разпоредбата на чл. 294, ал. 2 ГПК настоящият съдебен състав не следва да се произнася по искания за пресъждане на разноски. Мотивиран от горното и на основание чл. 281, т. 3, пр. 2 ГПК и чл. 293, ал. 3 ГПК, Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение,