Определение № 23 от 16.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4974/2017 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 пр.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма],представлявано от изпълнителния директор д-р И. С. срещу разпореждане от 20.09.17г.по в.гр.дело № 452/16г.на Великотърновския апелативен съд за издаване на изпълнителен лист. В жалбата се излагат съображения,че определението е нищожно,недопустимо и незаконосъобразно. Ответникът по частната жалба [фирма],представлявано от изп.директора Н. Ч. и К. Р.,заявява становище за неоснователността й. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК от легитимирана страна в процеса и е допустима. Разпореждането на въззивния съд за издаване на изпълнителен лист е валидно, допустимо, но неправилно. Постановеното по делото въззивно решение,с което са присъдени разноски в полза на третото лице - помагач на страната на ответника ЗАД”Б. В. И. Г.”в размер на 300 лв юрисконсултско възнаграждение,не е влязло в сила,тъй като срещу него е подадена касационна жалба,по която е образувано и е висящо гр.дело № 4975/17г.на ВКС,ІV г.о.Вземането за присъдените с въззивното решение разноски не подлежи на изпълнение преди влизането му в сила.В разглеждания случай висящността на спора по главния иск води до висящност и на обратния иск, съответно след окончателното приключване на делото съдът следва да се произнесе по възстановяване на направените от страните разноски в зависимост от изхода му. Ето защо обжалваното разпореждане следва да се отмени ,а издаденият съгласно него изпълнителен лист следва да се обезсили. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.