Определение № 13376 от 23.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12400/2025 г.

Производство по чл. 229, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 166, ал. 3, изр. 2-ро от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на "Водоснабдяване и канализация" ("ВиК") ООД, гр. Русе, със седалище и адрес на управление в гр. Русе, [улица], представлявано от управителя инж. И. М., чрез адвокат С. Донев от АК - Русе, срещу Определение № 3187/01.12.2025 г., постановено по адм. дело № 713/2025 г. по описа на Административен съд (АС) - Русе, с което е отхвърлено искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Решение № 220 от 27.10.2025 г. на ръководителя на УО на ОПОС 2014 - 2020 г. за определяне на финансова корекция в размер на 5 % от стойността на засегнатите от нарушението и признати за допустими за финансиране разходи по договор № С-2019-0021-2/12.02.2021 г. с ДЗЗД "ВиК Средна кула - 2019", на стойност 21 708 343,41 лв. без ДДС. Частният жалбоподател мотивира неправилност, респ. нищожност на съдебното определение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3, във връзка с чл. 236 АПК. Защитната теза за неправилност на постановения съдебен акт е аргументирана със съображения, че оспорващият е представил нови доказателства, които установяват релевантния факт по чл. 166, ал. 2 АПК, а именно - че допуснатото по силата на закона с чл. 27, ал. 2 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (Загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.) (ЗУСЕФСУ) предварително изпълнение води до значителна или трудно поправима вреда за жалбоподателя. Излага, че финансовите затруднения съставляват значителна или трудно поправима вреда, още повече че жалбоподателят е оператор, предоставящ услуги от значителен обществен интерес. Намира, че решаващият състав на АС - Русе не е отчел относими за спора факти, а именно – не е съобразил обстоятелството, че заплащането на претендираната сума рязко ще влоши икономическото състояние на дружеството. По изложените съображения претендира отмяна на обжалваното определение и произнасяне по същество със спиране изпълнението на административния акт. Ответникът – ръководителят на УО на ОПОС 2014 - 2020 г., в писмен отговор, оспорва частната жалба. С отричащи основателността й доводи, моли обжалваният съдебен акт да се остави в сила. Върховният административен съд, след като обсъди данните по делото и изложените пред настоящата инстанция доводи, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в рамките на законоустановения срок по чл. 230 АПК и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Производството пред АС - Русе е образувано по жалба на "ВиК" ООД, гр. Русе, срещу Решение № 220/27.10.2025 г. на РУО на ОПОС 2014 - 2020 г., с което е определена финансова корекция в размер на 5 % от стойността на засегнатите от нарушението и признати за допустими за финансиране разходи по договор № С-2019-0021-2/12.02.2021 г. с ДЗЗД "ВиК Средна кула - 2019", на стойност 21 708 343,41 лв. без ДДС, в резултат на проведена открита процедура за възлагане на обществена поръчка за строителство с предмет "Инженеринг на обект: Реконструкция на ВиК мрежи в гр. Русе" с две обособени позиции, по отношение на обособена позиция № 2 "Етап II - Реконструкция на главни и второстепенни водопроводни клонове", реализиран по проект BG16M10P002-1.016-0001 "Изграждане на ВиК инфраструктура на обособената територия, обслужвана от "ВиК" Русе ООД", финансиран по ОПОС 2014 - 2020 г., съфинансирана от Кохезионния фонд на ЕС и държавния бюджет, или сума в размер на 911 048,76 лева. В рамките на образуваното пред АС производство е депозирано искане от 25.11.2025 г. с правно основание чл. 166, ал. 2 АПК за спиране на допуснатото предварително изпълнение на гореописаното и обособено като предмет на инициирания съдебен контрол решение на РУО. Искателят е мотивирал тезата си за наличие на потенциална опасност от причиняване на значителна и трудно поправима вреда за "ВиК" ООД, гр. Русе, от една страна, с финансовата невъзможност за възстановяване на определените разходи по приключилия на 31.05.2024 г. проект, по който няма последващи плащания, както и с настъпилите след издаване на оспореното волеизявление обстоятелства: договори, разходи и финансови ангажименти. Поддържа, че предварителното изпълнение на акта ще компрометира финансовата стабилност на оператора, който е единствен доставчик на жизнено важни обществени услуги за град Русе и региона. Към искането са приложени писмени документи, описани в 14 пункта: фактури, платежни нареждания, договори за строителство, писма, решения на РУО на ОПОС и др., които в преобладаващата си част са последващи издаването на акта и целят да установят икономическото състояние на бенефициера. За да обоснове решаващия си правен извод за неоснователност на искането за спиране на допуснатото предварително изпълнение на Решение № 220/27.10.2025 г. на РУО на ОПОС 2014 - 2020 г., първоинстанционният съд е приел, че изложените доводи не налагат отмяна на изключения ex lege суспензивен ефект на жалбата против акта за определяне на финансова корекция на РУО на ОПОС 2014 - 2020 г. Посочил е, че не са ангажирани доказателства, установяващи наличието на нови обстоятелства в подкрепа на подаденото искане. Представени са фактури, платежни нареждания и договори, сключени от дружеството, по които са поети съответните финансови задължения, но нито един от тях (с оглед отразените дати), не е с характер на ново обстоятелство по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК. При тези данни е счел, че не е налице причинно-следствена връзка между направените или предстоящи плащания по част от договорите и предварителното изпълнение на административния акт. Заплащането на сумите по сключените с изпълнителите договори, представлява договорно задължение, което следва да бъде изпълнено, независимо дали на възложителя е определена финансова корекция или не. Твърдението на дружеството, че ще понесе значителни и трудно поправими вреди поради ограничаване на възможността да разполага с парични средства и вероятността от осуетяване на разплащанията с изпълнители по сключените договори, в това число и на доставчиците на електроенергия, според съда означава, че "ВиК" ООД - Русе се позовава на самия акт и на неговото предварително изпълнение, за да обоснове значителни или трудно поправими вреди, а не на нови факти и обстоятелства. Акцентирано е, че сочените доводи за икономическото му състояние не обосновават извод за наличие на основание за спиране на допуснатото предварително изпълнение, т.к. финансовите ангажименти не са с характера на вреди, които по интензитет могат да се противопоставят на презумирания от законодателя обществен интерес от предварителното изпълнение на административния акт. Наред с това съдът е посочил, че дори да приемат за основателни твърденията, че допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорения акт надхвърля рамките на основни, гарантирани и защитими в правовата държава права и интереси не само на оспорващия, но и на потребителите на предоставяните от него жизненоважни услуги от обществен интерес, то по делото не са представени доказателства относно действителното финансово състояние на оператора, т.е. няма данни нито за приходите на дружеството, нито за неговия бюджет. Представените доказателства са относими за предстоящи разходи, следователно по никакъв начин не могат да обосноват извод за евентуална неплатежоспособност на дружеството в резултат на предварителното изпълнение на акта. По изложените съображения и позовавайки се на константната съдебна практика, АС - Русе е отказал да спре предварителното изпълнение на атакуваното решение на РУО на ОПОС 2014 - 2020 г. Определението е валидно, допустимо и правилно. Всеки административен акт е проява на държавна власт и почива на правилното приложение на закона, до установяването на противното по съдебен ред. С оглед избягване на произвола при упражняването на предоставените на изпълнителната власт правомощия и осуетяване на възможността за несъответно на преследваната цел засягане правата и интересите на гражданите и юридическите лица – потенциални адресати на визираната властническа намеса, законодателят е въвел принципното положение, че оспорването на издадения акт спира неговото изпълнение. (Сравн: чл. 166, ал. 1 АПК). Многообразието от административни правоотношения и различните правнозащитими ценности са наложили допускането на изключения от предвидения в чл. 166, ал. 1 АПК суспензивен ефект. Субектите, които могат да създават подобни изключения, са: 1) административният орган – чрез разпореждане, основаващо се на предпоставките по чл. 60 АПК, и по-специално - когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда; 2) законодателят – по силата на изрична законова норма, която допуска предварително изпълнение ex lege, като в този случай предпоставките по чл. 60 АПК се презумират; и 3) съдът – когато уважи искане при условията и по реда на чл. 167 с.з. В случая оспореният пред първостепенния съд индивидуален административен акт съставлява решение по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ, който по аргумент от ал. 4 на същата разпоредба, във връзка с чл. 27, ал. 2 с.з., подлежи на предварително изпълнение ex lege. Допуснатото по силата на закона предварително изпълнение може да бъде спряно от съда, пред който делото е висящо, по реда на чл. 166, ал. 2 АПК и при наличието на визираните в разпоредбата предпоставки. Съгласно цитираното нормативно предписание, отмяната на изключения със закон суспензивен ефект предполага доказана от оспорващия чрез позоваване на нови обстоятелства, възникнали след издаването на акта, възможност предварителното изпълнение да му причини значителна или трудно поправима вреда. Съгласно постоянната съдебна практика на Върховния административен съд, която и настоящият състав споделя (Вж. например: Определение № 8144/27.09.2022 г., постановено по адм. дело № 7730/2022 г., V о. на Върховния административен съд), преценката на съда в тази хипотеза е върху променените вследствие на новонастъпили обстоятелства последици от законосъобразното (доколкото е по силата на закона) предварително изпълнение на акта. В този смисъл ирелевантни за основателността на искането по чл. 166, ал. 2 АПК са всички факти и обстоятелства, които са пряко следствие на акта или които са съществували при неговото издаване. В контекста на изложеното, обстоятелствата, свързани с размера на посочената в решението за определяне на финансова корекция като подлежаща на възстановяване сума, не биха могли да променят баланса на правнозащитимите интереси в хипотезата на чл. 166, ал. 2 АПК. Не би могло да доведе до обратен извод и евентуалното финансово затруднение на дружеството да погаси задълженията си с оглед текущите си разподи, високият размер на задържаните средства по други финансови корекции и необходимостта от значителни инвестиции по Бизнес план 2022 - 2026. Прякото следствие на определената финансова корекция върху икономическото състояние на дружеството не обуславя проявление на предпоставките за спиране на предварителното изпълнение. Тъкмо напротив – основателността на искането по чл. 166, ал. 2 АПК предполага променени последици от предварителното изпълнение, каквито със сигурност не са действията по надлежно прилагане възникналите от акта последици. Щом като законодателят е решил съответното волеизявление да поражда правното си действие от самото си издаване, то той е презумирал наличието на предпоставките по чл. 60, ал. 1 АПК и е преценил, че така постигнатият баланс на интересите е оптимален. Затова и точното прилагане на последиците от административния акт, каквото се сочи от искателя, не е промяна в обстоятелствата по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК, а е техен израз в обективната действителност. Обратно на поддържаната теза, своевременното възстановяване на средствата не поражда значителна или трудно поправима вреда за бенефициера, а осигурява законосъобразно разходване на ресурса от Европейските фондове при споделено управление (ЕФСУ). В този смисъл вж.: Определение № 12856/20.12.2023 г., постановено по адм. дело № 11310/2023 г., VII о. на Върховния административен съд. По изложените от фактическа и правна страна съображения, оспорващият не е установил по категоричен начин обстоятелства, които да се противопоставят на законовата презумпция за наличие на основание за допускане на предварително изпълнение на административния акт и да налагат нейното оборване. Приемайки същото, АС - Русе е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода по делото, разноски не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 235, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение,