Решение № 76 от 7.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 391/2012 г.

Решение № 76 от 7.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 391/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Светла Цачева Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 1170 от 6.11.2012 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 204 от 21.12.2011 г. по гр. д. № 512/2011 г. на Варненски апелативен съд, с което е прекратено като недопустимо производството по иск, предявен от З. Г. К. от [населено място] за признаване на установено, че в качеството му на купувач е заплатил на К. А. В. от [населено място] в качеството му на продавач сумата 100 000 евро, съставляващи продажна цена по нот. акт № 41от 2009 г., а постановеното по иска решение № 987 от 20.07.2011 г. по гр. д. № 2101/2010 г. на Варненски окръжен съд е обезсилено като недопустимо. Обективно съединеният иск с правно основание чл. 179, ал. 1, пр. II-ро ЗЗД, предявен от З. Г. К. от [населено място] против К. А. В. от [населено място] за заличаване на ипотека, вписана по нот. акт № 41, т. 1, рег. № 640, д. № 37 от 2009 г е отхвърлен като неоснователен. Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по прецесуалноправния въпрос относно правния интерес на длъжника по парично задължение от иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване несъществуване на вземането, когато за същото вземане е издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 ГПК. Отрицателния иск за установяване, че едно парично вземане не съществува е допустим винаги, когато вземането е предявено от кредитора по реда на заповедното производство, но до изтичане на двуседмичния срок за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК. До изтичане на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, длъжникът разполага с възможност да подаде възражение срещу издадената заповед или да предяви отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, че вземането не съществува - всяко право, което може да бъде заявено с възражение, още повече може да бъде предявено с иск. В този случай предявеният иск има ролята на възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК - оспорва се вземането по издадената заповед с възражения, че то не съществува и тези възражения са направени пред съд. Отрицателен установителен иск за несъществуване на вземането може да бъде предявен и преди връчване на заповед за изпълнение, съответно покана за доброволно изпълнение, тъй като длъжникът винаги има интерес от иска, когато съществува спор за вземането. Такъв спор е налице и когато кредиторът е поискал издаване на заповед за изпълнение или когато в хода на производството по иска по чл. 124, ал. 1 ГПК кредиторът оспори вземането. В производството по иска по чл. 124, ал. 1 ГПК, ищецът длъжник може да поиска спиране на допуснатото незабавно изпълнение или да поиска спиране по реда на чл. 420, ал. 2 ГПК от съда, постановил незабавното изпълнение. Когато в срока за възражение бъде предявен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване, че вземането не съществува, заповедта за изпълнение не влиза в сила. Целта на заповедното производство е по надлежния ред да бъде установено спорно ли е вземането - законът презумира, че вземането е безспорно, когато в срока не е подадено възражение. Когато е започнат исков процес, целта на който е съдът да се произнесе със сила на пресъдено нещо съществува ли вземането, то несъмнено вземането е спорно, поради което заповедта за изпълнение не може да влезе в сила. След изтичане на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК възможността за възражение на длъжника се преклудира, поради което предявеният след този срок установителен иск, че вземането не съществува е недопустим. Когато длъжникът оспори вземането по заповедта за изпълнение чрез иск, за кредитора не тече срок по чл. 415, ал. 1 ГПК, тъй като спорното вземане вече е предмет на установяване в исков процес, а предявеният по-късно иск за същото вземане е недопустим и подлежи на прекратяване на основание чл. 126, ал. 1 ГПК. В обжалваното въззивно решение на Варненски апелативен съд е прието, че преди предявяване на иска на 17.08.2010 г., ответникът се е снабдил по реда на заповедното производство с изпълнителен лист срещу ищеца въз основа на нот. акт № 41, т. 1, рег. № 640, д. № 37 от 2009 г. за уговорената в акта продажна цена на имота. Прието е, че за започналото въз основа на изпълнителния лист принудително изпълнение ищецът е узнал на 23.11.2010 г., както и че не е атакувал заповедта за незабавно изпълнение по реда на чл. 419 ГПК. Формиран е извод, че с влязъл в сила съдебен акт - заповедта за незабавно изпълнение, издадена по реда на чл. 417 ГПК, ищецът е признат за длъжник по нотариалния акт за покупко-продажба и е осъден да заплати сумата 100000 евро, поради което няма правен интерес от установителния иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и производството по делото е прекратено в тази му част, а доколкото с влязлата в сила заповед за изпълнение между страните е установено, че ищецът е длъжник за процесната сума, то искът по чл. 179, ал. 1 ЗЗД за заличаване на вписаната ипотека е отхвърлен като неоснователен. В касационната жалба против въззивното решение, подадена от З. Г. К. се поддържа, че съдът е формирал неправилен извод за недопустимост на иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен преди изтичане на срока за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК, както и че вземането на кредитора е установено с влязъл в сила съдебен акт. Ответникът по касационната жалба К. А. В. я оспорва като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира касационните оплаквания срещу въззивното решение за основателни. Предвид изложените мотиви по приложението на чл. 124, ал. 1 ГПК, неправилен е изводът на въззивният съд, че след издаване на заповедта за изпълнение, длъжникът няма правен интерес от отрицателния установителен иск за несъществуване на вземането. Правилно, в съответствие с доказателствата по делото (молба от 23.11.2010 г. до Варненски окръжен съд за спиране на изпълнението), въззивният съд е приел, че ищецът е узнал за издадената заповед за изпълнение на 23.11.2010 г. Неправилен обаче е изводът, че заповедта за незабавно изпълнение е влязла в сила, тъй като не е атакувана от длъжника в срока по чл. 419 ГПК. Към момента на узнаване за издадената заповед за изпълнение - на 17.08.2010 г., длъжникът вече е предявил иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за несъществуване на вземането, поради което заповедта за незабавно изпълнение не е влязла в сила. Искът по чл. 124, ал. 1 ГПК е предявен своевременно, предвид което изводът, че е недопустим е неправилен. Неправилен е и изводът за неоснователност на иска с правно основание чл. 179, ал. 1 ЗЗД, тъй като с влязлата в сила заповед за изпълнение между страните е установено, че ищецът е длъжник за процесната сума. Действително, искът за заличаване на ипотеката не е самостоятелен - той винаги е последица от спора за съществуване на вземането. В конкретния случай обаче няма влязла в сила заповед за изпълнение, поради което въпросът за основателността на иска по чл. 179, ал. 1 ЗЗД следва да бъде разрешен след произнасяне на съда по отрицателния установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК. Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да се произнесе по съществото на предявените искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 179, ал. 1 ЗЗД. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение