Определение № 10 от 10.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 815/2011 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. В. С. от [населено място] срещу разпореждане от 22.02.2011 г. по гр. д. № 13111/2010г. на Софийски градски съд, Административно отделение, ІІІ-Б състав /неправилно обозначено като „определение”/, с което е върната подадената от частния жалбоподател въззивна жалба срещу решение от 10.06.2010 г. по гр. д. № 23219/2009 г. на Софийски районен съд, 31 състав. Частният жалбоподател моли за отмяна на атакуваното разпореждане, като поддържа, че не е уведомяван за указанията, дадени от съда във връзка с отстраняване нередовността на подадената от него въззивна жалба. Ответникът по частната жалба – [фирма], [населено място] и третото лице-помагач [фирма], [населено място] – не заявяват становище по същата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество – същата е и основателна. За да върне въззивната жалба на М. В. С. от [населено място], решаващият състав е приел, че въззивникът не е отстранил в срок нередовностите на същата и по-конкретно – че не е посочил в какво се изразява порочността на обжалваното първоинстанционно решение. Обжалваното разпореждане е неправилно. Указанията за привеждане на въззивната жалба в съответствие с изискванията на чл. 260, ал. 1, т. 3 ГПК, дадени от Софийски градски съд с разпореждането му от 19.11.2010 г., не са съобщени надлежно на страната-въззивник. Видно от съдържащото се по гр. д. № 13111/2010г. съобщение от 22.11.2010 г. /лист 10/, същото е изпратено на адрес: [населено място], [улица], вх. 1, ап. 4 и е получено от адвокат М. М.. Посоченият адвокат, обаче, не е процесуален пълномощник на въззивника М. В. С., тъй като от представеното по гр. д. № 23219/2009 г. на СРС, 31 състав пълномощно /лист 102/ се установява, че същото е само за представителство по делото, образувано пред Софийски районен съд, но не и за останалите инстанции. Предвид зачертаването на текста от пълномощното, предоставящ на адвоката представителна власт и за следващите инстанции, следва да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 34, ал. 4 ГПК, т. е. изрична уговорка между страната и нейния пълномощник, ограничаваща представителната власт на последния само до приключването на делото в първата инстанция. Този факт неправилно не е отчетен от въззивния съд. Ето защо, изпратеното на адреса на адвокат М. съобщение е процесуално действие, което не може да ангажира правната сфера на въззивника М. С.. Последният се явява нередовно уведомен за дадените от съда указания и поради това неизпълнението им не е основание за прилагане последиците на чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК. Поради изложеното, обжалваното разпореждане е неправилно и следва да бъде отменено, като делото бъде върнато на въззивния съд за надлежно съобщаване на указанията от 19.11.2010 г. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение