Определение № 707 от 22.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7215/2014 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Обжалвано е определение с № 388/01.11.2013 год., постановено по в.гр.дело № 610/2013 год. на Софийския окръжен съд, Гражданско отделение, първи състав, с което е оставена без разглеждане въззивната жалба на Б. В. Б. и П. Б. Б. против решение № 109/03.04.2013 год. по гр.дело № 1414/2011 год. на Самоковския районен съд, в частта относно пазарната оценка на допуснатите до делба недвижими имоти като е прекратено производството по въззивното дело. Недоволни от определението са жалбоподателите Б. В. Б. с ЕГН [ЕГН] и П. Б. Б. с ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място], които го обжалват с две частни жалби: с вх.№ 248/03.02.2014 год. и с вх.№ 1383/23.06.2014 год. /втората е приподписана от адвокат Ц. Л. Ц./ като считат, че е неправилно понеже чл.233 ГПК не предвижда възможност за недопустимост на отказа, а са посочени само последиците от отказа, при което не е съобразено, че делото пред районния съд е гледано в тяхно отсъствие, поради което не са имали възможност да ангажират писмено доказателство. Ответниците по частната жалба В. Г. Б., Н. Г. Б., Б. И. Б., Г. И. Б., С. Х. Б. и С. П. Б., всички от [населено място],[жк], [жилищен адрес] не вземат становище. Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение, разгледа частната жалба и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното: С определение № 701/07.11.2014 год., постановено по въззивното дело, на основание чл.64, ал.2 ГПК е възстановен срока за обжалване на определение № 388/01.11.2013 год. на Б. В. Б. и П. Б. Б., след което в срока по чл.275, ал.1 ГПК е депозирана втората частна жалба – и двете предмет на настоящото производство. Частните жалби са редовни и допустими. Разгледани по същество са неоснователни. Определението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. За да прекрати въззивното дело окръжният съд е приел, че липсва правен интерес от обжалването тъй като първоинстанционното решение е влязло в сила по съществото на избрания способ за извършване на делбата – публична продан и разпределение по реда на чл.353 ГПК, а е поискана отмяна и преразглеждане на пазарната цена на имота, изнесен на публична продан, което не е елемент от съдебното решение на районния съд тъй като има установена в хода на делбения процес пазарна цена на имота, която е от значение само и единствено за определяне на дължимата държавна такса. Взето е предвид, че отказ от иск за делба е процесуално недопустим, а изявленията се тълкуват като оттегляне на иска от ищцовата страна, но при липса на съгласие от страна на ответниците за прекратяване на делото, законосъобразно е прието, че искането не може да се уважи. По изложените съображения частната жалба следва да се остави без уважение, поради което Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение